Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (47)

45.

От двайсет и девет години, откакто постъпи на работа в имението на Пауъл, Джейн Новак неизменно носеше семпла черна рокля и бяла престилка.

Косата й винаги беше сресана назад и събрана в стегнат кок; единствената разлика от едно време беше, че сега бе доста посивяла. Джейн никога не се гримираше и затова категорично се противопостави на опитите на Мег Милър да й напудри лицето и да подчертае веждите.

— Госпожо Новак, правим го, защото под светлината на прожекторите ще изглеждате измита и обезцветена.

Джейн не се предаде.

— Имам хубава кожа. И главната причина е, че никога не съм използвала подобни глупости.

Нямаше откъде да знае, че докато Мег изричаше: „Добре, както желаете“, гримьорката мислено оценяваше високо изключителната кожа и правилните черти на Джейн. Ако не бяха отпуснатите надолу ъгълчета на устните и неизменно строгият й — почти осъдителен — поглед, Джейн Новак щеше да бъде доста привлекателна жена.

Следващата, която се възпротиви да й поставят грим, беше Клеър.

— Никога не съм носила — обясни тя. И добави с известна горчивина: — Никой никога не ме е поглеждал. Всички се прехласваха по майка ми.

По челото на видимо притеснената Реджина бяха избили капки пот и се наложи Мег не само да я попие, но и да нанесе допълнителен слой пудра, в случай че продължи да се поти.

Алисън остана смълчана и само сви рамене, когато гримьорката й обясни:

— Правим го заради осветлението.

Нина Крейг заяви:

— Актриса съм. Знам как е под прожекторите. Направете всичко необходимо.

Задачата на Кортни, фризьорката, се оказа лесна — просто да вчеше абсолвентките горе-долу както бяха на снимката отпреди двайсет години.

Докато Лори чакаше „звездите“ си в кабинета, Джери и Грейс се въртяха наоколо, готови за всяка промяна, която тя сметне за необходима.

Увеличена снимка на четирите абсолвентки и Джейн, направена преди двайсет години от полицейски фотограф, бе поставена на статив извън обсега на камерата. Щеше да ориентира екипа как да подреди абсолвентките при интервюто. Операторът, помощникът му и осветителят вече бяха насочили камерите. Три от момичетата, седнали на дивана, създаваха впечатлението, че са сгушени една в друга. От двете страни на масичката пред дивана имаше два фотьойла. В единия седеше Джейн Новак. Лицето й бе изкривено от скръб и мъка, очите й бяха насълзени. Клеър Бонър седеше срещу нея със замислено изражение, но не беше натъжена.

Алекс Бъкли се разположи в кожен тапициран стол близо до вратата — любимото място на господин Роб в края на деня — и наблюдаваше мизансцена.

— С подвижна облегалка е — бе обяснила Джейн на Лори. — Обича да го накланя, за да може да си вдига краката. Лекарят каза, че е добре за кръвообращението му.

Забележително красиво помещение, прецени Алекс. Махагоновата ламперия хармонираше съвършено с персийския килим. Над камината, сред лавиците книги, бе закачен телевизор. Имаше два къта за сядане: диванът и фотьойлите, където сега седяха абсолвентките и Джейн Новак, и друг диван, фотьойл и кожения стол с подвижната облегалка. Плъзгащата се врата към верандата се намираше вдясно от дивана с момичетата. Именно през нея според Джейн те бяха излизали да пушат през онази вечер, а накрая бяха забравили да я заключат.

Според доклада на полицията на сутринта пепелниците на масата отвън били препълнени. Според Джейн имало и поне три празни винени бутилки, оставени, след като тя и хората от кетъринга раздигнали след събирането.

Алекс се заслуша какво обяснява Лори на момичетата за предстоящите снимки.

— Искаме да започнем с тези кадри. Облечени сте почти по същия начин както и през онази сутрин. Седите на същите места. После Алекс Бъкли ще ви интервюира поотделно на тези места. Ще пита какво сте мислили и чувствали през онова утро, дали сте приказвали помежду си. Като съдя по старата снимка обаче, явно не ви е било до приказки.

— Май и дума не си разменихме — обади се Нина. — Всички бяхме в шок.

— Разбираемо е — промълви Лори. — Постарайте се да застанете в същите пози и ще започнем снимките. Не гледайте в камерата, а във фотографията на статива и се опитайте да пресъздадете позите.

От мястото си в дъното на помещението Алекс Бъкли усещаше напрежението в стаята. Понякога долавяше същото напрежение в съдебната зала, когато привикваха важен свидетел да даде показания. Съзнаваше, че Лори Моран търси драматизъм, съпоставяйки снимката и сега заснеманите кадри, но разбираше и желанието й да провокира момичетата и Джейн, та някоя да каже нещо различно от дадените някога показания. Алекс забеляза как Мег влезе тихо в кабинета. Държеше набор гримове в ръка. Гримьорката внимаваше лицето на някоя от жените да не залъщи пред камерата.

Не спираше да се чуди колко младолики са някогашните абсолвентки и колко добре са запазили стройните си фигури. Клеър Бонър обаче, която предишния ден изглеждаше така бляскаво и толкова приличаше на майка си, днес беше смайващо обикновена. Каква ли игра играе, запита се той.

— Добре, да започваме — плесна с ръце Лори. — Грейс, възглавницата зад Нина е прекалено надясно.

Грейс я оправи. Лори погледна отново през визьора на камерата и кимна одобрително. Алекс наблюдаваше как заснемат кадър след кадър, прекъсвани само от време на време от Лори.

— Алисън, не се обръщай толкова наляво. Нина, пооблегни се, както си на снимката. Джейн, завърти малко глава към мен.

След трийсет и пет минути Лори остана доволна от заснетото.

— Много ви благодаря. Сега ще направим кратка почивка, а после Алекс ще ви интервюира. Клеър, ще започне с теб. Ще се върнем в кабинета и двамата ще седнете един срещу друг на фотьойлите, на които седите сега с Джейн. Останалите временно ще сте свободни. В будоара има списания и вестници. Денят е хубав. Ако искате, четете ги на верандата.

Една по една те станаха. Джейн първа се отправи към вратата.

— Ще поднеса закуски да се подкрепите. Изнесете ги навън или хапнете в сутрешния салон. Обядът ще бъде в един и половина.