Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Уелс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Trapdoor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2024 г.)

Издание:

Автор: Кийт Питърсън

Заглавие: Люк

Преводач: Даниела Забунова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Атика“

ISBN: 954-729-039-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19988

История

  1. —Добавяне

35.

Върнах се в хотелската си стая и ядосано захвърлих балтона на леглото. Веднага се насочих към бюрото, за да извадя бутилката, която бях скрил вътре. Нуждаех се от питие и никотин. Сипах си уиски и запалих цигара. Помислих си да се обадя на Бърд, но, изглежда, вече нямаше смисъл.

Когато седнах зад бюрото, забелязах, че сигналната лампичка за съобщения на телефона примигваше.

— По дяволите, сега пък какво искате? — изръмжах аз. Вдигнах слушалката и се свързах с рецепцията.

— О, да, господин Уелс — обади се дежурната администраторка. Гласът й беше груб и дрезгав. Опитваше да звучи арогантно, но в същото време го направи много некадърно. Причината да не бъда мил гост на хотела се дължеше на пристигането на полицията, която откри и измъкна мъртвото куче от гората. — Да, има нещо за вас. Отбелязано е тук. Намерих съобщение. Една жена, която се казва Сандра Бър.

— Чандлър Бърк. Кога се обади?

— О, скоро. Не си спомням точно часа. Ох, ето още едно. Тя всъщност се обажда два пъти. Да, точно така.

— Остави ли съобщение? Номер? — процедих аз през зъби.

— Ох, нещо като… Тя спомена, че отговаря за телефона на доверието.

— За какво се обажда?

— Каза само, че е спешно.

— Чудесно. Нещо друго?

— Не. Ох. Е, предполагам, че вие знаете защо.

— Какво още?

— Някой се обажда и пита за вас няколко пъти. Но не пожела да каже името си?

— Мъж ли?

— Да. Най-малкото, така си мисля. Трудно е да се разбере.

— Добре. Благодаря — казах и натиснах вилката. Набрах номера на Чандлър. Бях изненадан. Линията не беше заета. Тя вдигна при първото позвъняване. — Трябва да е слаб ден — обадих се аз.

— Държах свободна линията. Имам спешен случай и стоя до телефона. — Нищо не казах. — Едно момче, Крис Томас, иска да се самоубие.

— Какво?

— Значи го познаваш?

— Да, той ме изпрати при теб.

— Ох, помислих си… Не знам. Между другото това обяснява всичко. Не успях да го задържа на линията. Той каза, че трябва да говори с теб и че ти си единственият, който може да го разбере. Не е могъл да те открие през целия ден и смятам, че наистина е изпаднал в депресия. Спомена, че ще си среже вените.

— О, боже. Сериозно ли говореше?

— Бих казала, че да. Обещах му да те открия и да те принудя да дойдеш тук. Това беше единственият начин да успея да го накарам отново да се обади. Предполагам, че ще звънне след около половин час. — Чух я как започна да диша равномерно. — Не бях сигурна, че ще те намеря навреме. Помислих си, че може да се обадиш, ако оставя съобщение.

Не обърнах внимание на последните й думи.

— Да не би да се е случило нещо? С Крис имам предвид. Да го е принудило…

— Не знам. Не мисля, че е това. Но вие, изглежда, сте разговаряли, защото той спомена нещо в смисъл че не е трябвало да го връщаш към действителността, че било по-лошо и от нощните кошмари.

— О, чудесно. — Колебаех се. — Можеш ли да го накараш да ми се обади в хотелската стая? — попитах.

— Той каза, че няма да прави нищо повече. Обясни ми, че администраторката се държала отвратително с него и тя щяла да подслушва, ако разговаря там с теб. Аз също разговарях с нея и откровено казано, трябва да се съглася, че той е прав. Звънях четири пъти през последния половин час, но тя вдигна само два пъти. Ако постъпи така и при… — Тя замълча за миг, после продължи с тих глас: — Не искам да те карам да идваш дотук, Джон, но смятам, че той е на границата на истерията.

Вече бях грабнал балтона си.