Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Уелс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Trapdoor, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Даниела Забунова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2024 г.)
Издание:
Автор: Кийт Питърсън
Заглавие: Люк
Преводач: Даниела Забунова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Атика
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Атика“
ISBN: 954-729-039-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19988
История
- —Добавяне
35.
Върнах се в хотелската си стая и ядосано захвърлих балтона на леглото. Веднага се насочих към бюрото, за да извадя бутилката, която бях скрил вътре. Нуждаех се от питие и никотин. Сипах си уиски и запалих цигара. Помислих си да се обадя на Бърд, но, изглежда, вече нямаше смисъл.
Когато седнах зад бюрото, забелязах, че сигналната лампичка за съобщения на телефона примигваше.
— По дяволите, сега пък какво искате? — изръмжах аз. Вдигнах слушалката и се свързах с рецепцията.
— О, да, господин Уелс — обади се дежурната администраторка. Гласът й беше груб и дрезгав. Опитваше да звучи арогантно, но в същото време го направи много некадърно. Причината да не бъда мил гост на хотела се дължеше на пристигането на полицията, която откри и измъкна мъртвото куче от гората. — Да, има нещо за вас. Отбелязано е тук. Намерих съобщение. Една жена, която се казва Сандра Бър.
— Чандлър Бърк. Кога се обади?
— О, скоро. Не си спомням точно часа. Ох, ето още едно. Тя всъщност се обажда два пъти. Да, точно така.
— Остави ли съобщение? Номер? — процедих аз през зъби.
— Ох, нещо като… Тя спомена, че отговаря за телефона на доверието.
— За какво се обажда?
— Каза само, че е спешно.
— Чудесно. Нещо друго?
— Не. Ох. Е, предполагам, че вие знаете защо.
— Какво още?
— Някой се обажда и пита за вас няколко пъти. Но не пожела да каже името си?
— Мъж ли?
— Да. Най-малкото, така си мисля. Трудно е да се разбере.
— Добре. Благодаря — казах и натиснах вилката. Набрах номера на Чандлър. Бях изненадан. Линията не беше заета. Тя вдигна при първото позвъняване. — Трябва да е слаб ден — обадих се аз.
— Държах свободна линията. Имам спешен случай и стоя до телефона. — Нищо не казах. — Едно момче, Крис Томас, иска да се самоубие.
— Какво?
— Значи го познаваш?
— Да, той ме изпрати при теб.
— Ох, помислих си… Не знам. Между другото това обяснява всичко. Не успях да го задържа на линията. Той каза, че трябва да говори с теб и че ти си единственият, който може да го разбере. Не е могъл да те открие през целия ден и смятам, че наистина е изпаднал в депресия. Спомена, че ще си среже вените.
— О, боже. Сериозно ли говореше?
— Бих казала, че да. Обещах му да те открия и да те принудя да дойдеш тук. Това беше единственият начин да успея да го накарам отново да се обади. Предполагам, че ще звънне след около половин час. — Чух я как започна да диша равномерно. — Не бях сигурна, че ще те намеря навреме. Помислих си, че може да се обадиш, ако оставя съобщение.
Не обърнах внимание на последните й думи.
— Да не би да се е случило нещо? С Крис имам предвид. Да го е принудило…
— Не знам. Не мисля, че е това. Но вие, изглежда, сте разговаряли, защото той спомена нещо в смисъл че не е трябвало да го връщаш към действителността, че било по-лошо и от нощните кошмари.
— О, чудесно. — Колебаех се. — Можеш ли да го накараш да ми се обади в хотелската стая? — попитах.
— Той каза, че няма да прави нищо повече. Обясни ми, че администраторката се държала отвратително с него и тя щяла да подслушва, ако разговаря там с теб. Аз също разговарях с нея и откровено казано, трябва да се съглася, че той е прав. Звънях четири пъти през последния половин час, но тя вдигна само два пъти. Ако постъпи така и при… — Тя замълча за миг, после продължи с тих глас: — Не искам да те карам да идваш дотук, Джон, но смятам, че той е на границата на истерията.
Вече бях грабнал балтона си.