Кийт Питърсън
Люк (23)

22.

Когато потеглих обратно към долината Грант, мъглата беше станала много гъста. Бялата пелена покриваше всичко наоколо, докато доджът се отдалечаваше от църквата. Тя се въртеше пред прозорците, лепнеше върху предното стъкло, танцуваше пред фаровете. Криволичех по стръмното шосе с остри завои и едва успявах да забележа дърветата отстрани. Почти не смогвах да видя и пътя пред себе си. Намалих скоростта на тридесет мили в час. Бавно се спусках по лъкатушещия път, приведен напред, напрегнат.

Кеймбридж ще трябва да отпечата опровержението. Нямаше избор. Не беше много, но все пак нещо. Доверявах се напълно на Чандлър, на преценката й за Мичел и й повярвах, когато ми каза, че това е самоубийство. По дяволите, все пак ще трябва да разбера. Знаех го. Позволих на тази история да ме погълне, това е всичко. Допуснах да ми влезе под кожата. Разреших й да размъти утайката на дъното на съзнанието ми. Позволих й да отвори люка.

Стенех, докато карах. Не исках да мисля за това. Запалих цигара. Не помогна. Представих си Оливия във виненочервения халат. Видях я как се изкачва на ешафода. Почувствах капчици пот да се стичат по челото ми, когато си представих как връзва въжето около врата си. Дръпнах няколко пъти дълбоко от цигарата си. Знаех, че образът ще се появи отново следващата минута…

Но той не се яви. Изведнъж картината се заличи от съзнанието ми. Разярен рев долетя от тъмнината зад мен. Внезапно отзад мъглата пламна. Светлината стана по-ярка. Звукът по-силен. И тогава от нея изскочиха лъчите на фарове. Една черна кола се носеше към мен по криволичещия път.

Нямаше съмнение, че се опитваше да ме настигне. Натиснах газта, без да се замислям. Вехтият додж полетя напред. Гумите му засвистяха, когато сви зад завоя. Мъглата ме притисна от всички страни. В огледалото за обратно виждане не забелязвах нищо освен ослепителната светлина на фаровете. Те ставаха по-големи и по-големи, докато се приближаваха. През предното стъкло виждах само собствените си светлини, които потъваха в мъглата.

Увеличих скоростта. За миг светлините зад мен изостанаха. Сграбчих кормилото. Завих на следващия завой. Гумите отново изсвириха, изпищяха. Нощта се изпълни със зловещия рев на колата зад мен. Тя се приближаваше. По-близо и по-близо. Но аз не отстъпвах. Нямах избор.

Завоите станаха по-остри. Пътят по-стръмен. Черната кола ме достигна. Тя се прилепи на няколко сантиметра от бронята ми, рязко се престрои и се промъкна вдясно от мен. Натиснах газта докрай, но колата зарева и отново се прилепи отзад. Този път се вряза в задната ми броня. Доджът се разтресе. Усетих как зъбите ми затракаха, когато гумите завибрираха по разкаляния мръсен банкет. Пръстите ми напрегнато стискаха волана, докато се борех да измъкна старата си бричка обратно върху платното.

Черната кола се залепи за бронята ми. Разнесе се трясък и тъп звук, когато ме удари. Този път се вряза в задната врата. Доджът се поднесе. Загубих контрол. Усетих, че гумите се хлъзгат по пътя и върху калта. За миг автомобилът ми се задържа, но после удари задницата си в скалите и отново се качи върху лентата. В този момент сякаш успях да изпреваря черната кола, но само след секунди се разнесе застрашителният й рев. Отново се прилепи до бронята ми.

Този път автомобилът внезапно сви вдясно. За една, две, три секунди ние се движехме един до друг на завоя. Но изведнъж за миг пътят се изправи и аз се втренчих в черното животно зад мен. В момента, в който погледнах, лампичката в купето присветна.

Смъртта беше в колата.

Ухиленият череп се взираше към мен през стъклото, през виещата се на парцали мъгла. Дори мозъкът ми да крещеше, че това е маска, краката ми конвулсивно се дръпнаха от газта и удариха спирачките. Колата се завъртя. И Смъртта ме настигна.

Докато задните колела се хлъзгаха по настилката, черният автомобил ме блъсна отпред. Доджът загуби контрол. Предните колела се удариха в банкета. Другите две се вдигнаха във въздуха. Усетих болки в корема и заедно с това, че се преобръщам. Борех се отчаяно. Покривът на колата се удари в земята. Преметнах се върху задната седалка с волана в ръце. Главата ми се удари в нещо — не знам в какво, но загубих съзнание. След това тъмнината ме погълна.