Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Уелс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Trapdoor, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Даниела Забунова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2024 г.)
Издание:
Автор: Кийт Питърсън
Заглавие: Люк
Преводач: Даниела Забунова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Атика
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Атика“
ISBN: 954-729-039-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19988
История
- —Добавяне
Пролог
Джанет Теър го разказа така:
Била пила по-малко, когато се прибрала вкъщи тази вечер. Станало й лош навик. Потърсила бутилката джин в килера зад лекарствата. Промъкнала се там и бързо отпила една глътка. Тя и една или две бири с вечерята притъпявали болката. Преди да тръгне за дома си, била весела и щастлива.
Когато прекрачила прага на входната врата, минавало полунощ. Това било последната й нощна смяна за този месец. Захвърлила якето си на пода и отишла до кухнята. Все още била облечена с бялата си престилка на медицинска сестра. Приближила се до хладилника, извадила една бира, отворила я и я изпила на един дъх. Запалила цигара и захвърлила кибритената клечка в мивката. Пръстите й обвивали гърлото на бирената бутилка, запалената цигара димяла в ръката й, когато се изкачвала по стълбите към стаята на дъщеря си на горния етаж.
Открехнала малко вратата и се взряла в тъмнината. Свила устни и изпратила въздушна целувка на момичето. Почти затворила, когато изведнъж спряла и се вторачила отново вътре.
Леглото било празно.
Веднага се уплашила — така го разказа.
Запалила лампата в малката стая и приковала поглед в празното легло. Димът продължавал да се вие между пръстите й, ръката й стискала леденостудената бира и се страхувала.
Напуснала стаята и изтичала надолу по стълбите.
Първата й мисъл била да се обади в полицията, но не го направила. Втората била да позвъни на приятелите на дъщеря си. Не се решила. Накрая излязла навън.
Застанала със скръстени ръце на прага и се разтреперила. Духал силен вятър и я побили ледени тръпки. В този момент тя изтрезняла напълно.
Къщата била обградена от гора. Листата върху дърветата все още пъстреели с различни багри. Шумолели около нея. Имало пълнолуние. Можела да види клоните, люлеещи се на лунната светлина. Хвърлила цигарата, смачкала я с тока на обувката си и оставила бутилката. Отдалечила се от вратата и заобиколила къщата.
Тръгнала към гората. Може би дъщеря й е отишла да се поразходи. Вероятно това е направила. Следвала тясната, обрасла с храсти пътека между дърветата. Продължила със скръстени пред гърдите си ръце, реела поглед напред-назад, оглеждала. Била на около петдесет ярда навътре в гората, когато изведнъж се спряла.
Шумът от дървото до нея я накарал да се прикове на място. Различен звук от този на другите. По-висок, по-печален.
Джанет Теър се обърнала и видяла дъщеря си. Съзряла силуета й на фона на бялата луна. Вперила поглед в завързаното с въже около клона тяло, люлеещо се от вятъра. Безжизненият труп на момичето се поклащал леко.
Това беше всичко, което Джанет Теър успя да разкаже. Това беше всичко, което си спомняше.