Бернар Вербер
Загадката на боговете (58)

58. Енциклопедия: Коан

В японската култура дзен коанът представлява парадоксална фраза, целяща да ни разкрие пределите на нашата логика. Изглежда абсурдна, но ни заставя да предприемаме нови, различни действия. Всъщност ни води към друго възприятие на действителността. В някои случаи коанът може да се окаже дори болезнен за прекомерно „шаблонното“ мислене.

Болезнеността възниква, тъй като разумът е дуалистичен, привързан към ясните, непререкаеми отлики (черно-бяло, добро-зло, ляво-дясно, истина-лъжа и пр.). При коана принудително излизаме от обичайните релси. Може да се каже, че „видяно от триъгълник, кълбото представлява коан“.

Ето няколко примера за коани…

— Като няма какво да се прави, какво да се прави?

— Какво има на север от Северния полюс?

— При липса на съзнание може ли Вселената да съществува?

— Осветява ли черната светлина?

— Ако при ръкопляскане двете ръце издават плясък, какъв е звукът на едната ръка?

— Илюзията може ли да съществува?

— Човекът гледа огледалото, огледалото оглежда човека.

— Да забравиш себе си, означава да бъдеш възприет от целия Космос.

— Когато снегът се топи, къде отива белотата?

— Търси това, което ти липсва, в това, което притежаваш.

— Съгласен ли съм с моето мнение?

— Стремете се към свобода и ще станете роби на стремежите си. Стремете се към дисциплина и ще откриете свободата.

— Всяко нещо бива познато единствено защото ни се струва, че го познаваме.

— Слушай тишината.