Бернар Вербер
Загадката на боговете (52)

52. Енциклопедия: Валядолидското разискване

Валядолидското разискване е първият процес, свързан с „правата на човека“.

През 1492 година Христофор Колумб е открил Америка и Испания експлоатира индианците като роби в рудниците. Същевременно Църквата не успява да осмисли какви са тези „човекоподобни“ създания, от които някои са доведени в Европа, за да бъдат показвани като панаирджийски зверове. Те потомци на Адам и Ева ли са? Имат ли души? Дали трябва да бъдат покръстени? За да бъде разрешен този проблем, император Карл V събира през 1550 година в предстоятелството „Свети Григорий“ във Валядолид „специалисти“, които да разискват по определението кой е и кой не е човек.

Адвокат на индианската кауза е доминиканецът Бартоломео де лас Касас. Неговият баща е придружавал Христофор Колумб. Лас Касас основал земеделска християнска колония на Карибските острови, в която се целяло испанци и индианци да работят заедно.

Прокурор е Хинес де Сепулведа, свещеник, богослов и личен изповедник на Карл V, вещ елинист, превел Аристотел, непоколебим враг на Лутер.

Най-сетне призовани са и петнайсет съдии — четирима имат религиозен сан, а единайсет са юристи, — за да отсъдят кой от двамата е прав.

Дебатът е от основополагаща икономическа важност, тъй като дотогава индианците не са смятани за хора, представлявали са само безплатна и неограничена работна сила, а конкистадорите не са ги покръствали и само са заграбвали техните богатства, унищожавали са селцата им и са ги поробвали. Ако се окаже, че индианците са човешки същества, те трябвало съответно да бъдат покръстени и да им се заплаща за труда. Имало и друг подвъпрос: ако ще бъдат покръствани, чрез убеждаване ли трябва да стане това, или посредством терор?

Пренията се разгръщат от септември 1550 година до май 1551 година — през този период завоюването на Новия свят е временно прекратено.

Разискванията надхвърлят в значителна степен първоначално заложената проблематика. Сепулведа се позовава на правото и дълга за вмешателство, изтъквайки, че индианците са човекоядци, извършват човешки жертвоприношения, практикуват содомия и други полови извращения, отхвърлени от Църквата. Той заявява също така, че те не могат да се освободят сами от своите тиранични владетели и че е необходима военна намеса.

Според Лас Касас те извършват човешки жертвоприношения, тъй като са дотолкова обсебени от представата за Бог, че не могат да се задоволят с принасяне в жертва на животни и с молитви.

Сепулведа отстоява универсалността на ценностите: законът е един за всички. Християнският морал трябва да бъде наложен над варварите.

Лас Касас е привърженик на релативизма: всеки народ и всяка култура трябва да бъдат обследвани поотделно.

В крайна сметка пренията се насочват към отрицание на позицията на Лас Касас.

Завоюването на землищата на американските индианци започва отново. Само едно се променя: при Валядолидското разискване Сепулведа е препоръчал испанците да извършват „грабежи, жестокости и излишни умъртвявания“ единствено ако те са подчинени на понятието за „върховното право“. Понятието е мъгляво и оставено на волната преценка на конкистадорите.