Бернар Вербер
Загадката на боговете (19)

19. Народът на акулите

— Всичко е заради хората делфини!

Изправилият се върху масата дребен мъж с брадичка катинарче направо беснееше.

— Тези кучета, хората делфини, основаха утописткото движение, което зарази духовете на нашите деца и застрашава нашата страна. Хората делфини са наши врагове. Те използват своите изкуства, своята култура, своята наука и своите книги, за да разпространяват дегенератските си разсъждения!

От яд дребният брадат мъж удари стената с юмрук и натърти:

— Те са причината за всичките ни проблеми. Трябва да бъдат избити. Трябва да бъдат избити, колкото и да са. Да спасим страната си от тази напаст. Да отървем света от нея! Да не остане нито един жив!

Наоколо заехтяха смехове и подигравки:

— Бягай да изтрезняваш на тротоара, пияницо!

Сподирен от хулите на другите клиенти, мъжът с брадичката бе принуден да напусне кръчмата, кълнейки се, че ще подпали този вертеп, заразен от пагубния делфински начин на мислене.

Отначало призивите на дребния брадатко предизвикваха само насмешки, тук-там дори го замеряха с предмети. Ала страната на хората акули затъваше в социална криза, която се дължеше на демографския прираст, несъизмерим с икономическия растеж. Нова прослойка от бедняци водеше към всеобща несигурност.

Един индустриалец в областта на металургията, на когото му бе писнало от постоянните конфликти с работниците, все по-заслушани в бляна за равноправие на Утописта, бе чул речта на брадаткото в кръчмата. Той го настигна на улицата.

— Вие сте с напредничави виждания. Открили сте същинската първопричина и предлагате правилно решение. Делфинската пропаганда донесе достатъчно злини сред по-простия народ и сред работниците. Това бедствие трябва някак да бъде прекратено. Да се мисли, че хората са равни, е най-тъпата възможна идея. Това доведе до революцията в Мечкария и цялата им страна сега гладува. При това заселниците на делфинската територия май живеят сред нечуван разврат. И аз не обичам делфините. Ще ви дам няколко момчета и бих искал да внушите на тези чужденци, че няма те да определят пътя на страната ни. Всъщност ви предлагам да извършите едно… прочистване.

Финансиран от индустриалеца, мъжът, приел вече прозвището „Пречиствача“, започна с нападения над протестиращи работници. Когато имаше манифестации, неговите груби „пречиствачи“ бяха неизменно на предната линия.

Те проведоха гигантски аутодафета по площадите. Горяха книги, написани от хора делфини, а най-вече творбите на Утописта, Аналитика и Свързвача, при което те бяха наречени от Пречиствача „тримата конници на Апокалипсиса“.

Защитен от своите поддръжници, стиснали железни пръти, брадаткото вече не будеше присмех в кръчмите. Той говореше все по-високо, пръскаше слюнки от яд, размахваше юмрук във въздуха, бълвайки омраза.

— Делфините искат да доведат народа на акулите до робство, но аз ще застана на пътя им! Делфинската мисъл е като водата, от която металът хваща ръжда — от нея ръждясва духът. Тя води до гнилоч, до разтление. Претендира, че проповядва равенство, за да може да ви зароби, претендира, че проповядва свобода, за да пробуди най-долните ви инстинкти, претендира, че проповядва утопия, а в действителност предлага един свят в пълен хаос. Те твърдят, че са носители на рибешка философия — нека тогава да натикаме делфините в морето! Да ги издавим в него!

А тълпата вече отговаряше с ръкопляскания или с възгласи: „Смърт на делфините! Смърт на делфините!“. Ако някои смелчаци си позволяха освирквания, биваха пребити. А брадаткото завършваше:

— Ако ми помогнете да дойда на власт, вече няма да има бедни акули просяци, докато богаташите делфини се изфукват. Ще им отнемем парите, които са откраднали от народа. Нито един няма да се измъкне.

Пречиствача причакваше със своите биячи делфините пред техните храмове и те ругаеха и биеха излизащите оттам. Ходеха и разбиваха витрините на магазини, за които се смяташе, че принадлежат на хора делфини.

Въпреки политическите и икономическите трудности акулското правителство не можеше да се примири с такова неоправдано насилие. Пречиствача бе арестуван за предизвикване на улични размирици. Той лежа в затвора две години и използва незаетостта си, за да съчини „Моята истина“ — произведение, представящо неговия проект за пречистване на света посредством последователно ликвидиране на всички хора делфини. Той определяше критериите: „За делфини ще бъдат смятани всички, които са родени като делфини, братовчеди на делфини, съпрузи или съпруги на делфини, до шестата степен на роднинство. Братовчед на братовчед на братовчед на делфин си е делфин и заслужава да бъде третиран като такъв“. Пречиствача предлагаше унищожаването на всички утописти и поробването на всички народности, различни от акулската. „Чужденците ще бъдат заставяни да работят за славата на акулите. Те трябва да се подчинят или да загинат“, уточняваше той. Обещаваше, че начинът на мислене и културата на акулите ще се наложат из цялата планета. А за да привлече настроените мистично, завършваше:

„Това е Божие послание, което достигна до мен в съня ми и аз възнамерявам да го превърна в дело.“

Колкото и да се учудваха всички, „Моята истина“ се разпродаде като топъл хляб. Най-мизерстващите одобряваха идеята да се откраднат богатствата на делфините и да им се предоставят. Пречиствачите раздаваха топла супа, за да привлекат клошарите и ленивите безработни и да ги включат в своите частни отряди, финансирани от един щедър индустриалец.

Пречиствача привличаше и хора с нечисто съдебно минало. Неговата пропаганда намираше място вътре в затворите и достигаше до онези, които предстоеше да бъдат освободени. „Досега вашата сила, вашата храброст не са били добре използвани. Като служите на каузата на пречистването, вие, прокълнатите, ще намерите изкупление. Поверете на нас склонността си към насилие и ловкостта си и ние ще ги използваме правилно.“

Кръчмите, в които речите му бяха будили присмех, бяха опожарени, масовите изгаряния на книги зачестиха и пречиствачите пееха: „Смърт на делфините! Смърт на утопистите! Да живее великото прочистване!“.

След като гориха книги, опожаряваха храмове и нападаха работническите профсъюзи, отрядите на Пречиствача преминаха към убийства. Ръководени от бивши престъпници, те нахълтваха в домовете на делфините, убиваха ги и си поделяха плячката от техните жилища. Полицията не успяваше да се справи с многобройните грабежи. При това вътре в нея имаше доста почитатели на Пречиствача, така че липсваше ентусиазъм за задържането на нарушителите.

Докато в съседната държава Петелия президентът на републиката, който по случайност имаше частично делфински произход, действаше, за да се гласуват правата на човека и предложение за световно разоръжаване, в Акулия всичко вървеше наопаки. Индустриалецът в областта на металургията, който финансираше Пречиствача, в един момент загърби като приоритет автомобилната индустрия и се насочи към оръжейната. Неговите инженери започнаха да разработват нови пушки, нови танкове, модерни самолети.

Антиделфинското политическо движение взе официално участие в демократичните избори. На два пъти остана в малцинство, но на третия път спечели повечето места в парламента. Така Пречиствача бе наложен за министър-председател. За нула време посредством извънредни законови мерки хората делфини бяха прогонени от всички административни служби. Забрани им се да упражняват дейности, смятани за стратегически.

Всички преподаватели делфини бяха уволнени. Достъпът до университетите бе прекратен за студенти с „неподобаващ произход“.

Но Пречиствача не се задоволи с това. Той дискретно уреди построяването на заводи по подобие на кланиците, за да изсели и избие хората делфини. Ненавистта му към този народ бе толкова силна, че изнамери начини да им осигури максимални страдания чрез лишения и унижения, преди да ги довърши в тези фабрики на смъртта.

Всички знаеха, но се преструваха, че не знаят. Никоя държава не реагира, смяташе се, че това са вътрешни работи. Изненадан от леснината, с която можеше да се извършват злодеяния, Пречиствача съобщи, че възнамерява да продължи своята прочистваща дейност в цял свят. В името на антиделфинската борба той се самопровъзгласи за император на акулите и осигури огромна армия, въоръжена благодарение на неговия приятел индустриалец с най-последните нововъведения в областта на разрушението.

Последва невероятен пирует — съюзи се с новия мечкарски диктатор утопист, който бе забравил делфинските корени на своята партия и заяви, че в крайна сметка е съгласен с антиделфинския начин на мислене на дребния брадат император.

Без да се тревожи за източния си фронт, Пречиствача нападна тогава с танковете си и с модерната си авиация съседните страни на запад и на юг. Отначало завзе Петелия, постигайки лесна и бърза победа срещу петелската армия, неспособна да се опълчи против модерните оръжия на акулите.

После акулската армия нахлу при народа на хората прасета, при народа на хората вълци, при народа на хората чайки — все нации, сякаш изоставени от своите богове. Единствено народът на хората лисици, откъснат на своя остров, се изправи твърдо срещу Пречиствача благодарение на своите изпитани в битки бойни кораби.

Наблюдавайки успеха на акулите, някои народи предпочитаха да се предават без сражения или си избираха начело някакъв диктатор, който да осъществи съюз с Пречиствача. Общностите на хората делфини, настанили се на тези територии понякога преди десет-двайсет поколения, биваха преброени, сортирани, заловени, събрани в транзитни лагери, преди да бъдат депортирани във фабриките на смъртта.

Кварталите им биваха изгорени, селцата им изчезнаха от картите.

Новият император на акулите изглеждаше непобедим. Мнозина вече очакваха той да се възцари над планетата и да се установи хегемония на народа на акулите, предвиждаше се и цялото население от хора делфини по света да изчезне.

Пречиствача обаче толкова ненавиждаше всичко, което по някакъв начин напомняше за делфински начин на мислене, че след като удържа победи по всички територии на запад, на юг и на север, реши да нападне своя източен съюзник — диктатора на Мечкария.

Въпросният диктатор бе станал голям почитател на Пречиствача и най-много се учуди от нашествието в своите територии от страна на своя бивш личен приятел. Той понесе първите поражения, без изобщо да разбере какво става. Все си мислеше, че Пречиствача ще промени намеренията си и заедно ще могат да изтребят последните упорстващи хора делфини.

И така, акулската армия се заби в огромната територия на хората мечки като гореща игла в буца масло. Изникналите тук-там партизани, които се опитваха да я забавят, биваха усмъртявани при чудовищни условия, целящи да събудят откровен ужас. Народът на хората акули постигаше бързо забогатяване и власт чрез доведени до невероятни висоти терор и жестокост.

Напредвайки из всички съседни територии, хората акули си присвояваха не само суровините и земеделските култури на завладените страни, а и чуждестранните учени, заставяйки ги да работят за тях, като измислят още по-унищожителни оръжия. Покорените държави се задължаваха да плащат огромни данъци, харчени за военните действия, и да предават всички хора делфини, пребиваващи по техните земи. При това трябваше всички техни здрави мъже да стават или войници — пушечно месо в предните линии на акулската армия, — или роби, работници в оръжейните заводи, които бълваха все нова и нова продукция.

Самият Пречиствач се удивляваше как лесно му се удава всичко. Накрая започна да си мисли: „Може би Бог наистина е на наша страна и аз изпълнявам неговите тайни предначертания“. Дори индустриалецът в областта на металургията, който бе подкрепил Пречиствача, гледаше как печалбите му се умножават и вече си казваше: „Може пък този човек да е благословен от небето, за да осъществи един необходим проект“.

Така световната война сякаш щеше да бъде спечелена от народа на акулите. Никой не виждаше какво би могло да ги спре.