Бернар Вербер
Загадката на боговете (18)

18. Енциклопедия: Парадоксът на царицата

Парадоксът на царицата е развит от биолога Лий ван Валън. Той се позовава на книгата на Луис Карол „Алиса в огледалния свят“ (продължението на „Алиса в страната на чудесата“). В този роман Алиса и царицата от тестето карти за игра се спускат да бягат като бесни. „Странно, ваше величество, бягаме бързо, а нищо около нас не се променя“, казва момиченцето. „Бягаме, за да останем на същото място“, отговаря тогава царицата. Лий ван Валън използва тази метафора, за да опише междувидовото състезание в развитието. Ако не напредваш, отстъпваш. За да останеш на мястото си, трябва да бързаш като другите наоколо.

По-конкретно, ако в един момент подборът на видовете дава превес на по-бързите хищници, той ще облагодетелства и по-бързите жертви, които ще бъдат в състояние да избягат от тях. Резултатът е непроменено равенство. Като цяло обаче ще се получат все по-бързи същества.

Теорията на Парадокса на царицата гласи следното: „Средата, в която живеем, се развива и ние трябва да се развиваме най-малко със същата скорост, за да си останем на мястото и да не изчезнем“.

Лий ван Валън използва също пример с пеперуда, която черпи с хоботче от сока на орхидея. С това си действие се зацапва с цветен прашец, пренася го и опложда други цветя.

Само че пеперудите стават по-големи, хоботчетата им се удължават и те успяват да всмукват сока, без да се допират до прашеца. Съответно при тази промяна оцеляват единствено орхидеите с по-дълбоки цветчета. Така те заставят насекомите да докосват размножителните им зони.

Цветето се е приспособило и е удължило нектарното си резервоарче, довеждайки до изчезването на по-дребните пеперуди и стимулирайки развитието на по-големите. При всяко поколение се извършва подбор на по-вдлъбнати орхидеи и на пеперуди с по-дълги хоботчета. Понастоящем нектарните резервоарчета са дълбоки по двайсет и пет сантиметра! Така теорията на Дарвин бива разбита от Парадокса на царицата — видовете се развиват заедно и се променят, за да постигнат добро съжителство със средата си. Подборът се извършва посредством способността да се следва еволюцията на средата.

Лий ван Валън използва метафората дори в случаи като надпреварата във въоръжаването между хищниците и жертвите, а после и в човешка среда — между меча и щита. Колкото по-остри са мечовете, толкова по-дебели стават щитовете. Колкото по-разрушителни са ядрените ракети, толкова по-дълбоки са бункерите и толкова по-бързи стават ракетите на противоракетната отбрана.