Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цикълът на боговете (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le mystére des dieux, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
Epsilon(2024)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Загадката на боговете

Преводач: Венелин Пройков

Година на превод: 2014 (не е указана)

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 17.11.2014 г.

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-427-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8304

История

  1. —Добавяне

16. Енциклопедия: Игра на пръсти

В своята книга, озаглавена „Гьодел, Ешер и Бах“, математикът Хофщатер описва игра, за която са нужни двама души и не са необходими нито карти, нито фигури, никакви предмети. Само две ръце.

При сигнал всеки участник протяга ръка и показва с пръсти число от 1 до 5.

По-голямото число печели броя точки, обозначаващ разликата между двете ръце.

Ако например едната ръка показва 5, а другата — 3, ръката с петицата печели разликата: 2 точки. И резултатът ще бъде две на нула. Значи, достатъчно е само всеки път да обявиш 5, за да спечелиш… но има и второ правило, което допълва първото.

Ако разликата между двете ръце е 1 точка, по-малкото число печели сумата от двете ръце.

Пример: ако едната ръка показва 5, а другата 4, четворката печели сбора от двете числа, сиреч 9 точки.

Ако двете показват едно и също число, резултатът не се брои и играта продължава. Нататък. Първият, който спечели 21 точки, е победител. Естествено, някои могат да залагат пари. Играта е съвсем проста, без материали, с лесни за научаване правила, но може да се окаже, че за нея е нужен психологически подход на високо равнище и досетливост, тъй като непрестанно трябва да предвиждаме какво ще намисли противникът, както и какво мисли, че мислим.

Тъкмо когато една стратегия е била успешна, трябва да я променим, за да постигнем нов ефект на изненада.

Едмон Уелс, Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том VI