Бернар Вербер
Загадката на боговете (9)

9. Симфонии

Синевата просветлява и се появява ярката белота на слънцето в единайсет часа.

Внезапно тръбите замлъкват. Притихва и тълпата. Настъпилата тишина е по-оглушителна и от врявата. Вече няма вятър. Птиците и насекомите си траят.

Но си се мирис на пясък, на прах, на камък и пот.

Шумът от собственото ми дишане заглушава другите звуци.

Ето че ние, дванайсетте богове чираци, сме застанали по средата на арената.

Тълпата се разполага по местата си и ни наблюдава безмълвно. Пейките са препълнени с полубогове, полубогини, асистенти, химери, сатири, дребосъци и гиганти, с всевъзможни многолики създания и всякакви чудовища от гръцката митология. Никога не съм си давал сметка, че населяващите Еден са толкова многобройни и разнообразни.

Атина, богинята на справедливостта, се кипри над нас по средата на подиум, облечен в червено кадифе. Край нея седят другите ни богове наставници: Кронос, богът на времето, Хефест, богът на ковачниците, Арес, богът на войната, както и Хера, Аполон, Хермес, Дионис, Артемида, Деметра…

Усещам погледа на вперени в мен изумрудени очи.

Афродита.

Какво пак иска от мен?

Отстрани забелязвам нейния син Хермафродит, който ми смигва и изплезва мръснишки език. Спомням си как успях да се измъкна от него тъкмо когато искаше да ме преобрази като носач на планета.

Икар се изправя и започва буйно да ръкопляска. Така дава сигнал и всички присъстващи се включват. Всички са следили нашите премеждия от самото начало, както и премеждията на нашите народи. За зрителите навярно това е също тъй вълнуващо, както да гледаш телевизионен сериал с напрегнато действие, изпълнено с обрати. Само дето вместо няколко десетки привични актьори тук се вихрят тълпи от статисти, които дни наред се любят и избиват, за да предложат зрелище на боговете.

Раул бе прав в своето определение: „Земя 18“ е просто игра на шах с милиарди живи пешки.

Мата Хари забелязва вниманието на Афродита към мен и улавя ръката ми, за да покаже ясно, че й принадлежа и че няма никакво намерение да отстъпва правата си.

Совата е кацнала на рамото на Атина, когато тя става и размахва своето копие, за да укроти тълпата.

— Обявявам финала на осемнайсетия випуск на богове ученици в Еден за открит. Изскачат кентаври с тамбурини и започват да ги удрят в пресеклив ритъм. Отекват възгласите на играчите и на зрителите. Ръкоплясканията следват ритъма. Излизат колесници, теглени от грифони, с преносими водоеми, откъдето сирени издават пискливи гласове.

Многогласният хор на харитите и хорите подема бодра песен, която зазвучава все по-силно и предизвиква вълнение.

Пеенето става още по-мощно, подкрепено от оркестър от музи, ръководен от Аполон. Сред девойките в червени тоги разпознавам Кармен, преображението на Мерилин Монро, която вече е муза на киното, както и преображението на Фреди Майер, станал муза на хумора. Впрочем те ни отправят по един съучастнически жест, на който аз не посмявам да отговоря поради тържествеността на момента.

Внезапно пеенето поутихва и се появява Орфей със своята деветструнна лира. Той започва да свири солова партия с изключително майсторство. Мелодията изпълва амфитеатъра и ни дава за кратко възможност да забравим предстоящата ни отговорност. Орфей приключва партията си сред силни аплодисменти и се покланя. Атина чуква по земята с острието на копието си и небето се изпълва от ято гургулици. Пеенето затихва. На свой ред и изпълнителите се настаняват по пейките.

С един жест богинята на справедливостта постига пълна тишина.

— Дами и господа, ето го очаквания тъй отдавна миг. Последната глава от историята на „Земя 18“. Роди се свят, светът узря, да станем свидетели на неговия връх!

Тълпата откликва със силен възглас. Атина продължава:

— Всички с трепет следихме работата на боговете по този свят. Подир хаотичното начало боговете ученици от випуска овладяха положението и ни дариха превъзходни зрелищни моменти, каквито ние тук в Олимпия умеем да ценим.

Дванайсетте преподаватели по божественост потвърждават.

— Държа да благодаря на боговете наставници за проявеното търпение при обучението на бившите смъртни, посредством което те бяха преобразени в отговорни богове. Вие, някога роби на своите лични съдби, станахте господари, които определят не само съдбите на други хора, но и на цели цивилизации. Въпреки строгостта на някои от нас, която бе наложителна заради вашето израстване, ние сме горди, че направихме от вас… богове, достойни за това име.

Афродита сякаш се опитва да ми каже нещо. Устните й оформят срички, които не разбирам. Атина завършва с представянето:

— Дошло е време не за думи, а за дела. Бъдете силни заради вашите души и заради подчинените ви души.

— Какво ще стане с нас, ако не спечелим? — пита Симон Синьоре. Атина свива рамене в отговор на ненавременния въпрос.

— Ще станете като нас обитатели на този остров, но под друга форма…

— А ако спечелим? — обажда се Бруно Балар.

— Ще се въздигнете до Елисейските полета.

Богинята на справедливостта дава знак и Аполон надува един овнешки рог. Портите вдясно се разтварят и кентаврите оставят грамадна вдлъбната мраморна поставка. Появява се и Атлас, понесъл на гръб стъклено кълбо, в което се намира „Земя 18“.

Той пристъпва мъчително, явно изтощен, като щангист, и с пъшкане и страховито усилие прехвърля света в изпънатите си ръце.

Гледам планетата, разнасяна като топка за детска игра.

Земя 18…

Най-сетне титанът полага сферата, която има диаметър три метра, върху поставката, после внимателно включва тамошния континент на мъртвите, както и империята на ангелите. Тези две добавки позволяват рециклирането и управлението на преражданията на местните души.

— Ето, готово — съобщава Атлас. — Използвам случая, за да напомня, че условията ми на труд не съответстват на моя статут на…

— Млъкни, титане! — срязва го строго Атина.

Атлас отправя гневен и предизвикателен поглед към боговете, подир което подзема пак:

— Не може вече така. Аз също съм бог.

— Вършиш тази работа, защото си задължен от Зевс, когото предаде. Разкарай се. Сега нека играчите да пристъпят напред.

Тогава титанът повдига планетата и дава вид, че ще я строши, ако Атина не изпълни исканията му.

Ала богинята на справедливостта не се смущава от това.

— Забравяш едно, драги Атлас. Това е само проекция на истинската „Земя 18“. Ако счупиш кълбото, ще унищожиш единствено екрана, върху който въздействат учениците.

— Ако метна това нещо към вас, ще има щети — отвръща смутителят.

Разбирам, че това е отглас от стария спор между олимпийските богове, съюзени със Зевс, и титаните, съюзили се с Кронос.

Атлас се колебае, накрая се отказва, оставя стъкленото кълбо и отива да се настани на пейките сред група титани.

Кентаврите наместват високи върлини по най-горните пейки. Опъват платнища, които ще служат за екран. После се включват прожекторите.

Така, само като се обърнат, зрителите ще могат да виждат дванайсетте столици на играчите. Има изгледи отгоре, панорамни гледни точки, кадри с улици, паметници, пазари, храмове. Аз не виждам кой знае какво от моята столица на хората делфини, тя явно е под чужда окупация, но жреци и философи поддържат незабравените традиции. Хвърлям око и на другите екрани. Така си давам сметка за общото еволюционно равнище на „Земя 18“.

Тя е във върхова фаза на индустриално развитие. През повечето столици минават широки булеварди, по които вече се движат първите автомобили, шумни и пушещи, сред файтони, теглени от коне. В небето летят въздухоплавателни апарати, двуплощници и дирижабли с хелий. На „Земя 1“ това би съответствало на началото на ХХ век.

Грифони прехвърчат и наместват подиумчета и стълбички, които ще ни дадат възможност да застанем по-близо до кълбото, за да играем. Стискам с две ръце моя анх. Вече тръгваме напред, но един глас отеква:

— Спрете!

Застиваме изненадани. Афродита е промълвила нещо в ухото на богинята на справедливостта и тъкмо тя ни е наредила да мируваме. Сега тя се обръща към Дионис, който се изправя много учуден:

— Какво пак?

— Забравил си за ритуалните бани. Не се преструвай, че не разбираш. Знаеш, за финала учениците трябва да излязат пречистени, за да бъдат готови да свещенодействат.

— Ама те всички са чисти — възразява богът на празненствата. — Като са станали, са били под душа.

— Това е недостатъчно. Традиционните ритуални бани са задължителни при крайния етап, преди те да започнат да въздействат за последен път върху своите народи. Спомни си фразата: „За непречистените и брачната нощ може да навреди“. Ще отложим зрелището.

— Убеден съм — намесва се Аполон, — че вземам думата от името на цялото събрало се множество. Атина, чакаме този момент тъй отдавна, че предлагам да пренебрегнем тези формалности, колкото и да са значителни. Играчите са готови и би било жестоко и спрямо тях, и спрямо нас да удължим очакването. Всички нямаме търпение да видим кой ще бъде победител. Нека играта да започне.

Атина измерва с поглед нахалника.

— Аполон, чух искането ти и отговорът ми ще бъде кратък: не се бъркай! Традицията непременно ще бъде спазена при продължението на божествената игра. Без ритуала нашето обучение не би имало смисъл. Богове ученици, марш към баните.

Присъстващите надават възглас на разочарование. Аполон се изплюва на земята, колебае се дали да възрази на богинята, после раздразнено се загръща в тогата си и отново сяда примирен.