Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цикълът на боговете (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le mystére des dieux, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
Epsilon(2024)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Загадката на боговете

Преводач: Венелин Пройков

Година на превод: 2014 (не е указана)

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 17.11.2014 г.

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-427-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8304

История

  1. —Добавяне

88. Енциклопедия: Теория на всичко

Крайната цел на науката е да изработи единствена теория, която да описва и да обяснява сложно устроените механизми на Вселената.

Обяснението е наречено „теория на всичко“.

Същината й е да бъдат обединени физиката на безкрайно малкото и физиката на безкрайно голямото.

Стремежът е да се намери връзката между четирите познати сили. Гравитацията — сила, съществуваща и между планетите.

Електромагнетизмът — сила, съществуваща между частиците със собствен заряд. Слабата интерактивност — сила, на която се подчиняват атомите.

Силната интерактивност — сила, на която се подчиняват частиците във вътрешността на атомните ядра.

Алберт Айнщайн е първият, споменал за тази „теория на всичко“ през 1910 г. Чак до смъртта си той търси обединяващия принцип между четирите сили. Само че класическата физика не може да съвмести безкрайно малкото и безкрайно голямото, планетите и атомите. Същевременно напредъкът на квантовата физика и изнамирането на нови частици разкриват възможности за изследвания. Измежду най-обещаващите е теорията за въжетата, която предпоставя вселена с над десет измерения вместо познатите ни четири. При тази теория физиците имат предвид частици, които се движат не из сферична вселена, а през наставени „вселенски пластове“, свързани с космически въжета.

Едмон Уелс, Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том VI