Бернар Вербер
Загадката на боговете (82)

82. Енциклопедия: История на астрономията

Първо гъркът Аристарх Самоски (310–230 г. пр.Хр.) излага хипотезата, че Земята се върти около себе си и около Слънцето. Неговото заключение обаче е оборено от друг грък, Клавдий Птолемей (около 100–170 г. пр.Хр.). Според Птолемей Земята е неподвижна планета по средата на Вселената. Слънцето, Луната, всички планети и всички звезди се въртят около нея. Това виждане ще бъде споделено до Средновековието чисто и просто защото хората гледали как Слънцето изгрява от изток и залязва на запад.

Полският астроном Николай Коперник (1473–1543) съобразява в резултат на своите наблюдения, че Аристарх Самоски е бил прав и Земята се върти около Слънцето. Опасявайки се обаче, да не би да бъде осъден от Инквизицията, разрешава съчинението му De revolutionibus orbium coelestium libri VI^[1] да бъде издадено едва след неговата смърт. Докато е жив, говори само за работни хипотези. Изпадайки вече в агония, поверително заявява, че това е дълбокото му убеждение.

Трудът му ще бъде осъден, но по-късно ще се намерят нови последователи. Включително в Дания в лицето на Тихо Брахе (1546–1601). Той успява да измоли от своя крал построяването на една островна астрономическа обсерватория — същински паметник, посветен на науката. Йоханес Кеплер (1571–1630), астроном на немския крал (майка му обаче е изгорена от Инквизицията за магьосничество), се опитва да разбере какво се случва на острова на Тихо Брахе. Става негов асистент, обаче Тихо Брахе се бои да не си спечели непочтен конкурент и предпочита да пази всичко в тайна. Йоханес Кеплер ще трябва да дочака смъртта му (която може би сам е причинил), за да се добере до неговите записки. Той доработва проучванията на астронома, изтъквайки, че планетите имат елипсовидни, а не кръгли орбити. Впоследствие ще напише първата научнофантастична книга на Запад, в която става дума за извънземни — за обитателите на Луната. По същото време Джордано Бруно (1548–1600) е възприел хипотезите на Коперник и съобщава, че звездите са неизброими. Той смята, че Вселената е огромна и съдържа безброй светове, подобни на нашия. Незабавно бива осъден от Инквизицията. Обвинен в ерес, ще бъде качен на кладата след осемгодишен процес, съчетан с изтезания. Преди да го изгорят, му изтръгват езика, за да престане да „лъже“.

След като благоразумно се е сдобил с протекцията на папата, италианецът Галилей (1564–1642) продължава изследванията на Джордано Бруно. Натоварват го да създаде машини, предназначени за изчисляване на траекториите на артилерийските съоръжения. Благодарение на шпиони той се снабдява с лещи, произведени от холандците, и ги снажда, за да наблюдава звездите. Така изготвя първия телескоп. Наблюдава слънчевите петна, Сатурн, Венера, дори достига до извода за съществуването на Млечния път. Научните му занимания обаче накрая вбесяват обкръжението на папата и срещу него е възбуден процес. Откритията му са отречени, а после — приписани на оптически илюзии, дължащи се на лещите.

Застанал на колене, Галилей примирено заявява публично, че е сгрешил (приписват му знаменитата фраза: „И все пак… тя се върти!“).

Ще трябва да минат три века, преди официалните среди в западните държави да допуснат преглед на научните трудове и да достигнат до преценката, че Земята се върти около Слънцето и че може да има безкрайно много звезди.

Според социологическо проучване от 2000 година повечето хора, до които е отправено допитване, все още смятат, че Слънцето се върти около Земята.