Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цикълът на боговете (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le mystére des dieux, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
Epsilon(2024)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Загадката на боговете

Преводач: Венелин Пройков

Година на превод: 2014 (не е указана)

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 17.11.2014 г.

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-427-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8304

История

  1. —Добавяне

80. Енциклопедия: Играта Елевзис

Играта елевзис се състои в това да бъде открито… правилото за нея. Използват се две тестета по 52 карти, които се раздават докрай една по една. Преди играта един от участниците си измисля свое правило и го записва на листче, за да няма възможност да го променя при хода на партията.

Измислилият първото правило се нарича „първи бог“.

Самото първо правило се смята за „правило на света“.

Започва играта.

Един играч хвърля карта и съобщава: „Светът вече съществува“. Играчът бог казва тогава: „тази карта става“ или „тази карта не става“. Всеки на свой ред хвърля избрана от него карта.

Картите, които не стават, се отделят настрана. Онези, които „стават“, се трупат пред очите на играчите, които се опитват да открият по каква логика се извършва подборът.

Щом някой играч сметне, че е открил „правилото на света“, заявява, че е „пророк“. Претендентът спира да хвърля карти и казва вместо бога на другите: „тази става“ или „тази не става“. Играчът бог наблюдава пророка. Сбърка ли веднъж пророкът, бива низвергнат и отпада от играта.

Останалите продължават да гадаят какво е правилото. Ако някой пророк отговори правилно десет пъти, съобщава какво е според него „правилото на света“ и то се сравнява с написаното върху листчето.

Ако е познал, печели.

Ако никой не познае и всички претенденти за пророци бъдат заблудени, играчът бог печели.

Прочита се гласно „правилото на света“ и се проверява дали то е било „откриваемо“. Ако правилото е прекалено сложно, губи играчът бог.

Интересното е да се открие правило, което е… просто и все пак трудно за отгатване. Например: „през един път се приема карта над седмица и под седмица“ — това е много трудно за откриване правило, понеже естественото предположение е да бъдат наблюдавани фигуралните карти и смяната на черни и червени. Всъщност биват наблюдавани неща, които не си струва да се забелязват. Правилото „само червени карти без десетата, двайсетата и трийсетата“ е невъзможно да бъде разгадано. Също и: „всички карти без седмица купа“.

Правилото „всяка карта става“ може да се окаже трудно за изнамиране, понеже ако предните игри са били сложни, играчите ще се подведат по невероятните предположения. Каква може да бъде стратегията на играчите, за да спечелят? Всъщност всеки играч е заинтересован да се самообяви по-бързо за пророк, дори това да е рисковано.

Едмон Уелс, Енциклопедия на относителното и абсолютното знание (взето от том II)