Бернар Вербер
Загадката на боговете (78)

78. Енциклопедия: Клоуни

Работата да забавлява човек публиката май винаги е съществувала.

„Мом“ в гръцката митология е шутът на олимпийските богове. Първата писмена следа, където се съобщава за „шут“, се предполага да е дело на гръцкия историк Приск. Той твърди, че Атила имал служител, натоварен да весели сътрапезниците по време на пировете. Много по-късно в счетоводните отчети на френските крале фигурира графа „шутовщини“.

Сред знаменитите френски шутове следва да споменем…

Трибуле. Официален дворцов шут при царуването на Луи XII и на Франсоа I.

Брюске. Бил толкова калпав лекар, че довел до гибел множество свои пациенти. Осъдили го на смърт, ала Анри II го помилвал и го назначил на служба, за да го разсмива. Заподозрели го, че е възприел протестантизма, набили го и накрая избягал.

Никола Жубер. Шут на Анри IV. Настоявал да го наричат „владетел на глупците“.

Л’Анжели. Коняр на принц Конде. Като го видял да се старае по време на вечеря, Луи XIII решил, че е невероятно смешен и пожелал да го вземе на служба при себе си. Л’Анжели не щадял никого в своите закачки. Благородниците предпочитали да му дават пари, за да не ги осмива. Л’Анжели умрял много богат.

В Англия Арчибалд Армстронг бил шут на крал Джеймс I. Искал да му викат „Арчи“ и след смъртта на неговия господар отишъл да служи на Кентърбърийския епископ, когото в крайна сметка намразил дотам, че публикувал памфлет срещу него.

Паралелно се появила думата „клоун“. Произхожда от английското clod, което означавало „несръчен“.

Май първите клоуни са се появили през Средновековието в конните циркове, когато собствениците на циркови палатки забелязали, че публиката вече се е преситила. Тогава на един собственик му хрумнало да назначи селянин, който не умеел да язди и все падал, та така контрастът да подчертае таланта на цирковите ездачи. Идеята се харесала и била подета и от други циркове. Клоуните обикновено били бедняци и алкохолици — така възникнала традицията с червените носове.

По-нататък се появява двойката с „белия клоун“ (с остра шапка, пайети и бял грим) и „червения клоун“ (клошар с прекалено широки дрехи). Белият клоун е сериозен и се гаври с червения. Смехът никога не бива предизвикван от белия клоун, а от червения, понеже той се опитва да имитира действията и държането на своя колега, като никога не успява и току прави белй. Подобна двойка като дуалистично божество се среща при индианците навахо в Ню Мексико, както и при индианците зуни. При тях образът на червения е най-мощният и най-важен образ сред всички божества.

Струва си да се отбележи, че в алхимията „джокерът“ е символът, представляващ разтворителят, чието химическо въздействие позволява извършването на черна магия.