Бернар Вербер
Загадката на боговете (77)

77. Планината

Съзирам момиченце, най-много на няколко месеца. То се лигави и плаче. Все пак разпознавам в него чертите на Мата Хари. Хадес пристига при мен и отсъжда:

— Изгубихте.

— Ама… ама… — пелтеча аз. — Защо се е преобразила в дете? Това не се предвиждаше! Богът с черната тога клати глава с онзи кахърен вид, който е тъй характерен за него.

— Тя сама си избра това. Искаше да бъде сигурна, че обичате душата, а не тялото й. Затова реши да се преобрази тъй и да разбере дали я обичате достатъчно, та да остане с вас като… дете.

— Ама… ама… ами да, разбира се. Щеше да си остане при мен. Втурвам се напред и прегръщам мъничкото момиченце. Хадес поема от мен бебето и го оставя встрани.

— Твърде късно е. Можехте да я вземете с вас, ако бяхте издържали до края на тунела — такава беше уговорката. Сега тя ще се завърне в своята мелница в Тартар или ще се превъплъти в новородено, ако пожелае. Човешките същества винаги имат пълна свобода да решават какво да се случи с техните души. Тук е източникът на всичките ни проблеми: в свободния избор.

Обръщам се към детенцето, което пълзи на четири крака и ме зяпа с учудени очета. Искам да го взема, но Хадес ми препречва пътя.

— Само честна игра. Протягам ръка към детето.

— Мата! Умолявам те, аз се провалих, но ти не оставай тук. Заслужаваш да се превъплътиш. Върни се на някоя земя, „Земя 1“, „Земя 18“, „Земя 1000“, някаква Земя, която щеш, под каквато си искаш форма — само не оставай тук. Това е… пълна безизходица!

Хадес стиска рамото ми и невидими негови слуги ме хващат, за да ми попречат да се доближа до детето.

— Моля, не обиждайте моите владения. Изборът е неин. Тя желае да остане тук и да се тормози със спомена за вашата външност. Можете да й давате съвети, но не и да решавате вместо нея. Като не умеете да прилагате подобаващо вашата свободна воля, поне уважавайте чуждата.

Гледам детето.

— А ако не се бях обърнал? — питам аз Хадес.

— Щяхте да излезете с това деветмесечно детенце, което е Мата Хари. Смятам, че е искала да бъде уверена във вашата любов при всякаква нейна форма или възраст. Затова ви подложи на това изпитание. Виждал съм как някои стават недъгави или грозни, за да изпитат любовта на оня, който иска да ги изведе от ада. Удивителна е тази потребност от доказване, нали? За мен любовта няма нужда да се доказва, прав ли съм, Персефона?

— Да, скъпи.

Сдържам клокочещия в мен гняв, съзнавайки, че Хадес не е виновен. Адът се съдържа в това, че според Мата Хари аз я обичам заради тялото, не заради нейната душа.

Изтръгвам се рязко от хватката на Хадес и на неговите невидими слуги и успявам да взема детенцето в ръце.

— Щях да те обичам дори като новородена — пелтеча аз.

Тя ми отговаря с въпросително гукане. И пак започва да се лигави.

— Разбира ли какво й казвам?

Хадес ме откъсва от нея. Теглят ме и други, невидими ръце.

— Не с разума си. Разумът й е на деветгодишно дете — но душата й проумява, разбира се.

— Превъплъти се, Мата, превъплъти се, а аз все някак ще те намеря. Тя пак гука.

Хадес май разбира и превежда.

— Тя ви чу и ви казва, че ще се върне някой ден. Детето пак издава звуци и се лигави.

— Казва ви също, че й се искало да й бъдете… баща.

Детенцето пак бъбри, а Дяволът лично се постарава да предаде смисъла.

— Не… — той избухва в смях. — Да й бъдете… майка! Иска да й станете майка. Ама наистина хората нямат акъл!

За миг оставам зашеметен поради новото изпитание за моята душа. Ето — преоткрих любимата, тя се подмлади за пет минути и се превърна в детенце, което иска да съм му… майка.

Бебето мънка отново, Хадес е леко удивен, но съобщава:

— Освен това искала да бъде момче. Искала да сваля мадами. При това… Пак бърборене.

— А… искала също като майка да й давате да суче, според нея това бил изключително важен опит по отношение на сближаването.

Хадес ме повежда към изхода.

— Единствено душите са от значение. Плътските обвивки са като „съдини“.

Чувствам се променен, както го изобразява аркан 13: с отсечена глава и отсечени ръце, готов да покълна като нещо ново от почвата.

Изкрещявам отдалеч:

— Делфин е бременна! Сигурно в шестия месец. Можеш да дойдеш и ти! Ето че и Персефона ме побутва.

— Тя ви чу. Сега решението трябва да бъде нейно, предоставете й правото да избира. Уважавайте нейната свободна воля.

Примирявам се.

Когато стигаме до изхода, Афродита улавя ръката ми. Бояла се е да не ме изгуби, ако Мата Хари се завърне.

Хадес и Персефона ни упътват право нагоре, към висините.

Заглеждаме се във върха на втората планина, който сега изглежда по-близък, макар хребетът да е все тъй обвит в мъгла.