Бернар Вербер
Загадката на боговете (76)

76. Енциклопедия: Апотеоз

Апотеозът представлява преобразяване на човешко същество в бог (теос).

В Египет фараоните са смятали, че предшествениците им стават богове след смъртта си. Затова се извършвала церемонията „апотеоз“. Било удобно — така самите те още приживе можели да претендират, че са „бъдещи богове“.

В Елада прехвърлянето от човешка към божествена същност било начин героите, основали градове, да стават божества с вълшебна сила — така престижът на въпросните градове нараствал. (Например простосмъртният Херакъл станал бог и дал име на град Хераклион.) След смъртта си Александър Велики бил възведен в апотеоз. Тази чест понякога била отреждана и на творци — като Омир. За древните римляни апотеозът бил свързан с особен ритуал. Оформяло се шествие от сенатори, магистрати, професионални оплаквачки, актьори с маски на предци и шут, който имитирал поведението на покойника. Преди тялото му да бъде изгорено на клада, един от пръстите на трупа бивал отрязван, та частица от него да остане на Земята.

После тялото бивало изпепелено и пускали орел като психопомп, за да възвиси душата на покойния до Царството на боговете.

Юлий Цезар бил първият римлянин, който бил възведен в официален апотеоз веднага след убийството му през 44 г. пр.Хр. Подир това сенатът възвеждал в апотеоз всички следващи императори. Що се отнася до живописта и скулптурата, апотеозът се изобразявал често като приемане на човек сред боговете.