Бернар Вербер
Загадката на боговете (72)

72. Енциклопедия: Орфей

Орфей е син на царя на Тракия Еагър и на музата Калиопа. (Тракия се намира на мястото на днешната България.) Още в ранната му възраст Аполон му дарява седемструнна лира, към която той прибавя още две струни в чест на деветте музи — сестри на неговата майка. Те го посвещават във всички изкуства, а най-вече в изкуството да съчинява музика, да пее и да твори поезия.

Орфей бил изключително талантлив, твърдяло се, че при звука на неговата лира птиците спирали да пеят, за да го слушат. Всички зверове се събирали, за да му се възхищават. Вълк тичал подир агнето, лисица подир заека — никое животно не нападало друго. Реките спирали да текат, рибите излизали от водата да го слушат.

Подир пътуване до Египет, където бил посветен в тайнствата на Озирис, той сам приел да се нарича Орфей (от финикийското „аур“, светлина, и от „рофе“, лечение — „церящ чрез светлина“) и основал Елевзинските орфически мистерии. После се присъединил към аргонавтите, устремени към Златното руно.

С прелестта на своето пеене той окуражавал гребците, укротявал талазите, подигнати от ветровете. Омаял и приспал колхидския дракон, който пазел Златното руно, с което позволил на Язон да осъществи замисленото приключение.

Подир пътуването си с аргонавтите Орфей заживял в Тракия в царството на своя баща и се оженил за нимфата Евридика. Един ден тя, стремейки се да избегне задирянията на пастира Аристей, се втурнала да бяга и стъпила върху змия. Влечугото я ухапва и тя незабавно умира. Обезумял от скръб, Орфей хуква да я търси в царството на мъртвите, за да се опита да я спаси.

Той се отправя на запад, пеейки тъжни песни за любовта си към покойницата.

Дърветата се смиляват и му посочват с клоните си пътя към входа на ада.

Със своята лира той укротява жестокия Цербер, усмирява за миг фуриите, очарова съдниците на мъртвите и прекратява за миг страданията на прокълнатите. Свири на своята лира тъй добре, че Хадес и Персефона му разрешават да отведе своята Евридика в света на живите. Ала богът на мрака налага едно условие: да не се обръща, докато жена му не се върне под слънчевата светлина.

И тъй, Евридика следва Орфей из галериите, които водят към изхода, насочвана от музиката на неговата лира.

Тъкмо когато се добира до светлината, той се разтревожва, че не чува стъпките й, и обръща глава, за да види следва ли го още Евридика.

Единственият поглед към съпругата му довежда до пълна загуба на постигнатото. Евридика е напълно погубена.

Лек ветрец докосва челото й като последна целувка.

Орфей се завръща в Тракия и остава верен на своята загинала съпруга, живее като отшелник и пее тъжно за изгубената си любов от сутрин до вечер.

Той пренебрегва любовта на жените от собствената си страна и накрая те го намразват.