Бернар Вербер
Загадката на боговете (68)

68. Енциклопедия: Смях

Хуморът е следствие от необичайно мозъчно явление.

Странна или парадоксална информация бива възприета от сетивата, но не може да бъде усвоена от лявата мозъчна половина (която смята, разсъждава и е гнездо на логичното мислене). Тя се сепва, задръства се автоматично и предава паразитната информация на дясната мозъчна половина (интуитивна, творческа, поетична). Тя пък от своя страна не знае какво да прави със съмнителния дар и изпраща импулс, неутрализиращ лявата мозъчна половина, за да има време дясната мозъчна половина да намери самостоятелно творческо обяснение.

Моментната дезактивация на лявата мозъчна половина, която бди непрестанно, води до мозъчно отпускане и до изблик на ендорфини (това са хормони, избликващи и при половия акт). Колкото по-несмилаема е парадоксалната информация за лявата мозъчна половина, толкова по-мощен импулс изпраща дясната, а той води до по-внушителен изблик на ендорфини.

Същевременно, подобно на подсигуряващ механизъм, отслабващ напрежението поради неадекватната информация, цялото тяло взима участие в отпускането. Белите дробове изхвърлят внезапно въздух и се получава ефект на ускорено издишване, което е „физическо“ начало на смеха. Получава се серийно свиване и разпускане на лицевите мускули, на гръдния кош и на стомаха. В дълбочина сърдечната мускулатура и кръвоносните съдове биват задвижени от спазми, които извършват нещо като вътрешен масаж, от който коремът, а понякога дори сфинктерът биват разслабени.

Накратко — неспособен да смели неочакваната, парадоксална или комична информация, разумът се предава. Зацикля. Изключва се. Това необичайно явление в крайна сметка се оказва един от най-странните източници за удоволствие при нас. Колкото повече се смее някой, толкова по-добро е неговото здраве. Тази дейност забавя стареенето и намалява стреса.