Бернар Вербер
Загадката на боговете (66)

66. Енциклопедия: Пан

На гръцки думата „пан“ означава „всичко“. (Впоследствие „пан“ като представка обозначава някаква глобалност. Както например при „панорама“ — цялостна гледка, или „пандемия“ — болест, засягаща един или няколко континента.)

Според гръцката митология Пан е роден в Аркадия, твърди се, че е син на Хермес и на Пенелопа (другарката на Одисей, прекосил планините на Аркадия, за да търси близките си).

Той е получовек, полукозел, има на челото си рогца, гърдите му са космати, лицето му е триъгълно, носи брадица.

Когато майка му го съзира, така се изплашва от външния му вид, че предпочита да го изостави в гората.

Неговият баща Хермес му надява заешка кожа и го отвежда на Олимп. Там олимпийските богове се забавляват покрай палавата му външност и го задържат при себе си. Дионис особено обичал щуротиите на това дете с малко неприятно лице.

Пан живее из горите, край потоците и ливадите, където пасе своите стада — смятан е за божество с огромен сексуален апетит, винаги готово да преследва нимфите или момченцата.

Той се влюбва в нимфата Сиринга, подгонва я и тя се преобразява в тръстика, за да избяга от него. След като не успява да я открие, Пан накрая отрязва всички тръстики и си прави от тях свирка — прословутата пан-флейта или сиринкс.

Пан е също така бог на тълпите и особено на обезумелите тълпи поради способността си да кара хората да губят разума си, откъдето иде и думата „паника“.