Бернар Вербер
Загадката на боговете (64)

64. Енциклопедия: Човешката глупост

За да състави антология на човешката глупост, американската журналистка Уенди Норткът създала наградите „Дарвин“ — награди, които всяка година се присъждат на лицето, което е загинало по най-тъпия начин (за срам на своя вид и в противоречие с Дарвиновия закон за естествения подбор на най-добрите). За да бъде присъдена наградата, кандидатът трябва сам да е причина за смъртта си, да бъде с незасегнат разум и нелепото събитие да бъде потвърдено от няколко достоверни източника.

Ето примери…

През 1994 година терорист, изпратил пощенска пратка с взрив, която не била доплатена, получил награда „Дарвин“, задето отворил собственото си послание, върнато от пощата.

Друг човек, спечелил наградата „Дарвин“: през 1996 година рибар метнал шашка динамит със запален фитил върху заледено езеро, останал да наблюдава как ловджийското му куче изприпкало да му донесе обратно хвърления предмет.

През 1996 година наградата била присъдена на адвокат от Торонто, решил да изпробва здравината на стъклата на един небостъргач. Засилил се срещу прозореца и го разбил, при което паднал от двайсет и четвъртия етаж.

През 1998 година наградата се паднала на двайсет и девет годишен мъж, който се задушил, поглъщайки парченце украса с пайети, изтръгнато със зъби от кожата на една танцьорка, която правела стриптийз.

През 1999 година „Дарвин“ получили трима палестински терористи: те били заложили взрив в две коли, които експлодирали едновременно, докато тримата били още в тях, и то — преди да са достигнали целта си. Били нагласили бомбите, без да се съобразят с промяната на часовото време.

През 2000 година наградата отишла при жител на Хюстън, който бил решил да играе на руска рулетка с приятелите си. Само дето, вместо да използва револвер с барабан, който се върти, хванал, каквото имал подръка: автоматичен пистолет.

И загубил.

През 2001 година в Канада двайсет и пет годишен мъж решил да се спусне пред свои приятели в шахтата за боклук. Само дето си нямал представа, че след като профучи през канала, минаващ през дванайсетте етажа, ще се озове в автоматична преса за боклук.

Едно-единствено изключение: Лари Уолтърс. През 1982 година този пенсионер от Лос Анджелис пожелал да осъществи една своя безумна мечта — да полети, и то не със самолет. Изработил си средство за въздушен транспорт: много удобно кресло, към което прикачил четирийсет и пет балона с еднометров диаметър всеки и ги надул с хелий. След това се вързал за креслото, взел си сандвичи, кутии с бира и пистолет със сачми. При подаден сигнал приятелите му отвързали въжето, което придържало към земята летящото кресло. Вместо обаче да се озове на височина трийсетина метра, както се надявал, Лари Уолтърс се изстрелял мигновено на пет хиляди метра височина.

Там направо замръзнал и не смеел да стреля по балоните, за да се спусне отново долу. Дълго блуждал сред облаците, тласкан от ветровете, и накрая го засекли радарите на летището в Лос Анджелис. Все пак събрал смелост да стреля по няколко от балоните и накрая се насочил надолу, но влакната на спуканите балони се заплели в кабел с високо напрежение, като довели до спиране на електричеството в целия квартал Лонг Бийч.

Когато се приземил, полицаите го арестували и го попитали защо е направил това. Той отговорил: „Не може човек само да си седи и да не върши нищо“.

Той е единственият оцелял, получил наградата „Дарвин“.