Бернар Вербер
Загадката на боговете (62)

62. Енциклопедия: Едип

Царят на Тива, Лай, и съпругата му, царица Йокаста, били отчаяни, че не им се ражда наследник. Отишли за съвет при Пития в Делфи. Тя им предсказала, че ще имат син, който обаче ще убие баща си и ще се ожени за майка си.

Действително подир няколко месеца им се родило момче.

Цар Лай не го умъртвил, а изоставил мъжкото си чедо на една планина, като му пробил глезените и свързал краката му с ремък.

Един пастир намерил детето, развързал го и го предал на царя на Коринт, Полиб. Той го нарекъл „Едип“, което означава „подутокракият“. Понеже нямал деца, се привързал към този свой осиновен син, без да му съобщава за неговия произход.

Ала един ден Едип се допитал до Пития от Делфи и тя повторила старото си предсказание: „Ще убиеш баща си и ще се ожениш за майка си“. Той смятал, че цар Полиб е негов баща и решил да напусне Коринт от страх да не се сбъдне прорицанието.

Пътувайки в своето изгнание, се натъкнал на хора, които помислил за разбойници. В действителност това били цар Лай и негови служители. Едип се спречкал с тях, убил оня, когото смятал за водач на разбойниците и който всъщност бил истинският му баща, след което продължил по пътя си.

Когато пристигнал в Тива, едно чудовище тормозело жителите на града — Сфинксът. Той убивал и разкъсвал всички хора, които срещал и които не успявали да отговорят на гатанката му: „Кое е това, което сутрин ходи на четири крака, по пладне — на два, а вечер — на три?“. Едип разгадал отговора: „Човекът. Като кърмаче ходи на четири крака, в зряла възраст — на два, а като остарее, си помага с бастун, който е като трети крак“. От яд Сфинксът се хвърлил от една скала и Едип станал герой за града.

Провъзгласили го за цар на Тива и го оженили за вдовицата на бившия цар Лай, за когото отдавна не били чували нищо. Не без основание. Така Едип, без да знае, станал съпруг на собствената си майка. Едип и Йокаста си заживели щастливо, не подозирайки нищо за родствената си връзка. Родили им се четири деца. Ала над Тива надвиснала чумна епидемия и Делфийският оракул съобщил, че епидемията е заради едно неразкрито убийство, а именно убийството на Лай, и че болестта ще се разраства, докато престъпникът не бъде наказан.

Цар Едип заръчал на най-хитроумните си подчинени да открият виновника. Накрая те достигнали до жестоката истина и я съобщили на своя господар. Сам той бил убиецът.

Като чула това, Йокаста предпочела да се обеси. Полудял от мъка, Едип се отказал от царския престол и си избол очите. Прогонили го от Тива и Едип се скитал, воден от своята дъщеря Антигона — само тя му останала вярна. Двамата преживявали някак, просейки.

Много по-късно Зигмунд Фройд използвал тази легенда, за да поясни изначалния импулс на момчетата да се влюбват в майките си и да желаят смъртта на бащите си.