Бернар Вербер
Загадката на боговете (60)

60. Енциклопедия: Племето баруя

Баруите са първобитно племе от Папуа-Нова Гвинея, което живее откъснато от съвременната цивилизация до 1951 година — тогава е открито от австралийски изследователи.

В действителност обаче проучването на това племе е задълбочено между 1967 и 1988 година от френския антрополог Морис Годьолие, автор на „Загадката на даряването“ (1996) и „Метаморфози на родителството“ (2004).

През време на първите си пътувания той се сблъсква с една общност от земеделци и ловци, която на технологично равнище е още в каменната ера. Морис Годьолие искал да проумее генезиса на митовете и как те изграждат впоследствие обществените структури.

Баруите нямали понятие що е държава, какво представляват класите, липсвала сложна йерархия.

В замяна на това били изградили патриархална система, която надминавала всичко познато дотогава на етнолозите.

За баруите център на всичко е спермата. Човешките същества се зараждат от „у“ — смес от сперма и слънчеви лъчи. Жените възприемат тази смесица.

Когато сместа не е добра, се получава момиче.

Тази представа (тук липсва познание за яйцеклетката) води до следствието, че за баруите жените са несполучливи човешки същества, които обаче са потребни за сътворяването на сполучливи човешки същества, сиреч — на мъже. Възгледите им за жените надхвърлят западното женомразство (затова по-нататъшните му проучвания, естествено, не са „политически коректни“ и следва да бъдат разглеждани извън обичайните ни схеми на преценки).

Когато момчетата навършат осем години, биват изтръгнати от влиянието на жените. Разделят ги от родствениците им и те биват „посвещавани“ до петнайсетгодишната им възраст далеч от селцето, в планината.

Там се озовават в общност, съставена единствено от мъже. Те ги посвещават във вълшебните ритуали и в сексуалността.

Когато момчетата станат юноши, на шестнайсет години, се смята, че са годни да създадат семейство. Те слизат от планината и си взимат жени.

Предприемат полови контакти и ако жената забременее, трябва да бъде обладана, отколкото се може повече партньори мъже (освен от нейния собствен) през време на бременността, та спермата на другите мъже да подпомогне раждането на детето.

Също така, докато майката кърми, кърмата се приема за „видоизменена сперма“. Затова жената трябва да продължава да се сношава, та да има повече мляко.

В племето баруя жените нямат право да притежават земя. Нямат право да отглеждат ядивни растения, нито да участват в религиозни ритуали. Това е най-патриархалното общество, познато до наши дни.

Покрай проучванията си относно племето баруя Морис Годьолие заключава, че обществото не е отражение на икономиката — обратно на дотогавашното мнение на повечето етнолози, — а на основополагащите митове. Тъкмо защото баруите в един момент са си представили, че спермата е основа на всичко, те са изградили около тази своя вяра своите ритуали и обществените си отношения.