Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цикълът на боговете (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le mystére des dieux, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
Epsilon(2024)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Загадката на боговете

Преводач: Венелин Пройков

Година на превод: 2014 (не е указана)

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 17.11.2014 г.

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-427-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8304

История

  1. —Добавяне

6. Енциклопедия: Нерон

Нерон е роден през 37 г. сл.Хр. и е син на Домиций Ахенобарб и на Агрипина.

След като Агрипина се отървава от бащата на детето, става четвъртата жена на император Клавдий. Тогава успява да убеди новия си съпруг да осинови нейния син.

Нещо повече — урежда Нерон да се ожени за дъщерята на император Клавдий, Октавия.

Така покрай интригите на майка си Нерон става едновременно осиновен син и зет на най-могъщия човек по онова време.

Подтикван от Агрипина, император Клавдий по-нататък посочва новоосиновения си син за свой единствен наследник, лишавайки от права собствения си син, който е с негова кръв — Британик. Още щом облагодетелства така Нерон, император Клавдий бива убит през 54 г. (навярно отровен от Агрипина, която се е бояла, да не би да промени волята си). Тогава римският сенат се покорява на хитрините на Агрипина, одобрява избора на Клавдий и обявява Нерон за нов император, пренебрегвайки Британик.

Под влияние на майка си и на своя възпитател Сенека младият император Нерон започва едно „разумно“ царуване. Той взима решения, които се харесват, и управлява империята разсъдливо.

Това обаче не е задълго. Нерон се опасява да не би когато Британик възмъжее да предприеме завладяването на императорската власт и се разпорежда да го отровят.

След известно време, подразнен от непрестанните забележки на майка си относно неговата нова любовница, прелестната Попея Сабина, той настоява тя да живее извън палата.

Пътувайки на един кораб, тя се спасява случайно от едно легло капан, чийто свод рухва, тъй като е с оловна тежест. Смазана е една непредпазлива нейна приятелка. Едва-що съвзела се след вълнението, Агрипина поисква да се види със сина си.

Нерон нарежда на своите гвардейци да я обкръжат, да я пребият с тояги и да я заколят. Астролозите били предупредили Агрипина, че нейното дете ще бъде император, но ще я убие. А тя била отговорила: „Да ме убие, само нека царува“.

Понесен от инерцията, Нерон разпорежда още едно престъпление: убийството на своята съпруга Октавия (обвинена, че е безплодна). Така вече може да се ожени за своята любовница Попея.

Сенека се опитва да му внуши отново здрав разум, но Нерон го отпъжда.

Синът на Агрипина навлиза в период на деспотично царуване. Увлича се от спорт, кара колесници в състезания. Увлича се от поезия, участва в поетични конкурси. Неизменно го обявяват за победител.

Страстен любител на оргии, нощем излиза преоблечен като обикновен гражданин, за да присъства на големи празненства, и всички се преструват, че не са го познали. Често след препиване дръпва настрана някой сътрапезник, пребива го и го захвърля в канавката.

Нерон научава, че Сенека продължава да го критикува, и нарежда той да бъде убит.

В пристъп на гняв пребива с ритници Попея Сабина, макар да е бременна от него, и тя умира от нараняванията.

После се оженва за Статилия Месалина (първо урежда да екзекутират мъжа й, за да не е обвързана със съпруг). През 64 г. заповядва две трети от Рим да бъдат опожарени, за да осъществи своя велик проект за обновяване на нехигиеничните квартали. Дори съчинява поезия и музика, за да придружават зрелището на обхванатата от пламъци столица. Населението не е предупредено изобщо за това „строително предприемачество“ и хиляди хора загиват. Гняв обзема жителите на града. Тогава Нерон намира изкупителни жертви и посочва като отговорни за пожара християните. Подир развихрилите се гонения ги подлага на изтезания, за да признаят вината си, и ги осъжда на публична смърт в грандиозни зрелища, за да укроти народния гняв. Ала зле ръководената империя вече се тресе отвътре. Започват епидемии от глад, болести, надигат се военни бунтове.

Накрая римският сенат обявява Нерон за публичен враг и провъзгласява консула Галба за нов император. Научавайки, че е осъден на смърт, Нерон се самоубива на 9 юни 68 г. с помощта на своя роб, плачейки и повтаряйки току пред гибелта си: „Какъв велик артист губи светът в мое лице!“.

Едмон Уелс, Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том VI