Бернар Вербер
Загадката на боговете (50)

50. Енциклопедия: Сътрудничество, взаимност, прошка

През 1974 година Анатол Рапапорт, психолог и философ в университета в Торонто, достига до идеята, че „най-ефективният“ начин на поведение спрямо другите се свежда до:

1) сътрудничество;

2) взаимност;

3) прошка.

Сиреч — когато един индивид или група срещне друг индивид или група, има интерес в началото да предложи съюз.

После от значение е, според правилото за взаимността, да се дава на другия съответно според това, което се получава. Ако другият помага, помага му се; ако другият прояви агресия, следва към него да бъде проявена агресия по същия начин и със същата интензивност.

Накрая трябва да се прости и отново да бъде предложено сътрудничество.

През 1979 година професорът по политология Робърт Акселрод организирал съревнование между автономни компютърни програми, които копирали поведението на живи същества. Имало само едно условие: всяка програма трябвало да е снабдена с комуникационен модул, с помощна програма, която позволявала интерактивна връзка с о станалите.

Робърт Акселрод получил 14 дискети с програми, изпратени от негови колеги от университетите, които също проявили интерес към съревнованието.

Всяка програма прилагала различни правила на поведение (при най-простите били кодирани само два начина на поведение, при най-сложните — по стотина), като целта била спечелване на максимален брой точки.

Някои програми били настроени според правилото бързо да преминат към експлоатация на о станалите, да си присвоят насила или вероломно техните точки, а след това да се прехвърлят към други партньори и да продължат да трупат бонуси. Други се стремели да се справят сами, като съхранявали ревниво своите точки и отбягвали потенциалните грабители. В сила било правилото: „Ако другият е враждебен, да бъде предупреден, че трябва да промени поведението си, след което да му бъде наложено наказание“. Също и: „Да се сътрудничи до време, след което посредством подсистема да се премине към отрицателно действие“.

Всяка програма била изложена по двеста пъти на въздействието на всяка друга. Програмата на Анатол Рапапорт, настроена с модус СВП (сътрудничество, взаимност, прошка), победила всички останали.

Нещо повече: след като била изложена на хаотично въздействие на всички останали, програмата СВП отначало се оказала губеща спрямо програмите, проявяващи агресия и извършващи кражби, но накрая побеждавала и дори „заразявала“ останалите, ако й се предоставело време. Действително останалите програми, установявайки, че е най-ефективна в трупането на точки, се настроили да реагират като нея.

Без да имат представа, Рапапорт и Акселрод преоткрили по научен път знаменитото „да любите един другиго“. Просто защото такъв е нашият егоистичен интерес в дългосрочен план.