Бернар Вербер
Загадката на боговете (36)

36. Таитянска космогония

За таитяните в началото на всичко е Таароа, Единствения. Той живеел самичък в едно яйце, което се въртяло в празното пространство. На Таароа обаче му било много скучно. Така той се излюпил от черупката. Навън обаче нямало нищо, затова той използвал черупката от яйцето си и с горната му част направил свода на небето, а с долната — пясъчна основа. Гръбнакът му създал планинските вериги. От сълзите му се появили океаните, езерата и реките. С ноктите си произвел люспи за рибите и за костенурките. От перата му възникнали дърветата и храстите.

Кръвта му оцветила дъгата.

После той довел занаятчии, за да изваят Тане, първия бог. Тане изпълнил небето със звезди, за да бъде по-красиво. Наместил слънцето, за да озарява деня, а луната — да свети през нощта. После Таароа създал други богове: Ру, Хина, Мауи и още стотици. Накрая Таароа завършил своето творение, създавайки човека.

Тогава вселената, положена от Таароа, била съставена от седем плоскости, наредени една върху друга. На най-долната плоскост бил човекът, а когато първият етаж се задръстил изцяло от човеци, животни и растения, Таароа се възрадвал, но помислил, че ще е по-разумно да пробие дупка, за да могат да се доберат до по-горната плоскост. Така на всеки етаж имало пробита дупка, та да успее най-храбрият да достигне по-напред в знанието…