Бернар Вербер
Загадката на боговете (35)

35. „Синя пеперуда“

На афиша с едри букви е изписано:

ТОЗИ БЛЕД И ТЪЖЕН СВЯТ, В КОЙТО СЯКАШ ВСИЧКО ВЪРВИ ЗЛЕ, ВИ Е ОМРЪЗНАЛ?

ОТКРИЙТЕ ЕДНО ВЕЛИКОЛЕПНО НОВО ИЗМЕРЕНИЕ: ПЕТИЯ СВЯТ!

Отдолу е познатото изброяване:

Първи свят: реалността.

Втори свят: сънищата.

Трети свят: романите.

Четвърти свят: филмите.

Пети свят: компютърната игра.

И пояснение: „Петият свят“ се продава във всички големи хипермаркети и специализирани магазини, работи с отделна инсталация и в мрежа.

Припомням си всичко… Докато бях в Олимпия, в хола на вилата ми имаше телевизор за развлечение. Там можеше да се следят приключенията на трима смъртни на „Земя 1“. В знак на носталгия. Или на перспектива.

Една от тримата смъртни бе даровита млада корейка, Юн Би, която работеше със свой другар с прякора Korean Fox, „Корейска лисица“, над нов вид компютърна игра.

Въпросната игра представляваше виртуално копие на реалния свят. Декорът бе твърде реалистичен, а играчите се събираха, за да оживяват своя аватар. Оригиналното в играта бе, че аватарите бяха не само идентични физически с действителните играчи, бидейки изработени по снимка на лицето и точните мерки на тялото, ами и в интелектуално отношение, при което това бе постигнато посредством въпросник, позволяващ до голяма степен да бъдат възпроизведени силните и слабите страни на всеки играч, неговите страхове и тайни стремления, неговите особености, детските му неволи и мощните пориви на юношеството.

Така чрез своя аватар или двойник играчът можеше да води паралелен живот в свят, който също бе много подобен на истинския. Можеше да изпробва безопасно дадена ситуация, преди да го е направил в истинския живот. Можеше също да приложи функцията „свободен избор“ и да наблюдава как аватарът му се справя вместо него в подобни случаи. Така можеше да достигне до примери как да постъпва самият той.

„Петият свят“ според въображението на Korean Fox първоначално бе сътворен, за да дари с подобие на живот някой скъп покойник. Ала твърде бързо бе привлякъл публика, зажадняла за душевни връзки. Многобройните му приложения бяха привлекли всякакви ентусиасти. Някои се включваха, за да се утешават, че дори да умрат, някакъв техен виртуален клонинг ще продължи да живее в „Петия свят“.

„Вмъкнат разказ“.

Застанал през афиша, аз се чудех как тъй тук, на „Земя 18“, играта е със същото название, както и на „Земя 1“.

Това е невъзможно. _Korean Fox и Юн Би няма как да се прехвърлят от една земя на друга. А може би… пътуват не изобретателите, а техните идеи._

Сещам се за една ужасна фраза на Едмон Уелс: „Идеите принадлежат на онези, които ги разработват“. Това бе неговата прословута теория за ноосферата, за колективното неосъзнато, съставено от неосъзнатото при всички хора. Творците притежавали способността да черпят насън идеи оттам и да не ги забравят при събуждането си. Така че във въздуха витаели не само идеи, доловени от значителен брой хора на различни места, ами и в различни измерения. Многоизмерна ноосфера.

Помня, че моят наставник добавяше: „Докато обещанията на политиците се отнасят единствено до онези, които ги слушат“.

Внезапно ми се приисква да проверя кой стои зад всичко това. Ако не е моята двойка влюбени корейци — кой ще е?

В едно ъгълче забелязвам лого. Предприятието е ПСП, Производител „Синя пеперуда“, улица „Мелница“ № 22.

Проверявам дали разполагам с пари в джоба на панталона си и спирам едно такси.

Пристигаме пред малка светлокафява сграда. Над входа свети син неонов надпис: ПРОИЗВОДИТЕЛ „СИНЯ ПЕПЕРУДА“.

Влизам.

В приемната има афиши с изгледи на плажове и залези, с девойки по бански и с двойки, които се държат за ръце или се целуват.

По стената има надписи: ПЕТИЯТ СВЯТ, вкусете новото удоволствие, бъдете друг и сам себе си.

По-нататък следва ред портрети: от едната страна снимка, от другата — идентичен с нея аватар.

„ПЕТИЯТ СВЯТ. Вашият най-добър приятел — самият Вие.“

Под снимка на мъж, заобиколен от три еднакви красавици по долнища от бикини, пише: ПЕТИЯТ СВЯТ — ами ако другаде вършите онова, което не смеете да направите тук?

Като че ли целият личен състав на някоя рекламна агенция се е захванал да измисля варианти и като не са знаели кой да изберат, са ги използвали всичките.

В дъното на приемната заета жена от колцентъра ме пита за какво съм дошъл, записва си на лист, говори по телефона и ме моли да изчакам.

Изчаквам, оглеждайки рекламите по стените на приемната.

Най-сетне се появява едър брадат мъж с вид на викинг, рус и дългокос, с дебел вълнен пуловер.

Ха де! Сетих се: единственото лице на Еден с достъп до моя телевизор беше Мата Хари. Докато ме е нямало цяла седмица, сигурно е превключвала трите ми канала и е гледала моята млада питомка, корейката Юн Би, и развитието на любовните й отношения с компютърния специалист по виртуални реалности Korean Fox. После е задействала дистанционните интуитивни връзки със своите смъртни. Нейният народ на хората вълци бе северен народ, съответстващ на скандинавците, и тя се е обърнала към него. А понеже Вълция не разполага с достатъчно обширен пазар, те са се заели да направят промоция на играта в Петелия.

Мъжът ме измерва с очи.

— За какво става дума?

— Аз пиша романи и бил искал да ви предложа идея за компютърна игра, свързана с мое бъдещо произведение.

Към него се присъединява един албинос.

— Елиот, не го ли позна? Това е авторът на научна фантастика Габриел Асколейн.

— Самият Габриел Асколейн?

Подир броени минути се озовавам седнал в една зала с викинга, албиноса и един приветливо засмян плешив мъж. Това са тримата ръководители на Производител „Синя пеперуда“. По моя молба ми описват основния си успешен продукт — „Петия свят“. Това си е точно проектът на Korean Fox.

Предлагам им допълнение към концепцията. Предложили са на играчите да намерят свои „равни“ във виртуалния свят — защо да не намерят там и свои „подчинени“.

Така играчите биха се превърнали, създавайки собствени човечества, в… богове.

Идеята смайва моите събеседници.

— Имайте предвид, че дори при създаването на равните си имахме доста проблеми, за които няма нужда да разказваме — съобщава ми албиносът.

— Какви?

— Първо икономически. Достъпът до „Петия свят“ е безплатен, продаваме само къщите и виртуалната среда, както и предметите: дрехи, оръжия, мебели. Обаче има… кражби.

— Разни хора използват специални програми, за да крадат виртуалните блага на другите — добавя викингът.

— Срещат се и имитации. Създават програми и продават по-евтино къщи и площи, без да имат права за това. И така, по едни и същи места си съжителстват по двама души, като понякога не го и разбират.

Това ме подсеща за една теза на Едмон Уелс: „Ако смятате, че е лесно да се създаде свят, опитайте сами да създадете такъв. Да бъде създаден, контролиран и да внимаваме да не се срине, е също толкова трудно, колкото да се приготви суфле със сирене. Естественият път за света е да върви към саморазрушение и е необходима значителна енергия, за да бъде постоянно пооправян и да му се придава смисъл“.

— Виртуалните кражби в „Петия свят“ си остават виртуални нарушения — казвам аз. Моите събеседници се размърдват.

— Донякъде не са такива — заявява плешивият.

— В смисъл — парите в „Петия свят“ са конвертируеми в обикновени пари — признава викингът.

— За да могат да залагат в казината, участвайки реално — пояснява албиносът.

— Има и проститутки. Неясно защо хората се кефят повече, когато си плащат действително — отбелязва викингът.

— Половият акт придобива реално измерение единствено ако човек жертва нещо заради него — казва албиносът.

— Във всеки случай това се оказа привлекателно за разни мафии, които се заеха да обират виртуалните банки и казина — допълва плешивият.

— Има и по-лоши неща. Някои играчи изработиха средства за унищожаване на чуждите аватари.

— Избиват се виртуално.

— Ограбват се.

— Има дори… изнасилвания!

— Изнасилвания ли? Че как може да бъде изнасилен един аватар, който представлява само поредица от цифри в някакъв компютър? — възкликвам аз.

— Това е то мощта на цифрите. Заради тях дадено лице съществува. Подредените единици и нули образуват виртуално единство, което може да бъде… ограбено, осакатено, убито или изнасилено от други единства, съставени от нули и единици.

— Вместо да се превърне в добронамерено място за самовъзпитание, както си го представяхме първоначално, „Петият свят“ стана зона за отмора, където може да се осъществи всичко, което е забранено в Първия свят.

— Вместо да се отдават на любов и сътрудничество, аватарите във виртуалния свят изпробват все неморални неща.

Разбирам, че създателите на „Петия свят“ са малко притеснени.

— Така че понастоящем в нашия си реален свят се водят съдебни дела за кражби, изнасилвания и убийства, извършени във виртуалния свят — добавя албиносът.

— Разни перверзници насаждат нови заболявания, съществуващи единствено в „Петия свят“.

— Има епидемии от грип, бубонна чума и холера.

— Лекарите, които са включени в играта, доста трудно измислят ваксини.

— Развиват се епидемии от непознати болести. Разни аватари полудяват, някои в крайна сметка отказват да се подчиняват на своите господари, на играчите.

Тримата ръководители на „Синя пеперуда“ явно са изпаднали в затруднение. Замислям се.

— Та това е доказателство за успеха. Нали хората, които полагат толкова старание да ви навредят, допринасят за съществуването на вашия свят. Вие сте това, което сте, благодарение на вашите врагове.

Това явно не им се струва убедително.

— Колко хора са се включили? — питам аз.

— А, тук няма грешка, играта се харесва дори повече, отколкото предвиждахме. Постигнахме поразителен успех само за половин година. Надявахме се на половин милион участници, а те са над осем милиона.

— Всичко в „Петия свят“ всъщност ври и кипи, защото успехът бе направо неочакван.

— Както и енергията на някои, които се стремят да го съсипят отвътре — припомня албиносът.

— Истината е, че сътвореното от нас надхвърля възможностите ни. В този смисъл, като ни предлагате да споделим с всички експеримент за още по-разгърната власт, май не си давате сметка колко бързо надделяват долните инстинкти.

— Особено ако за играчите няма санкции при определени деяния.

— Някои се включват в играта само за да убиват или за отмора.

— Също като при филмите и при интернет. Първоначално привлекателни са главно порнографията и насилието — казва викингът.

И тримата кимат в съгласие.

Не съм склонен да се откажа толкова лесно.

— Но аз ви предлагам не „равностоен“, а „подчинен“ свят. Свят, при който играчите отговарят за цели тълпи. Ако участват като убийци, ако шмекеруват или се гаврят, ще бъдат санкционирани от другите играчи. Неизменно.

— Това ще бъде хаос в още по-голям мащаб — изръмжава примиренчески албиносът. Викингът и плешивият май споделят мнението му.

— Не. Вие от „Синя пеперуда“ ще осъществявате контрол над осъществяващите контрол. По-лесно ще бъде да контролирате богове, отколкото смъртни.

Изричам това съвсем естествено, както при разговорите с Мата Хари. Но Едмон Уелс ме бе предупредил: „Дори да им казваш истината, в никакъв случай не могат да те разберат. Дори с ушите си не я чуват. Възприемат думите, премахвайки значението и унищожавайки техния смисъл“.

Взирам се в моите събеседници и си казвам, че трябва да сваля допълнително летвата, за да не ги стряскам.

— Лично аз възнамерявам да напиша роман със заглавието „Царството на боговете“. Ще става дума за богове, които си играят със същества, подобни на самите тях, но по-малки, в един по-малък, но подобен свят.

Те се вглеждат в мен.

— Забавно — съгласява се едрият, дето мяза на викинг.

— Като голяма игра на шах, но с милиони, та дори и милиарди фигурки — добавям аз. — Всеки бог ще си има народ и ще си съперничи с другите играчи богове.

— А ако народът западне?

— Богът губи точки.

— А ако народът измре?

— Богът отпада от играта. Game over.

Албиносът и плешивият реагират вяло, но брадатият е заинтригуван.

— Това е, както се казва в литературата, „вмъкнат разказ“. Все едно че и нашият свят е ръководен от висшестоящи богове.

Млъквам. Да не се разприказвам по тази тема.

— И ще се получи нещо като мечкарските куклички, дето са една в друга — по-горен, по-долен свят. И така до безкрай.

— Как ти се струва, Елиот? — обръща се единият към викинга.

— Загубена работа, нищо няма да се получи — изрича някакъв глас зад гърба ми.

Обръщам се. Тя е застанала в отвора на вратата. Дребничка млада жена с тъмни и пронизващи очи, с гладки черни коси, привързани на опашка с бледолилава панделка. Носи бяла блуза и нещо като джинси.

— А… Делфин, ти тук ли си? — изненадан е плешивият.

— Съжалявам. Ще се противопоставя на този проект.

— Ха, че защо пък? — пита Елиот.

— Защото това е богохулство. Няма какво да се правим на богове. Впрочем според моята религия дори произнасянето на името е грях.

Плешивият се навежда към мен и ми подшушва на ухото:

— Тя ни е художествен ръководител. „Делфинианка“ е… Добре ли чух?

Албиносът се присъединява:

— Ей, тия делфинианци, все да се изкарат по-умни от всички. Елиот се изправя.

— Ще правиш, каквото ти се каже, Делфин. Шефът съм аз. Проектът на Габриел ни допада. Ще направим това „Царство на боговете“. Така играчът ще има усещането, че е над всичко, че направлява всичко. Ще се кефи като полубог. Дори ми хрумна рекламен текст: „Осмелете се да се обявите за бог, ако ще да е само за една компютърна игра“. Така току-виж разни играчи проумели как биха могли да ни манипулират богове над нас. А и „Петият свят“ ми писна. Да градим Шестия!

Елиот ме тупва приятелски по рамото и ми предлага да си определим среща, за да нахвърлим в основни линии проекта.

— Считайте, че „Царството на боговете“ започва своето съществуване от този миг. Тъмнокосото момиче, което бяха нарекли Делфин, ми хвърля леден поглед, след което изчезва, трясвайки вратата.