Бернар Вербер
Загадката на боговете (32)

32. Енциклопедия: Астрономията на маите

В представите на маите светът се е състоял от три пласта: подземен, земен и небесен.

Земята според тях е била плоска и квадратна. Всеки от четирите ъгъла е имал определен цвят. Белият е бил на север, черният — на запад, жълтият — на юг, червеният — на изток. В средата е бил зеленият цвят.

Квадратната плоча се намирала върху гърба на грамаден крокодил, който следвало да е потопен във вода, покрита с водни лилии.

Небето се крепяло върху четири разноцветни дървета, разположени по четирите земни посоки. В центъра зелено дърво подпирало средата на небето.

Според маите небосводът се състоял от тринайсет пласта, като всеки бил владение на отделно божество.

Същевременно подземната част имала само девет пласта, също пазени от определени богове.

Всеки бог бил представен с външността си — било то подземен или небесен.

Смятало се, че душата на мъртвеца следва пътя на слънцето, сиреч слиза в подземните селения, също като слънцето, когато идва нощта, а после призори се издига в небето, възнася се и се присъединява към небесните богове.

Маите били отлични математици. Имали представа за числото нула и използвали двайсетична бройна система, сиреч на двайсетки (докато нашата система е десетична, десет по десет), изключително съвършена. Преди всичко били забележителни астрономи. Били построили обсерватории, покрай които съумели да идентифицират повечето планети и да отбележат в своя календар циклите на луната и на слънцето твърде точно, което ги довело до създаването на светски календар — хааб — от 365 дни доста преди западната цивилизация. Жреците им твърдели, че използват календара, за да се прехвърлят в бъдещето или в миналото. Съобщавали предварително за затъмненията и за природните бедствия.

За маите светът се раждал и умирал циклично. Според свещената им книга „Попол вух“ светът щял да се роди и да умре четири пъти. Първата ера била на глинените хора. Те били толкова меки и глупави, че боговете предпочели да ги премахнат. После настъпила Втората ера — на дървените хора, но на тях не им достигали сърцатост и мъдрост и боговете ги издавили в потоп. После двама герои, Хунахпу и Шбаланке, успели да се преборят със земните чудовища, а от тях се родили царевичните хора, които се смирили и почитали небесната мълния.

Краят на следващия цикъл, при който се очаквало природно бедствие, способно да унищожи напълно света, било предвидено от жреците на маите за дата, съответстваща на 2012 година от календара на западната цивилизация.