Бернар Вербер
Загадката на боговете (26)

26. Енциклопедия: Апоптоза

Апоптозата е програмирано самоунищожение на клетките. Например появата на пръсти при човешкия зародиш представлява апоптоза.

В началото при своето оформяне ръката прилича на плосък плавник, като при риба или тюлен. После клетките, които са между пръстите, умират и така се създава възможност за извайването на човешката ръка. „Самоубийството“ на тези клетки е необходимо за осъществяването на формата на ръката. Това е краят на нашата „рибешка“ фаза. Също и изчезването на опашчицата от задничето на зародиша е следствие от този процес.

Самоунищожението на тази опашчица обозначава края на нашата „първично животинска“ фаза, при което се получава гръбнакът без опашка, който отличава човешкото същество.

В растителния свят апоптозата се проявява по сходен начин при есенното окапване на листата на дърветата. Така те успяват да се регенерират.

Всяка година дървото произвежда клетки, които ще служат за неговото развитие, но ще трябва да изчезнат, за да може развитието да продължи.

Всички клетки в човешкото тяло постоянно задават на мозъка въпроса до каква степен са полезни и каква е задачата им. Мозъкът посочва на всяка клетка как да нараства и да се развива, но може да поиска от някои да умрат.

Разработките относно явлението апоптоза откриват пътища за изследвания, включително относно рака. Действително ракът възниква от клетки, които отказват да се подчинят на изискването за апоптоза. Те продължават да нарастват въпреки всички сигнали, изискващи самоунищожение, които мозъкът им праща. Според някои учени тъкмо понеже тези клетки отказват да се самоубият и „егоистично“ се стремят към безсмъртие чрез размножаване, в крайна сметка цялото тяло е обречено да загине.