Бернар Вербер
Загадката на боговете (22)

22. Енциклопедия: Питагор

Питагоровата теорема ни е позната от училище: „Ако АВС е правоъгълен триъгълник, квадратът на хипотенузата му е равен на сбора от квадратите на другите две страни“. Ученият обаче е бил нещо много повече от обикновен математик.

Питагор се ражда на остров Самос в началото на VI в. пр.Хр. Син е на богат търговец на скъпоценни пръстени. Родителите му се обърнали за предсказание към делфийската жрица Пития при тяхно пътуване и тя им предрекла „син, който ще бъде полезен за всички хора във всички времена“, посъветвала ги също да отидат до Сидон във Финикия, та детето да бъде благословено в семитски храм.

Младият Питагор бил добър спортист и участвал в Олимпийските игри. После пътувал из много страни и получавал в тях нерядко противоречиви наставления. В Милет се учил при математика Талес. В Египет попаднал при жреците в Мемфис. Персите обаче нахлули в Египет и той бил отвлечен заедно с други учени и отведен във Вавилон. Успял да избяга и основал в Кротон, в Италия (местността била част от тогавашната Велика Елада), смесена светска школа, в която се давали универсални знания на степени.

При първата степен, „подготвителната“, новопостъпилите трябвало да мълчат между две и пет години. Следвало да развиват своята интуиция.

Научавали смисъла на делфийското правило: „Опознай себе си и ще познаеш небесата и боговете“.

При втората степен, „развитието“, се изучавали числата. Подир това следвало обучение по музика, смятана за числова комбинация. Питагор твърди следното: „Развитието е закон на живота. Числата са закон на Вселената. Единството е божествен закон.“

При третата степен, „съвършенството“, започвало обучението в областта на космогонията. Според Питагор планетите произхождали от Слънцето и се въртели около него (тук той се различава от Аристотел, който поставя Земята в центъра на Вселената), а звездите представлявали множество слънчеви системи. Той заявява, че „животните са родствени на човека, а човекът е родствен на бога“; живите същества се променяли според закона за подбора, но също и според закона за преследването и въздействието на невидими сили.

При четвъртата степен, „възнасянето“, питагореецът ученик трябва да достигне до три съвършенства: да открие истината в разума, добродетелта в душата и чистотата в тялото. Тогава обучаваният може да заплоди жена (за предпочитане — също посветена), за да даде възможност някоя душа да се превъплъти.

Питагор заявява също така:

„Сънят, мечтата и екстазът са три отворени порти към отвъдното, откъдето идат учеността на душата и изкуството да се гадае.“

Про светилите се в неговата школа след завършване на обучението биват окуражавани да се намесват в обществените дела. Сред най-блестящите е Хипок-рат, основателят на античната медицина и автор на всеизвестната клетва.

Когато Кротон бива нападнат от войската на град Сибарис, хитроумен пълководец с питагорейска закваска успява да преобърне положението и да завладее вражеския град. Ала скъсан на приемните изпити в школата последовател се възползва от объркването, настъпило подир победата, и клеветнически убеждава жителите на Кротон, че привържениците на Питагор искат сами да си поделят разграбеното от предалия се град. Водени от завистливи интриганти, жителите на Кротон нападат школата, подпалват я и убиват Питагор заедно с трийсет и осем негови ученици, които правят опит да го защитят. След смъртта му посветените биват подложени на преследвания и книгите му са изгорени.

Сократ, който имал късмета да прегледа едно от трите произведения, чудодейно спасени от опожарената школа, никога не криел, че учението му следва непосредствено учението на Питагор.