Бернар Вербер
Загадката на боговете (17)

17. Делфините

Гледана отгоре, можеше да се различи селищна система, в която бяха наблъскани милиони хора. По двете страни на широките улици бяха наредени осветителни стълбове. Колесници, теглени от коне, биваха изпреварвани от първите коли с двигатели с вътрешно горене. Колите бяха шумни и вдигаха пушилка за радост на децата, които молеха автомобилистите да добавят към всичко и квакането на поставените отстрани клаксони с тръбички, чиито гумени мехчета се натискаха.

Мъжете носеха цилиндри с щумпа от заешки косми и размахваха бастуни с посребрени дръжки. Някои пушеха дълги цигари или пури като знак за изтънченост. Съпругите бяха облечени в дълги бухнали рокли, които прикриваха корсети от банели, за да се придържат високо гърдите. Шапките им бяха прикрепени към косите с дълги игли. В бедняшките квартали проститутки привикваха минувачите, а деца, които не бяха достатъчно недъгави, за да просят, се опитваха да крадат джобни часовници и портфейли.

Фабриките, строени най-често в централните части на града, изпускаха черни облаци от зловонен дим, а от тях излизаха на колела тълпи от работници в сиви дрехи на път за кварталите, където те само спяха. Понякога в небето можеха да се видят дирижабли, пълни с хелий, които бавно пренасяха пътници над облаците — в задните части на корпусите им големи пропелери се въртяха бавно във въздуха.

Посред гъмжащата тълпа на деловите квартали се размотаваше млад мъж с дълга брада, дълга коса и угрижен вид.

Той беше от семейство на хора делфини, които бяха пътували много, за да избегнат преследванията срещу техния народ. Беше беден и се бе настанил в столицата на хората акули — един високоразвит град, — живееше там в мансардна стая в дъното на един работнически квартал. Голямото му удоволствие бе да чете трудове по история, по икономика и най-вече за утопиите.

Бе на двайсет и една години и вече беше журналист.

Така можеше да взима интервюта от всички големи мислители на своето време и накрая бе развил собствени теории, които записваше в личния си дневник. Определяше човека като действащо, а не вече като мислещо същество и като такъв той следваше да бъде преценяван според своите дела, а не според своите идеи.

Бе успял да се домогне до статута на голям репортер, пътуваше, наблюдаваше света и проявяваше специален интерес към света на работниците, който непрестанно се променяше.

И ето че бе написал голямо произведение, което кръсти просто „Утопия“.

Според него религията и държавата изискваха дейности, произвеждащи и обогатяващи единствено непроизводителни мързеливци, а човекът не се нуждаеше нито от духовници, нито от политици.

След като бе установил, че животът във фабриките автоматично пораждаше противопоставяне между експлоататори и експлоатирани, бе предложил нов подход към историята. Според него тя се развиваше на базата на непрестанна борба между експлоататорите и експлоатираните. Всичко един ден трябваше да свърши с изчезването на това разделение и на земята да остане само маса от равни по права, богатство и власт хора.

Подир диктатурата на царете, а след това на експлоататорите, той предвиждаше диктатура на експлоатираните, за да се достигне накрая до общопланетарно спокойствие, което наричаше „крайна стабилност“.

След скромното първоначално представяне неговата книга „Утопия“ бе пожънала успех сред прослойките на студентството и на интелектуалците — нововъзникнали среди в модерните столици. Бяха се сформирали групи, коментиращи неговия подход към историята, после политически движения бяха заявили, че следват неговия начин на мислене, а накрая бе възникнала партия на равенството, която бе обявила, че един ден никой няма да има нищо повече от своя съсед. Така се бе зародило утописткото движение.

Подир интелектуалците и студентите, към неговия начин на мислене се бяха присъединили работническите профсъюзи, най-вероятно, защото се надяваха на преминаването към фазата „диктатура на експлоатираните“ след фазата „царство на експлоататорите“. Фактът, че Утописта не се представяше като делфински мислител, подсигуряваше възможността всеки да възприеме неговите виждания за бъдещето.

Само на няколко километра от стаичката на Утописта, в същата тази столица на акулите, но в студентския квартал, друг младеж, чиито родители произхождаха също от народа на делфините, развиваше своя тема, в случая в областта на физиката.

Като дете, а после и като самотен млад човек той бе смятан за посредствен от своите преподаватели, тъй като имаше забавени реакции и сякаш постоянно бе потопен в своите собствени мечтания. Все пак бе успял да премине през всички нива на средното образование и се бе добрал до един от най-престижните факултети по физика в страната. Тогава бе обнародвал една теория, изработена от личния му усет: че съществува връзка между енергията, материята и скоростта. Посредством скорост и енергия можеше да се създава материя. При наличието на материя и скорост бе възможно да се създава енергия. При наличието на енергия и материя можеше да се създава скорост. Бе дефинирал този закон като „закон за свързаността“, тъй като според него всичко бе свързано. Затова му прикачиха прозвището „Свързвача“.

Носеше грамадни пищни мустаци и имаше мънички насмешливи очи. Често се шегуваше и ако дипломите му не свидетелстваха за неговата интелигентност, вероятно теорията му би била приета за поредно недоразумение.

Съотношението между трите основни елемента във физиката бе революция за науката, тъй като подразбираше свързаност на всичко съществуващо.

Теорията му бе породила мисловно течение в затворените научни среди. Други учени бяха започнали да разсъждават и да фабрикуват нова форма на енергия на базата на тези виждания, за да бъде заменен петролът. Бе създаден център по физика, където научни работници зареждаха с материя една машина, която я въртеше много бързо и така се получаваше мощна енергия. Свързваческа енергия.

Все тъй в страната на хората акули, но вече в богаташките квартали, трети млад човек развиваше оригинални мисли. И той бе издънка на род от хора делфини, бягали заради преследванията. Работеше в областта на медицината. Носеше добре подрязана брада, малки кръгли очилца и пушеше с дълго цигаре от слонова кост, което му придаваше вид на конте.

И той не бе религиозен. И той се стремеше да промени манталитета на своите съвременници. Като лекар се интересуваше от душевните заболявания, включително онези, които според съвременните книги биваха назовавани най-общо „меланхолия“.

Бе написал дисертация за ефекта от наркотиците и друга относно хипнозата, след което му се бе присънил сън, който направо му подсказа ключ към разбирането на човешкия дух. Този ключ се състоеше именно в тезата, че сънищата са послания на несъзнателно равнище. А при разшифроването на тези сънища можеше да бъде открито събитието, пораждащо меланхолия.

Той съчини книга, в която обясняваше своята теория за сънищата: „Зад маската“.

Задълбочи изследването си върху дълбинните механизми на поведението на себеподобните си и на животинските общности и накрая откри нов ключ в сексуалността. За него въздействието на хормоните на размножението бе главната мотивация на повечето действия. Така написа втората си книга: „Сексът и импулсът за живот“.

Прецизира търсенията си и изтъкна, че в повечето случаи сексуалното поведение на индивидите е свързано с ранното им детство и с първите докосвания, извършени над тях от техните родители.

Подир съчинението относно сънищата, а после и относно сексуалността, написа и трето — относно детските травми, нанасяни от родителите: „Отпечатъкът“.

Най-сетне предложи медицински метод за лечение, основаващ се върху анализа на миналото на индивидите, за да се разкрият травмите, дължими на детството, които според него възпроизвеждаха схеми на пораженство.

Методът му бе изпробван и постигна множество успехи в изцеряването на случаи на меланхолия, които дотогава се смятаха за неизлечими. Лица, затворени в психиатрични заведения, с маниакално поведение, съумяваха да преодолеят заболяванията си, да разговарят, да общуват, а впоследствие и да развиват творческа дейност.

Това бе преврат в областта на медицината. Дотогава меланхолията бе лекувана единствено с приспивателни и обезболяващи средства. Стигаше се дори до електрошокове и затваряне в помещения с подплатени стени.

Лепнаха му прозвището „Аналитика“.

За няколко години репутацията му се разпростря из цялата страна на акулите, та и в съседните държави. Политици изпращаха съпругите и децата си, за да бъдат излекувани техните натрапчиви мисли или кризи на меланхолия.

Самоубийци придобиваха вкус към живота.

Подтикван от група почитатели, Аналитика направо говореше за един бъдещ свят, в който всеки ще бъде излекуван от травмите в миналото си, ще има реален сексуален живот и няма да причинява на други болките, преживени през детството.

Революционното движение на Утописта, Свързвача и Аналитика предизвика буря в интелектуалните среди на хората акули, а после и в целия тогавашен свят. В повечето столици запалени изследователи продължаваха, поддържаха и разпространяваха новите теории, намираха им приложение и ги доразвиваха.

Те бяха като потоци от бензин, които се запалваха и предаваха пожара. Успоредно други изследователи, и те от оцелелите общности на хората делфини, също лансираха идеи за промяна на света. Един от тях, наричан „Уважителния“, измисли „правата на човека“, които възкресяваха концепцията на Заповедите и водеха до заключението, че никое човешко същество не бива да бъде убивано, насилвано, измъчвано или унижавано.

Друг, наречен „Легитимиста“, поде проект всички хора делфини да се завърнат в земите на своите деди, окупирани от съседните народи. Макар столицата на хората делфини да не бе вече под тяхно управление, в нея пребиваваше жизнена общност на поддръжници на древното послание. Така Легитимиста организира силно движение, което нарече „завръщане на рибите там, откъдето са дошли“.

За да не възниква напрежение с народите завоеватели, които окупираха древната им родина, хората делфини започнаха да се настаняват в райони, възприети като лоши за обитаване. Те навиха ръкавите, пресушаваха тресавища, строяха напоителни системи, за да заселят пустинни земи. Условията за живот на тези пионери бяха тежки, но те живееха с мечтата за завръщане по земите на дедите си.

Създадоха се дори села, които следваха теориите на Утописта и водеха своето съществуване при пълно равноправие, без експлоататори и експлоатирани, без религия и без ръководители. В тези села, обитавани от заселници делфини, в съответствие с утопистките разбирания не съществуваха пари, полиция и собственост. Всичко принадлежеше на всички. Благата, получени от селскостопанската или индустриалната дейност, принадлежаха на колективите и всеки ги ползваше според нуждите, а не според заслугите си.

Тези „равноправни утопистки“ общности привличаха много младежи делфини, съзиращи в проектите нов начин да заявят своята идентичност. Те отново приказваха на древния си език, преоткриваха историите на своите родители, извличаха от старинната мъдрост нови ценности, приложими в модерните времена. В самите села всеки ден имаше празници, а нравите бяха извънредно свободни. Скоро множество млади хора от други народи, нямащи нищо общо с делфините, заприиждаха и се присъединиха към тях, споделяйки мечтите и тържествата им. Вечер край огньовете в заселническите общности в делфинските земи подир тежкия труд всички говореха за световно разоръжаване, за екология, за свободната любов, за изчезването на парите, за нови начини да се възпитават децата — без насилие. Те имаха чувството, че тези нови виждания ще се разпространят и един ден целият свят ще заживее като тях. Тогава човечеството щеше да се преобрази в грамадно, зачитащо равноправието хипарско сборище, където всички щяха да празнуват заедно.