Бернар Вербер
Загадката на боговете (11)

11. Ритуални бани

Пара.

Коридори от бял мрамор със сиви ивици.

Дионис ни води из друг лабиринт на амфитеатъра. Всички горим от нетърпение, за нас тези ритуални бани са допълнително изпитание на нашата издръжливост.

На един ъгъл Дионис се разпорежда мъжете да тръгнат надясно, а жените да се отправят наляво. Ролята на бога на празненствата се поема от харити. Те ни отвеждат до един хамам, където ни карат да се съблечем и ни раздават хавлиени кърпи, които увиваме около бедрата си. След това Раул Разорбак, Бруно Балар, Ксавие Дюпюи, Жорж Мелиес, Гюстав Ефел, Жан дьо Лафонтен, Франсоа Рабле, Тулуз-Лотрек и аз се насочваме към просторни, обвити в мъгла зали с бели стени, по които има мозайки с митологични сцени.

Влизаме в запушени бани, а харитите идват при нас и ни сапунисват с гъби. После — леден душ. Явно същината на ритуала е да се редуват гореща вода и ледени струи. Накрая харитите завършват, като ни търкат с лаврови клонки.

После биваме приканени да се излегнем върху големи мраморни плотове, където девойки с тънки памучни бели туники ни намазват с бадемово масло и ни масажират. Лежа по корем, девойка с дълги руси коси масажира пръстите на ръцете ми, а друга дърпа пръстите на краката ми. Двете девойки тръгват съответно от ръцете и от краката и се пресрещат на кръста ми, който винаги при мен е леко напрегнат.

Останалите ми съперници са подложени на същото.

— В крайна сметка ритуалът не е толкова неприятен — мълви полугласно Жорж Мелиес, който е излегнат близо до мен. — Разбирам защо Атина настояваше да бъдем подложени на него преди играта. Като се поотпуснем, ще бъдем по-ефективни след малко.

— Трябва да е някаква древна традиция — заявява Раул. — И гладиаторите са били масажирани, преди да излязат на арената.

— Глезотия преди грубостите — подмята иронично Франсоа Рабле.

— Аз бих предпочел да играя веднага — казвам аз. — Имам чувството, че са ме прекъснали насред порива.

Иначе всъщност съм готов да призная, че изящните ръце на харитите са ми подействали приятно. Пръстите им търсят един по един схванатите места по гърба ми и ги притискат, докато изчезнат. После друга девойка в туника ни приканва да продължим сеанса встрани и ни повежда към отделни стаи. Там по таваните са прикрепени оси, които дават възможност на други, по-дребни и по-леки харити да действат. Сам в масажната стая, усещам как една от тях ми маха кърпата и се качва върху гърба ми, за да го тъпче. Вероятно и другите богове чираци се наслаждават на същото в съседните килии. Тогава една фигура се прокрадва в помещението и дава знак на харитата, която се занимава с мен, да й предостави задачата. Разпознавам уханието й, преди да съм я видял.

— Трябва да говоря с теб, Микаел, важно е.

— Сега ли е моментът за това, драга Афродита?

Тя не се качва върху гърба ми, а започва да ме масажира нервно.

— Според някои си се срещнал със Сфинкса и си оцелял, така ли е?

Гласът й звучи изненадващо обезпокоено. Никога не съм виждал богинята на любовта в такова състояние.

— Истина е.

— Зададе ли ти гатанката?

— Точно така.

— Ти отгатна ли?

— Да.

Тя моментално спира да ме масажира.

— И какъв е отговорът?

— Нищо.

Тя стои и размишлява, после избухва в смях.

— Страхотно.

Пак се захваща да ме масажира почти радостно.

— И… Той говори ли ти за мен? Обръщам се, сядам с лице към нея.

Отблизо магията отново ми действа. Тя е същинска наслада за сетивата. Изумрудено-тюркоазените й бадемовидни очи, златистата навита коса, гърдите, едва прикрити под бялата копринена туника, дългите обици, диадемата, поясът от скъпоценни камъни й придават вида на това, което тя е: богинята на любовта. Прави ми нежна физиономия, съзнавайки властта си. Понечва да ме погали по бузата, но аз я отблъсвам.

— Не се безпокой, отредиха един час за ритуалните бани, занимават тълпата с химери, които жонглират. Можем да поговорим. Има нещо съществено, което държа да ти кажа. Искам да спечелиш ти.

— Защо?

— Ти представляваш силата Д. Другите богове ученици са мъжкари, които проявиха в своите цивилизации женомразство и презрение към жените.

— Забравяш Симон Синьоре, Едит Пиаф и Мата Хари. Тя явно започва да се преструва.

— Те не са толкова… женствени като теб.

Пак посяга да ме погали по лицето и този път я допускам до себе си. Припомням си всички ужасии, които Хермафродит, синът на Хермес и Афродита, ми разказа за майка си.

Преди да стане богиня, Афродита била обикновена смъртна, като всички нас. В тази своя битност била изоставена от баща си, който се хванал с млада жена. Затова тя намразила своя родител и решила да си отмъсти на мъжете, като ги очарова, манипулира и си играе с тях. Припомням си живото сърце с крачета, което ми бе подарила, за да ме обвърже. „Говори за любов и си прави гаргара с тази дума, тъй като тя е най-чужда за нея. Човек говори добре единствено за това, което не познава“, твърдеше Хермафродит.

Богинята бавно докосва шията и брадичката ми.

— Бях ти обещала нещо, Микаел. Ако разкриеш отговора на загадката, да се любя с теб.

— Сега си имам приятелка — казвам аз. — Обичам нея и само нея.

— Това не ме смущава. Аз не съм ревнива — отвръща палаво тя. — Обещала съм ти да се любя с теб, не съм ти обещавала да се женим.

Изсмива се закачливо.

— Знай, че да се любиш лично с богинята на любовта е единствено по рода си преживяване, несравнимо с никое друго, било то като наситеност или като многообразие. Всичко, което си изпитал с други „женски“, е в рамките на шегата. Като цяло мъжете, претърпели това, твърдят, че са изживели усещане като да се любят за първи път.

Тя прави приканващ жест.

— Сега? Тук?

— Защо не.

Приближава се много бавно, после се навежда над мен. Устните й са на няколко сантиметра от моите. Доближава се още. Очите й са вперени в мен, сякаш съм някакво лакомство. Уханието й ме обгръща. Питам се дали не ме омагьосва с вълшебния си пояс. Не помръдвам, все едно съм заек, застинал пред фаровете на колата, която ще го прегази.

Устните й докосват лицето ми и усещам дъха й върху кожата си. Тя леко се усмихва.

Затварям очи с усещането, че ми предстои нещо недобро. Същевременно напрежението, заложено в този миг, представата, че може би ще умра след няколко часа, ме подтикват да се възползвам от тази възможност.

Устните ни вече са слели дъх преди докосването.

В този момент отеква писък.