Джон Сандфорд
Вледенени жертви (28)

28

Айсмън седеше на кушетката, беше бесен. Несправедливостта гризеше ума му. Никога не бе имал шанс, никога, откакто беше дете. Винаги го набеждаваха, тормозеха го, измъчваха го. А сега го преследваха като куче. Да го убият или да го затворят в клетка.

— Шибаняци — каза той, притискайки кокалчетата на ръцете си към зъбите си. — Шибаняци. — Когато затвореше очи, виждаше прозирно бели завеси, издухвани от ветреца през огромните отворени прозорци, с изглед към някакъв град, град с жълти сгради, облени в светлина.

Когато отвори очи, видя мухлясала парцалена черга върху пода на двойна сглобяема къща с алуминиеви стени. Жълтокосото момиче бе сложило във фурната полуготов бургер с шунка и сирене и той усещаше миризмата на разтопеното евтино сирене.

Бяха му устроили капан. Знаеха, че е довършил и другите. Това прозрение го осени, когато видя сътрудниците да се връщат. Прозрението бе избухнало в ярост и оръжието бе изскочило и стреляло.

Сега трябваше да бяга. Аляска. Река Юкон. Горе в планините.

Бе разработил план. Ченгетата щяха да претърсят всяко отдалечено стопанство и всяка къща в Оджибуей Каунти. Ще носят автоматични оръжия и защитни облекла. Ако се заровеше някъде, нямаше шанс. Те просто щяха да почукат на всяка врата, да погледнат във всяка стая във всяка къща, докато го открият.

Той нямаше да чака. Бурята работеше за него. Можеше да прекоси областта с шейната по мрежата от пътеки за снегомобили на Меномин Флоуидж. Познаваше един тип на име Блум при Фламбо Кросинг. Блум бе бивш затворник. Живееше сам, дресираше ловджийски кучета и тренираше коне за дървосекачите. Имаше почти нов 4×4. Ако можеше да стигне дотам — а бе дълъг преход, особено в такава буря — можеше да вземе джипа на Блум и картата му за самоличност и да се отправи по магистрала 8 към Минесота, после по междущатския през Дакота и — в Канада. И ако заровеше тялото на дресьора на коне в снежна пряспа зад хамбара и оставеше достатъчно храна на животните да кротуват, щяха да минат няколко дни преди ченгетата да започнат да издирват Блум и неговия джип.

Дотогава…

Той скочи от кушетката, стиснал юмруци в джобовете на панталоните си, като преминаваше маршрута мислено. Можеше да захвърли джипа някъде в пустошите на Канада, някъде, където нямаше да го открият до пролетта. После да хване автобус. Щеше да изчезне.

— Къде, по дяволите, са те? — изкрещя той на жълтокосото момиче.

— Трябваше да дойдат — кротко отвърна тя.

Чакаше да се върнат Марк и Роузи. Трябваше му бензин от джипа, ако искаше да стигне до Фламбо Кросинг.

Жълтокосото момиче бе сложило бургера с шунка и сирене в микровълновата фурна и бе отишло в спалнята да се преоблече. Дълги панталони, дебели чорапи, пуловер. Извади снегомобилния си екип и ботушите и започна да рови из нещата си. Взе снимки, снимки на майка й. Хвърли ги долу на пода без да ги погледне повторно. Взе малко позлатено кръстче на златна верижка, която бе скъсана. Постави ги в портмонето си. Можеше да пъхне портмонето вътре в снегомобилния екип.

Хелпър й бе казал за ченгетата. Нищо не можеше да се направи. Те го преследваха. Тя долавяше усещането за клопка, яростта. Бе го потупала по рамото, подържала главата му, после му предложи храна и отиде да събира багажа си.

Чу биенето на часовника, после звънът на микровълновата фурна. Отнесе нещата си в кухнята, хвърли ги на един стол и извади бургера от фурната. Бе горещ и тя изкусно го подхвърли върху една чиния. Бе сложила и чаша кафе с бургера с шунка и сирене, но то не беше готово. Тя го остави за още една минута и извика:

— Ела да хапнеш.

Майка й казваше така преди много време. Понякога не можеше да си спомни лицето й. Но си спомняше гласа й, скимтящ повечето пъти, но понякога жизнерадостен: Ела да хапнеш.

Телефонът иззвъня и тя без да мисли го вдигна:

— Ало?

Айсмън я погледна от кушетката.

Беше Роузи. Гласът й беше дрезгаво възбуден шепот:

— Джини, не гледай към Дуейн, окей? Не го поглеждай. Само слушай. Дуейн току-що уби двама полицаи и всички онези хора. Около цялата къща има ченгета. Ти трябва да излезеш навън, така че те да могат да влязат и го хванат. Когато Дуейн е в банята или нещо такова, когато ти се удаде такава възможност, просто излез през входната врата и бягай по пътеката. Не си слагай палто или нещо друго, просто избягай. Окей? Сега кажи нещо като: «Къде сте вие, по дяволите?».

— Къде сте вие, по дяволите? — повтори автоматично жълтокосото момиче. Тя се извърна към Дуейн.

— Кажи му, че сме още в центъра и искаме да разберем какви са пътищата към вас. Сега кажи нещо за пътищата.

— Ами, цяла каша е. Снегът е полудял — каза жълтокосото момиче. — Отсечката бе затрупана, но преди малко дойде снегорин и разчисти.

Айсмън бе станал от кушетката, сега шепнеше:

— Кажи й, че имаме нужда от тях, да идват. Трябва ми бензин. Не казвай, че съм тук.

Тя притисна пръст до устните си и се върна на телефона:

— Наистина ми трябвате тук — каза тя.

Роузи загря:

— Чува ли той?

— Да.

— Окей. Кажи му, че ще дойдем след малко. А щом изникне шанс, възползвай се. Окей?

— Окей.

— Бог да те пази — каза Роузи. — Бягай, сладката ми.

Жълтокосото момиче кимна. Дуейн я гледаше съсредоточено, с юмруци в джобовете.

— Разбира се — отвърна тя.