Джон Сандфорд
Вледенени жертви (24)

24

Дуейн Хелпър — Айсмън седеше на масата за пикник с още двама техници от лабораторията и малко разсеяно играеше покер на три ръце с незначителен залог.

— По дяволите, Джери печели четири ръце една след друга. Дуейн, трябва да направиш нещо.

По-възрастният от криминалистите раздаде картите. Почти приключили с къщата на Лакорт, обясниха те. Изцедили са я докрай. Още два, или най-много три дни и ще си тръгнат. Когато те си тръгнеха и възможността за повече събития започнеше да избледнява, а убийствата престанеха, интересът към случая щеше да спадне. Трябваше да се свърже с Шонекер, но трябваше да обмисли това. Преди да се върнат те почти със сигурност щяха да се обадят, за да разговарят. Берген е мъртъв, Харпър е мъртъв.

Той го беше извършил.

Айсмън слушаше и продължаваше да играе.

На паркинга спря джип, чу се тръшване на врати. Влезе Климпт като отръскваше снега от ботушите си. Ченгето от Минеаполис, Дейвънпорт, го последва. Бе се прегърбил от студа. Не бе бръснат и очите му изпъкваха. Изглеждаше отслабнал.

Навън в светлината на ранното утро снегът се вихреше около пожарната. Бурята се бе разразила стихийно точно преди зазоряване, гората бучеше, снегът прииждаше на вълни. По магистралата не се движеше почти нищо, освен снегорините.

— Гадно е там, навън — каза Климпт. Лицето му бе мокро от снега. Той свали ръкавиците си и изтри веждите си с опакото на ръката. — Разбрах, че имате кафе.

— Сипи си — отвърна Айсмън. Той посочи към един огромен кафеник зад техниците. — В къщата ли бяхте?

— Да. За днес приключват. Връщат се в града преди да ги затрупа снегът — намеси се Лукас. Погледна техниците. — Крейн каза да замъкнете задниците си обратно там.

— Искам да го замъкна в Медисън — каза по-възрастният от двамата.

— И да намеря топла гимназистка — допълни младият. — Още една ръка.

Дейвънпорт изхлузи анорака си и го отърси от снега. Той кимна към Айсмън, пое чашата кафе от Климпт и седна на края на пейката.

— Нещо ново с отпечатъците? — попита той.

— Не. Почти сме привършили — обясни по-възрастният. Той раздаде по три карти. — Обработихме няколкостотин, но, по дяволите, взехме отпечатъците на Берген след като ритна камбаната и не можем дори да открием сходни такива. А знаем, че е бил там.

По-младият техник се обади:

— Този тип е използвал калибър 44 и мачете, взел ги е със себе си. Ако не е бил Берген, значи е избърсал всички дръжки. Но е било толкова студено, че сигурно е бил с ръкавици. Вероятно ги е сложил, след като е нарязал хлапето.

Точно така, помисли си Айсмън. Той седеше и слушаше внимателно.

— Да, по дяволите. — Лукас се вгледа в чашата с кафе и отпи.

— Чухте ли за аутопсията на отец Берген? — попита Климпт. Той се бе облегнал на шкафа до кафеника.

— Сигурно е имало някакъв проблем — каза техникът. Той подхвърли още едно раздаване на картите. — Дуейн има асо и нищо друго, Джордж има само фъшкии, а аз — дама и вале. Влизам с пет цента.

— Не са открили никакви химически остатъци в стомаха му. Сънотворните, които се предполага, че е поел с пиячката, са били в желатинови капсули — добави Климпт. — Ние не открихме никакви празни капсули в къщата, така че или ги е пуснал в тоалетната, или някой друг е разтворил приспивателните в къркането и го е накарал да ги изпие, забравяйки за капсулите.

Айсмън не се беше сетил за капсулите. Бе ги хвърлил в тоалетната точно тук, в пожарната.

— Така че какво означава това? — попита техникът. — Звучи, сякаш може да е било и така, и така — или Берген ги е хвърлил в тоалетната, или това е направил някой друг, но не знаем кое е вярно.

— Да, правилно — коментира Климпт.

Техникът раздаде още една ръка.

— Дуейн взема осмица да стане двойка с асото, Джордж си задържа четирите карти, а аз търся поредна. Още един петак върху вале-дама-деветка.

Вторият техник попита:

— Ами снимката? Откри ли нещо?

Лицето на Лукас се озари:

— Да. Може би. От Милуоки откриха типа, който е издал вестника. У него все още е негатива и ще направят по-добра отпечатка. Трябва да пристигне днес, но с тази буря… сигурно ще е тук сутринта.

Айсмън седеше и слушаше, както бе правил цяла седмица, в центъра на единственото топло обществено местенце на няколко мили от къщата на Лакорт. Ченгетата се отбиваха от първата нощ, търсейки място да седнат и да поклюкарстват.

— Има ли нещо в нея? — попита по-младият техник.

— Не знаем, докато не я видим — отвърна Лукас.

— Ако намериш време да я видиш — изпуфтя Климпт, заравяйки нос в чашата си. В гласа му се усещаше някакъв намек и всички — двамата техници и Айсмън — погледнаха към Лукас.

Лукас се засмя.

— Да. Да ти го начукам, Джийн, ти ревнуваш.

Климпт наклони глава към Лукас.

— Той се вижда, много внимателно си подбирам думите, среща се с един от нашите местни лекари.

— Жена, предполагам — каза по-възрастният техник.

— В това няма съмнение — отвърна Климпт. — Самият аз не бих имал нищо против.

— Я по-полека, Джийн — каза Лукас. Той погледна часовника си. — Май трябва да се връщаме в града.

Техникът раздаде по още пет карти, подхвърляйки друго асо на Айсмън.

— Оха, два чифта, аса и осмици — отбеляза той. Обърна собствените си карти: — Имаш ги.

 

 

Когато Климпт и Дейвънпорт тръгнаха, Айсмън се изправи и отиде до прозореца. Гледаше ги как спряха до предницата на джипа, казаха си нещо и се качиха. Миг по-късно вече ги нямаше.

— Мисля, че трябва да се връщаме — каза по-възрастният техник. — По дяволите, още два дни сред тези фъшкии и се махаме.

— Ако нещо може да се махне оттук — каза другият. Той отиде до прозореца, дръпна пердето и погледна навън: — Боже, погледни как връхлита.

 

 

След като техниците си заминаха, Айсмън остана сам и потъна в мисли. Време е да се измъкваш, казваше гласът в главата му. Можеше да започне да опакова багажа си сега, да е готов за път преди мръкване. При тази буря никой няма да спре в пожарната. Можеше да стигне Дълът след два часа, а след още четири — Канада. Веднъж да пресече границата и щеше да се загуби, щеше да се отправи на север и после на запад към Аляска.

Ако можеше да се справи с Уедър Каркинен… Но оставаха още семейство Шонекер и Дъг, и останалите. Но те бяха на хиляди мили. Едва ли някой някога щеше да ги открие. Все още можеше да успее.

И все пак, той искаше Уедър. Той я усещаше там, някъде навън, на една враждебна висота. Тя заслужаваше да умре.

Измъквай се, казваше гласът.

Убий я, мислеше си Айсмън.