Джон Сандфорд
Вледенени жертви (23)

23

Лукас се опита да се свърже от летището с Кар или Лейси. Координаторът каза, че не може да ги намери. Обади се на Уедър вкъщи, но даваше заето. Пилотът се бе подпрял на облегалката на един стол като нетърпеливо го изчакваше, за да тръгнат. Лукас почака две минути и опита отново — заето.

— Трябва да тръгваме, човече — обади се пилотът.

Лукас погледна навън през прозорците на кафенето. Видя как самолетите кръжат само на десет мили.

— Доста е ясно.

— Човече, тази буря се движи като шибан влак. Както е тръгнало, ще ни затрупа със сняг.

— Само още веднъж… — Телефонът на Уедър още даваше заето. Той отново набра телефона на координатора: — Връщам се. Добрах се до нещо. И ако «секирата» се разбие, един мъж на име Домиер има негатива. Той е в Отдела за сексуални престъпления на Милуоки.

— Ако се разбие — изръмжа пилотът, докато излизаха от кафенето.

— Оправи ли радиатора? — невинно попита Лукас.

 

 

Те излетяха от Милуоки в седем часа, беше шест градуса над нулата, а небето все още ясно. Домиер стоеше със Зек до изхода, докато хеликоптерът се откъсна от земята. Зек махаше.

— Радвам се, че се обади — каза пилотът. Той се ухили, но не изглеждаше спокоен. — Щях да се изнервя, ако трябваше да чакам до десет. Бурята бе вече над Минеаполис и Сейнт Пол. Метеорологичната служба съобщи, че отчитат три-четири инча сняг на всеки час и се предполага, че бурята се развихря точно в нашата посока.

— Макар че ти не си извън Грант — каза Лукас.

— Не, Парк Фолс. Но ние и двамата ще си го получим.

Светлините на земята бяха пронизващи като диаманти в сухия студен въздух, един дълъг искрящ поток на север и на юг покрай езерото Мичиган, подхранван от дългите, живи змии на междущатските магистрали. Те се отправиха на северозапад, покрай по-слабото мъждукане на Фонд дю Лак и Ошкош и разпокъсаните светлини на къщите сред празнотата на Лейк Уинибаго. Малко по-късно видяха недосегаемия блясък на Грийн Бей далеч на изток. На запад нямаше нищо и Лукас разбра, че бяха загубили звездите и бяха попаднали под облачна покривка.

— Свърши ли нещо? — попита пилотът.

— Може би.

— Когато хванете този кучи син, просто го разкъсайте. Ще направите услуга на всички.

Снегът ги застигна на двадесет мили от Грант.

— Отървахме се — каза пилотът. — Оттук нататък имаме връзка.

Приземиха се пет минути по-късно. Лукас прибяга под перките като бъркаше в джоба си за ключовете от летище Куонсет. Още щом влезе вътре, той чу роторите на «секирата» да набират скорост и миг по-късно вече я нямаше.

Той изкара джипа от Куонсет, заключи вратата и се отправи към града. Снегът беше слаб, но мъничките снежинки почукваха властно по предното стъкло. Това не бе вихрушка, а началото на нещо голямо.

Къщата на Уедър беше осветена. На пътеката бе паркиран шерифски събърбън. Той вдигна вратата на гаража с дистанционното и паркира вътре.

Вътре къщата беше тиха.

— Уедър?

Никакъв отговор. Стомахът му се сви и той отиде в предната стая. Никакви следи от безредица.

— Хей, Уедър?

Пак никакъв отговор. Той забеляза, че завесата на плъзгащата се врата бе дръпната, отиде до нея и включи светлините на площадката. По заснежената тераса имаше пресни следи. Той блъсна вратата.

Чу смеха й и усети как коленете му омекват. Тя беше добре. Той направи ръцете си на фуния пред устата:

— Уедър…

— Да, да, идваме.

Тя се появи в нощта откъм езерото. Караше ски. Петдесет фута след нея, като преплиташе крака и се потеше, се мъкнеше Климпт.

— Джийн никога не се е качвал на ски — засмяно каза тя. — Доста се изпотих.

— Никога повече не се будалкай с мен — раздразнено отсече Климпт, докато се влачеше с усилие по следите, прокарани от нея. — Твърде стар съм вече за тези неща. Горкият ми чатал сякаш ще изпадне. Божичко, нуждая се от една цигара.

Усмивката на Уедър угасна.

— Обади се Хенри Лейси. Каза, че сигурно си открил нещо.

— Да. Влизайте и сваляйте ските — каза Лукас. Той понечи да се обърне към къщата, но първо се приведе и я целуна по носа.

— Е, това вече е смущаващо — обади се Климпт. — По носа?

 

 

Лукас извади снимката от кафявия плик върху кухненския плот и Уедър се надвеси над нея.

— Тази е по-добра — коментира тя. Първо погледна снимката, после Лукас и озадачено попита: — Е, и какво?

— Погледни крака на този тип. Прилича на шевове. Казаха ми, че това трябва да са белези от изгаряне.

Уедър се взря в снимката и вдигна недоумяващо очи към Лукас, после се извърна към Климпт:

— Господи, това е Дуейн.

— Дуейн? — попита Лукас. — Пожарникарят?

— Да, Дуейн Хелпър. Пожарникарят, който видял отец Фил. Бил е в пожарната… как би могъл да стори това?

 

 

Кар бе прекарал следобеда в един мотел, но все още изглеждаше уморен. Беше небръснат, косата му бе разрошена, а очите — подути, сякаш беше плакал. Той с любопитство погледна към Уедър и после пак към Лукас.

— Какво намери?

Лейси влезе точно когато Кар задаваше въпроса и Лукас хлопна вратата зад него.

— Намерих една по-добра снимка — отвърна Лукас и му я подаде през бюрото. — Ако погледнеш наистина отблизо — това не се вижда на снимката във вестника — ще видиш, че кракът му сякаш е бил кърпен. Това са ръбове по кожата. Уедър казва, че това е Дуейн Хелпър.

— Дуейн? Как би могъл…?

— Ние разговаряхме с Джийн и мислим, че първото нещо, което трябва да направим тази вечер, е да приберем Дик Уестром — допълни Лукас. — Не знаем какво общо има той с това, освен че потвърждава разказа на Хелпър. Ще го въртим на шиш. Ако се наложи, ще го затворим, докато не открием нещо повече за Хелпър.

— Защо просто не го хванем? Хелпър? — попита Кар.

— Мислехме си за процес — каза Лукас като наклони глава към Климпт. Климпт търкаляше в устата си незапалена цигара. — Хелпър натресе пистолета и ножа на Берген. Един адвокат на защитата ще се възползва от това, ще иска да се съди Берген. Всичко, с което разполагаме, е една лоша снимка и единственият сигурен свидетел е Джим Харпър, който е мъртъв. Няма ли нищо от Шонекер?

— Не. Не можем да открием и Харпър — отвърна Лейси. — Сякаш изчезнаха вдън земя.

— Или пък са някъде навън в шибания сняг, нагризани от койоти — намеси се Климпт.

— По дяволите. — Лукас захапа палеца си, потънал в мисли. След малко поклати глава и погледна към Кар: — Шели, аз наистина считам, че трябва да доведем Уестром тук. Трябва да разберем какво се е случило.

Кар кимна.

— Да го направим тогава. Искаш ли да го доведеш?

— Ти трябва да го направиш — каза Лукас. — По един или друг начин, ние ще разплетем този случай. И тъй като ти си шерифът…

— Правилно.

Кар извади връзка ключове от джоба си, отвори долното чекмедже на бюрото си и извади униформен колан с револвер. Той се изправи и го сложи.

— От месеци не съм вадил това нещо. Да отидем и го доведем.

 

 

Кар, Климпт и Лукас отидоха за Уестром, докато Лейси и Уедър останаха да чакат в кабинета на Кар.

— Ще го докараме направо отзад при служебния вход — каза Кар на Лейси като тръгваха. — Искаме да не се разчува. Ще ти се обадим преди да тръгнем, така че да ни отвориш вратата.

— Окей. Ами жена му? — попита Лейси.

Кар погледна към Лукас.

— Ще трябва да я помолим да дойде с нас — отвърна Лукас. — Искам да кажа, че ако Уестром е замесен в това заедно с Хелпър, тогава жена му вероятно също е замесена до известна степен. Ако тя подшушне нещо на Хелпър, спукана ни е работата.

— Ами ако тя не поиска да дойде? — попита Кар.

Лукас сви рамене.

— Тогава ще я принудим. Винаги можем да се извиним по-късно.

Когато те пристигнаха Уестром бе облечен в синя фланелена пижама. Той първо надзърна навън, видя Кар, намръщи се, отвори вътрешната врата и блъсна защитната.

— Шели? Какво става? Да не се е случило нещо с Томи?

— Не, нищо не е станало с Томи — отвърна Кар.

Той пристъпи напред, влезе, а Лукас и Климпт се набутаха след него.

— Трябва да поговорим, Дик — каза Кар. — По-добре се облечи.

Ако Уестром бе виновен за нещо, реши Лукас, той заслужаваше наградата на Академията за актьорско майсторство.

— Защо да се обличам? Шели, какво става тук, по дяволите?

Съпругата на Уестром, дребна женица с розови пластмасови ролки, пристъпи в стаята. Бе облечена в халат.

— Шели?

— По-добре и ти се облечи, Джанис. Искаме да дойдете в съдебната сграда. Там ще разговаряме.

— И за какво? — попита Уестром.

— За убийството на Лакорт — отговори Кар. — Имаме още въпроси.

 

 

Докато семейство Уестром се обличаха, Кар попита:

— Какво мислиш?

— Те не знаят какво става — каза Лукас. — Кой е Томи?

— Тяхното момче — каза Климпт. — Той е в колежа в О'Клер.

 

 

Семейство Уестром сметнаха, че им трябва адвокат. Не искаха също в стаята да бъде Уедър.

— За какво е тук тя?

— Тя е друг свидетел — отговори Кар като погледна към Уедър.

— А що се отнася до адвокат…

— Ще ви доведем адвокат, ако наистина искате. Но честно казано, щом не сте направили нищо, няма да имате нужда от такъв, а и той ще ви вкара в много разходи — обясни Кар. — Ти ме познаваш, Дик. Няма да те извикам просто от любов към спорта.

— Нищо не сме направили — протестира Уестром.

Жена му, в дънки и жълт пуловер, непрекъснато местеше очи между Кар и съпруга си и обратно.

— Какво се случи в нощта на пожара? — намеси се Лукас. — Ти си готвел, Дуейн също е бил там и е гледал през прозореца…

— Казах го стотици пъти — опъна се Уестром. — Кълна се в бога, точно така беше.

Лукас втренчено го изгледа за миг и после каза:

— Ти наистина ли видя джипа на отец Фил? Искам да кажа…

— Да, видях го.

— … щеше ли да успееш да го разпознаеш от мястото, където беше, ако Хелпър не беше там? Можеше ли да кажеш със сигурност: «Това е джипът на отец Берген»?

Уестром се втренчи замислено в пода и каза:

— Ами, не. Искам да кажа, че видях светлините като минаваше покрай нас. А и отец Фил си призна, че е бил той.

— Те като на обикновен джип ли бяха? — попита Лукас.

— Да.

— Берген е дърпал ремарке — неочаквано отбеляза Лукас.

Уестром се намръщи.

— Не видях никакви светлини от ремарке.

Уедър, все още загледана в Лукас, също го нападна:

— Ако нямаш нищо против да те питам, Дик, какво правеше преди да сготвиш? Просто се помайваше наоколо?

Лукас я погледна и кимна, мъничка усмивка се прокрадна по устните му.

Уестром отвърна:

— Ами, нещо такова. Отидох, подремнах малко, после Дуейн ми извика и аз слязох долу…

— Колко дълго спа? — напрегнато го попита Лукас.

— Може би един час — отговори Уестром. Той ги оглеждаше: — Какво?

— Имаш ли навик да подремваш, когато отиваш на смяна в пожарната?

— Ами, да.

— Колко често? Какво е съотношението?

— Ами, това е просто практика. Оставам там около пет часа, дремвам около час — час и нещо. Няма какво да правя. Дуейн не е интересна компания. Може и да погледаме малко телевизия.

— Има ли Дуейн снегомобил?

— Да, «Арктическа котка» — отговори Уестром.

Лукас кимна и погледна Кар.

— Това е. Отне ни време, но това е така.

Кар се приведе над бюрото.

— Дик, Джанис, неприятен ми е факта, че ви причинявам неудобство, но бих искал да останете тук през нощта — за ваша собствена защита. Не е необходимо да сте в затвора, но искаме да сте в безопасност, докато го арестуваме. Ще намерим празна канцелария и ще донесем малко бельо.

Уестром погледна към Лукас, после към Кар и накрая към жена си. Джанис Уестром проговори за пръв път, откакто бе пристигнала в съда:

— Ще направим всичко, каквото кажете, щом мислите, че той може да дойде да ни потърси — каза тя. Потрепери. — Каквото кажете.

 

 

Когато те излязоха, Лукас каза:

— Искате ли да проследя събитията?

— Започвай — отвърна Кар като се облегна назад в стола си. Изглеждаше, че заспива.

Лукас започна:

— Дуейн Хелпър разбира по някакъв начин, че Лиза Лакорт има снимката, на която са той и хлапето на Харпър. Той е виждал оригинала и знае, че белезите по кожата му се виждат. Но не знае, че отпечатаната в списанието снимка е толкова лоша, че белезите са размити и не се виждат. Или пък знае това, но е уплашен до смърт, че ако отпечатаната снимка се види от някой, ние ще открием по-добро копие.

— Както и да е. Уестром се появява за дежурството си в пожарната и отива горе да си легне. Хелпър се качва на шейната и се спуска до Лакорт. Някъде по пътя той вижда отец Берген, най-вероятно когато той излиза от къщата на Лакорт.

— Убива семейство Лакорт, търси снимката, но не я намира, и пали пожар. Крейн ми обясни, че е използвал водния нагревател да отсрочи огъня. После се отправя обратно към пожарната. Това отнема, ако караш бързо снегомобила, около три минути.

— И по дяволите, ние трябваше да обърнем внимание на това забавяне на пожара, на факта, че такива неща се знаят от един пожарникар.

Климпт поде нишката:

— Връща се, паркира шейната, сваля снегомобилния екип и буди Уестром за вечеря.

Уедър продължи:

— Вижда, че минава някаква кола и казва: «Ето го и отец Берген». Уестром вижда светлините и няма причина да мисли, че това не е отец Берген. По-късно се потвърждава, че той е ходил там.

— И всичко това дава на Хелпър перфектно замисленото алиби — продължи Лукас. — Той е в пожарната, когато постъпва тревогата има свидетел. При тази буря той пресмята, че свещеникът няма да знае точно колко му е отнело да се придвижи от едното място на другото и това покрива всички малки проблеми с времето. И е прав. Нещата се объркват само от това, че Шели забелязва, че снегът се е наслоил твърде много върху тялото на Франк Лакорт и после Крейн открива това със забавянето на пожара — с водния нагревател.

Климпт:

— Убил е Фил, защото Фил продължаваше да настоява, че семейство Лакорт са били живи, когато е тръгнал, точно както е било. А щом са били живи, значи пожарникарите трябва нещо да бъркат… а ако започнехме да издирваме кой пожарникар…

— Пак нямаше да разрешим случая — каза Лукас. — Трябваше ни снимката.

— Но вече всичко разкрихме — изръмжа Кар. — Как сега ще хванем този кучи син?