Джон Сандфорд
Вледенени жертви (18)

18

Лукас се събуди внезапно, осъзнавайки, че е твърде рано, но не можа да заспи отново. Погледна часовника — шест и петнадесет. Той се измъкна от леглото и бавно тръгна към дясната половина на стаята. Бе протегнал ръцете си напред като опипваше за вратата на банята. Отвори вратата, включи осветлението, пи вода и се втренчи в образа си в огледалото.

Защо Уедър?

Ако не грешеше за преследването в нощта на убийството на Лакорт, тогава тези нападения изобщо нямаха нещо общо с него.

Той наплиска лицето си с вода, избърса се и се върна в стаята. Светлината от банята падна върху Уедър и без да се събуди, тя се претърколи, за да не й свети. На ръката й личаха натъртванията. Тя я беше свила под брадичката си, сякаш бе отпуснала глава върху юмруците си, вместо върху възглавницата. Лукас притвори вратата дотолкова, че да може да се ориентира. Мина на пръсти през стаята и излезе в коридора, прекоси кухнята като включваше осветлението и както беше гол и вече зъзнеше, отиде в мазето. Взе дрехите си от сушилнята и ги занесе в другата баня, за да се измие и облече. Когато се върна в спалнята за чорапите си, тя промърмори:

— Х-м-м?

— Будна ли си? — прошепна той.

— М-м-х-м.

— Излизам. Ще пратя някого тук да те изчака, докато се приготвиш.

Докато изричаше това, телефонът иззвъня и тя се претърколи и вдигна очи към него. Гласът й бе утринно дрезгав:

— Всяка сутрин телефонът звъни и някой е мъртъв.

Лукас тръгна към кухнята, като подхвърли:

— Изчакай малко.

Беше Кар, суров, почти неразбираем:

— Фил е мъртъв.

— Какво?

— Самоубил се е. Оставил е бележка. Той го е извършил. Той е убил семейство Лакорт.

За един дълъг миг Лукас не можеше да проумее.

— Ти къде си, Шели?

Чуваше гласове зад гърба на Кар.

— В пастората. Той е тук.

— Колко хора има при теб?

— Половин дузина.

— Изгони всички оттам, по дяволите и запечатай мястото. Повикай момчетата от Медисън.

— Те са на път — отвърна Кар. Той звучеше несигурно, гласът му изневеряваше.

— Изкарай всички навън — натърти Лукас. — Може Берген и да се е самоубил, но не мисля, че е убил Лакорт. Ако в бележката се казва, че той го е извършил, значи може и да е бил убит.

— Но той го е направил с хапчета и къркане. А и бележката е подписана — каза Кар. Гласът му беше писклив, не като скимтене, а нещо като хистерия.

— Не докосвайте бележката. Трябва да се изследва.

— Тя вече е пипана.

— За бога, веднага я оставете на мястото й. Не си я предавайте един на друг.

Уедър влезе увита в дебел шал. Изразът на лицето й бе питащ. Лукас вдигна пръст да изчака за миг и попита:

— Как го е направил? Точно.

— Изпил е половинка уиски и две шишенца със сънотворни.

— Да, предостатъчно — коментира Лукас. — Ще дойда колкото мога по-бързо. Виж, може да е самоубийство, но може и да не е. Типът почти се измъкна с убийството на хлапето на Харпър. Направи го да изглежда като нещастен случай. Може отново да се ебава с нас. Задръж за малко.

Лукас смъкна слушалката.

— Знаеш ли кой е лекарят на Берген? Терапевт?

— Мисля, че е пациент на Луи Дейвис.

Лукас каза на Кар:

— Лекарят на Берген сигурно е Луи Дейвис. Разберете дали Берген е имал предписани тези хапчета. И нека някой да провери в аптеката. А може би и всички аптеки наоколо.

— Фил Берген е мъртъв? — попита Уедър щом Лукас затвори телефона.

— Да. Вероятно самоубийство. Има бележка. Той признава, че е убил Лакорт.

— О, не. — Тя обгърна тялото си с ръце. — Лукас, вече започвам да се плаша. Наистина да се плаша.

Той обгърна с ръка рамото й.

— Непрекъснато ти повтарям…

— Но аз няма да замина — протестира тя.

— Може да отидеш в апартамента ми в града.

— Оставам. Но този тип… — Тя разтърси глава. После се намръщи: — Това означава… Не виждам как…

— Какво?

— Той трябва да е бил типът, който се опита да ме застреля снощи. А също и да ме догони първата нощ.

— Ти беше още в къщата на Лакорт, когато излязохме с Шели и отидохме в града да разпитаме Берген. Не може да е бил той — обясни Лукас.

— Може онзи тип да не е преследвал мен. Но след снощната случка, бях сигурна, че е било така. Бях сигурна, защото беше толкова странно.

— Обличай се — каза Лукас. — Да отидем да хвърлим един поглед.

 

 

Седем часа сутринта, пълен мрак, но Грант беше буден. Денят започваше. Хората забързано крачеха по тротоарите към центъра на града, бореха се с влажния студен вятър. При пастората чакаха една кола на градската полиция — две на шерифската служба и седана на техниците от Медисън. Лукас кимна на сътрудника до вратата. Уедър го последва навътре. Кар седеше на една кушетка, лицето му бе восъчнобяло. Един техник от лабораторията в Медисън вземаше проби от чашите и бутилките в кухнята. Кар немощно се изправи на крака, когато Лукас и Уедър влязоха.

— Къде е той? — попита Лукас.

— Ей там — отвърна Кар като ги поведе по коридора.

Берген лежеше по гръб върху леглото си, главата му бе облегната на една възглавница, очите му бяха отворени, но засенчени от смъртта. Ръцете му бяха скръстени върху корема. Беше облечен в пуловер и черни панталони, разкопчани на кръста. Едната му обувка беше паднала и лежеше на пода до леглото, а кракът му висеше надолу. Черният му чорап имаше дупка на малкия пръст и той стърчеше през нея. Другият крак бе върху леглото.

— Кой го откри? — попита Лукас.

— Един от енориашите, след като не се появил на ранната служба — отвърна Кар. — Предната врата била отключена, а лампата още светела, но никой не отговорил на звънеца. Погледнали през прозорците на гаража и видели колата му. Накрая едно от момчетата влязло вътре и го намерило върху леглото. Веднага разбрали, че е мъртъв — това се вижда веднага щом го погледнеш — и ни се обадиха.

— На вас или на градската полиция?

— Ние приемаме съобщенията и за двете. Момчетата от Грант патрулират само от седем сутринта до затваряне на баровете. Ние покриваме нощите.

— И така, вие пристигнахте тук и всичко беше така.

— Да, само че Джони — той е сътрудникът, който отговори на обаждането — той вдигна бележката и я подаде на един друг, после и аз я взех. Аз последен я пипнах, но сигурно сме я зацапали — призна си Кар.

— Къде е тя?

— Върху масата в трапезарията — каза Кар. — Но има и още нещо. Елате.

— Искам да огледам трупа — намеси се Уедър като се надвеси над тялото.

Лукас хвърли един последен поглед към Берген, кимна на Уедър и последва Кар през всекидневната и кухнята към килера, после навън към гаража. Задната врата на джипа «Гранд Чероки» бе повдигната. Върху пода лежеше пистолет, а до него — особен нож, подобен на мачете. Ножът изглеждаше ръчно направен, с дървена дръжка и с конично острие. Лукас се наведе да го огледа и видя тъмни петна, които можеха да са и кръв.

— Това е нож за царевица — каза Кар. — Няма ги вече много наоколо.

— Просто така ли си лежеше тук?

— Да. Това е споменато в бележката. Също и оръжието. Боже мой, кой би помислил…

— Искам да видя бележката — прекъсна го Лукас.

Бележката бе напечатана върху хартия за писма до енориашите.

— Предполагам, че той има пишеща машина «Ай Би Ем» — коментира Лукас.

— Да, в канцеларията си.

— Окей. — Лукас погледна бележката.

Аз убих и аз излъгах. Когато го извършвах, мислех, че го правя в името на Бога, но сега виждам, че е било ръката на Дявола. За това, което извърших, ще бъда наказан. Но аз знам, че наказанието ще свърши и аз ще ви видя отново в рая, пречистен от греха. Засега, мои приятели, ми простете, ако можете, както ще направи и нашият отец.

Бе я подписал с химикал: Преподобният Филип Берген.

И под това: Шели, съжалявам. Аз съм слаб и съм отчаян. Но ти знаеш това откакто ритнах топката под онзи бор. Ще откриеш оръжията отзад в джипа ми.

— Това неговият подпис ли е?

— Да. Познах го веднага, щом го погледнах. А и тази история с бора…

Крейн, техникът от лабораторията, влезе в стаята, чу въпроса на Лукас и отговора на Кар и се намеси:

— Изпращаме бележката в Медисън. С нея може да възникне проблем.

— Какъв? — попита Лукас.

— Когато шериф Кар каза, че ти мислиш, че може да е убийство, ние станахме много предпазливи. Ако се вгледате в бележката, в подписа — той извади от джоба си малка лупа и я подаде на Лукас — ще видите нещо, което прилича на малки вдлъбнатини от химикал без мастило, има го на две места около самия подпис.

— И какво от това? — Лукас се приведе над бележката. Следите бяха много неясни, но той ги различи.

— Понякога, когато някой иска да фалшифицира бележка, той взима автентичен подпис, например от чек, и го поставя върху хартията, където иска да сложи новия подпис. После повтаря с нещо остро истинския подпис, нещо като химикал например, като натиска силно. Това слага отпечатък върху долната хартия. След това той омастилява отпечатъка. Трудно е да се установи, ако фалшификаторът е много предпазлив. Новият подпис ще има всички особености на оригиналния.

— Мислиш, че това е фалшификат?

— Може да е — уклончиво отвърна Крейн. — А има още две неща. Нашият човек по вземане на отпечатъци ще приложи трика с лепилото върху бутилката уиски и шишенцата от хапчета, но той още сега установи точно някои отпечатъци върху чашата. А ако махнем отпечатъците, шишенцата са абсолютно чисти. Все едно някой ги е избърсал преди да ги пипне Берген. Или е притиснал пръстите на Берген отгоре след неговата смърт. Почти няма зацапвания или частици, или следи от хващане, просто пет много ясни отпечатъка. Твърде ясни, твърде отчетливи. Трябва да са поставени нарочно.

— Кучи син — промълви Кар като прехвърли поглед от техника към Лукас.

— Това може и нищо да не означава — допълни Крейн. — Бих казал, че следите водят към самоубийство. Обаче…

— Обаче… — повтори Кар.

— Проверявате ли околността — обърна се Лукас към Кар, — за да установите дали някой не се е мотал наоколо снощи?

— Ще задвижа това — каза Кар.

Някакъв сътрудник стоеше и слушаше и Кар му каза да тръгва. Той кимна и излезе.

Уедър влезе и присви рамене.

— Няма никакви натъртвания, доколкото виждам, никакви признаци на борба. Панталоните му са били разкопчани.

— Така ли?

— И какво от това? — попита Кар.

— Много пъти самоубийците се нагласяват така, че да изглеждат добре. Жените си слагат хубави нощници и грим, мъжете се бръснат. Странно е да си свещеник, да осъзнаваш, че се самоубиваш, и да си разкопчееш панталона, така че да те намерят по този начин.

Кар погледна назад към спалнята и отбеляза:

— Фил беше от хората, които съблюдават протокола.

— Навън в колата му има нож — каза Лукас на Уедър. — Иди да му хвърлиш един поглед.

Тя тръгна към гаража, а той се върна обратно в спалнята. Берген, мина през ума му, изглеждаше сериозно раздразнен от нещо.

— Сега проверяваме околността — каза Кар като идваше по коридора.

— Шели, и това нещо с петдесятниците — започна Лукас. — Не искам да те обидя, но в религиозните борби има много откачени. Постоянно се сблъскваш с такива неща в града. Представи си, че има много откачени на едно място, те се нападат един друг и излиза, че някой от тях е убиец. Трябва да помислиш върху това.

— Ще си помисля — обеща Кар. — Ти си уверен, че Фил е бил убит?

Лукас кимна.

— Това е вероятно. Няма признаци за никаква схватка.

— Фил щеше да се съпротивлява. А освен това най-силно ме впечатли онова нещо с бора. Веднъж играехме голф и…

— Знам — прекъсна го Лукас. — Той е подритнал топката.

— Как разбра?

— Ти ми каза — почеса се Лукас по главата. — Не си спомням кога, но го направи.

— Е, никой друг не знаеше — добави Кар.

Те гледаха към тялото известно време, после Уедър приближи и каза:

— Този е ножът.

— Без съмнение?

— За мен е така.

— Целият град говори, че той го е извършил — скръбно отбеляза Кар. И тримата едновременно се извърнаха от тялото и тръгнаха по коридора към всекидневната. Минаваха покрай кабинета на Берген и Лукас зърна зелената пишеща машина «Ай Би Ем» върху плота за печатане. От другата страна беше компютър Зеос, а принтерът бе отляво.

— Изчакайте ме за малко.

Той погледна компютъра, после и библиотечката до него. Справочници с инструкции за Уиндоус, Уърд Пърфект, MS-DOS, Коментар върху Библията на «Библика Ар Си Ви» и справочни програмни продукти, указател за обслужване на компютъра и други различни компютърни книги бяха натъпкани по лавиците. Сред тях бяха и кутиите, с които бяха получени програмните продукти. Компютърът имаше две флопита. Голямото бе празно, но в 3,5-инчовото флопи имаше синя дискета. Лукас се приведе и извика на Крейн:

— Хей, момчета, ще вземете ли отпечатъци от клавиатурата на компютъра?

— Хм, щом искаш — отговори Крейн. — Макар че не сме открили компютърни материали.

— Окей. Аз ще се заема с това — каза той. Към Кар: — Аз използвам Уърд Пърфект.

Лукас започна да чука по клавишите, напечата УП, за да активира Уърд Пърфект, после натисна клавиша F5, за да види списъка на файловете. Кар и Уедър надничаха през рамото му. Той премина на флопи B. Лампичката на заетото флопи светна и на екрана се появи списъкът на файловете.

— Вижте това — каза Лукас. Той отбеляза един ред:

Проп. 1–9. 5,213 01–08 12:38 ч.

— Какво е това?

— Снощи той е работил с компютъра в 12:38 часа. Тогава е затворил файла. Чудя се защо не е съчинил бележката си на компютъра? Много по-лесно и чисто е от пишещата машина. — Той зададе с клавишите директорията, за да намери последния файл и го изкара.

— Това е проповед. Прилича на Проп. 1–9. Била е за утре сутринта ако това е начинът, по който ги подрежда. — Той отново разгърна показалеца на файловете и пробяга с пръст по екрана: — Да, виждате ли? Ето я миналата неделя, Проп. 1–2. Ти ходи ли на служба?

— Да.

— Нека да изберем «Look». — Той извика и втория файл. — Това ли беше неделната проповед?

Кар се зачете за малко и каза:

— Да, това е. До последната думичка, доколкото си спомням.

— Добре, значи той така го прави. — Лукас чукна по «Exit» два пъти, за да се върне в първия файл, и започна да чете.

— Погледнете това. — Той посочи екрана. — Той отрича всичко. В 12:38 отрича, че го е извършил.

Кар прочете проекта за проповед като мърдаше устни. Кръвта се изцеждаше от лицето му.

— Убит ли е? Или пък това е подбудило нещата, да се изправи очи в очи със собствените си лъжи?

— Бих казал, че е убит — заключи Лукас. Уедър бе стиснала рамото му. — Ще трябва да продължим по тази версия. Ако грешим, няма да причиним вреда. Ако сме прави, този тип е все още някъде там навън.