Джон Сандфорд
Вледенени жертви (15)

15

На юг, малко след Грийн Бей, като се движеше колкото може по-бързо в тъмнината, Лукас попадна в снежни виелици, пристъпи на вихрушки от мокри снежинки колкото четвърт долар. Той си направи почивка в един «Макдоналдс» накрая на Грийн Бей, поръча си бургер със сирене и кафе и натисна газта нататък. На запад от Парк Елис, в областта Еф, той забави заради нещо, което помисли за катастрофа по магистралата — на пътя имаше две коли и един пикап в средата на нищото.

Един мъж в арктически анорак му махна да продължава, но той спря и свали стъклото.

— Някакъв проблем?

От лицето на мъжа се виждаше само малък овал, обграден от козина, можеше да се зърне само по едно око. Той посочи към купчина хора край заснежения банкет.

— Долу има елен. Луташе се по пътя, сякаш не знаеше къде се намира, и се свлече надолу. Мисля, че умира от глад.

— Аз съм ченге. Имам пистолет.

— Ами ние ще се опитаме да го вържем и да го закараме в града и го нахраним. Той е още малък.

— Късмет.

Снегът се засили, когато той напусна областта Прайс и навлезе в Линкълн. Вече в града, тлъстите снежинки под уличните лампи преобразяваха мястото в една сантиментална реклама на Коледа.

Той завари Уедър и Климпт в нейната къща, играеха на джин-руми във всекидневната.

— Как беше? — попита Климпт. Той хвърли една карта без да я погледне.

— Открихме снимката. Няма кой знае какво на нея — отговори Лукас.

Той извади копието, което бе откъснал от списанието и го подаде на Климпт. Климпт го разгърна, погледна го и отбеляза:

— Това стеснява кръга до бели типове.

Лукас поклати глава, а Уедър се пресегна за снимката, но Климпт я дръпна:

— Това не е за дами.

— Целуни ми задника, Джийн — отвърна тя.

— Да, мадам, както кажеш — сухо се изкикоти Климпт, но върна снимката на Лукас. — Ще останеш ли тук пак?

— Да — каза Лукас. — Но искам да я тикна някъде, където никой да не знае.

Уедър прилепи ръце до бедрата си.

— Точно така, говорете си около мен. Аз съм само един лампион — каза тя.

Климпт я погледна и въздъхна:

— Проклети феминистки. — После се обърна към Лукас: — Можеш да я заведеш у нас.

— Всички в града ще узнаят само за десет минути — намеси се Уедър. — Те познават колата ми, знаят твоя график… и ако има светлини у вас, когато се предполага, че си на работа, ще се обадят на ченгетата.

— Да.

— Добре съм си тук, докато вие, момчета, сте наоколо — добави Уедър като ги изгледа един след друг.

 

 

Когато Климпт си тръгна, Уедър хвана Лукас за яката, целуна го и каза:

— Покажи ми снимката.

Той взе сакото си и й я подаде.

— Доста разголена — отбеляза тя като я гледаше. После поклати глава: — Сигурно имам тридесетина пациента, които повече или по-малко приличат на този — шкембето и дебелия задник. Как да ги идентифицираш само по това? — Тя поклати глава отново. — Не мога да ти помогна с нищо.

— Главата ми бръмчи от това — отвърна Лукас като прокара ръка през косата си. — Трябва да намерим начин да усилим натиска. Мислех, че ще има нещо в снимката. Щом тя не идентифицира този тип, трябва да има нещо.

— Ще ти кажа едно нещо — каза тя като насочи снимката към него. — Ако Джим Харпър е бил замесен в сексвертепа, не мога да повярвам, че Ръс не е знаел за това. Ако някога на някого е хрумвало да шантажира, то това е Ръс.

Лукас взе отново снимката, вгледа се в нея замислено.

— Права си. Трябва да го притиснем. Да го притиснем и да го разнесем наоколо. Може нашият задник да тръгне след него или пък Харпър да ни го посочи. — Той започна да кръстосва из всекидневната като докосваше разни неща: снимките на родителите й, кукла Хъмел. Обмисляше. — Ако разиграем и изправим тези Шонекер срещу Харпър… хм… — Той внимателно сгъна снимката, извади портфейла от джоба си и пъхна снимката в едно отделение, където щеше да я вижда всеки път, когато плащаше нещо. — Как я караш?

Тя присви рамене.

— Уморена съм, но не мога да спя. Мисля, че съм малко уплашена.

— Трябва да се измъкнеш оттук. Да отидеш у приятели в града.

Тя разтърси глава.

— Не. Той няма да ме победи.

— Това е малко тъпичко.

— Въпреки това така мисля — отвърна тя. — Ами ти, изморен ли си?

— Схванат съм от шофирането — отвърна Лукас. Той се прозя и се протегна.

— Когато купих това място, единствената голяма промяна, която направих, бе да си оборудвам собствена баня. Там имам вана с подводен масаж. Защо не отидеш да полежиш малко в горещата вода? Ще приготвя нещо леко за хапване.

— Страхотно — каза той.

Ваната беше сякаш от черен мрамор и бе поне шест фута дълга. Той я напълни наполовина, поозори се с контролното табло за пускане на подводния масаж, после се отпусна в нея. Откри, че може да отпусне глава върху задния ръб и да се носи леко из горещата вода. Горещината го успокои, изтръгна го от спомена за заснежения път.

Ключът трябваше да е в снимката, а сега той я имаше. Защо не можеше да види брънката? Каква беше тя?

Вратата се отвори и влезе Уедър. Бе наметнала халат и носеше бутилка вино. Лукас притеснено приседна, но тя смъкна халата. Вече гола, тя опита водата с крак. Имаше малки твърди гърди, гладък и заоблен корем и дълги крака.

— Гореща е — каза тя като стъпи в другия край на ваната. Тя май се изчерви или бе от горещата вода.

— А какво става с леката закуска? — попита Лукас.

— Тя е пред теб, сладък — отвърна тя.

 

 

Четвърти ден от разследването — той се чувстваше като че винаги е бил в Оджибуей Каунти. Чувстваше се, сякаш винаги бе познавал Уедър.

Лукас се отправи към кабинета на шерифа няколко минути след осем часа. Денят бе по-топъл, около нулата, по улиците имаше мокри петна, там където химикалите за разтопяване на леда бяха пробили снега. Небето бе оловносиво. Въпреки облаците, надвиснали над главата му, на Лукас му беше… леко.

Различно. Той още усещаше мириса на Уедър, макар че не бе сигурен дали той е реален, или просто е нещо, което бе запомнил и задържал в паметта си.

При Кар нямаше никаква лекота. Той бе тежък и розов, дори при убийствата на Лакорт. Сега бе с посивяло опънато лице. Не изглеждаше така от глад или от лишения, а бе като изсмукан, сякаш умираше от жажда.

— Намери ли я? — попита той при влизането на Лукас.

Лукас му подаде брой от порносписанието и разгъна страницата със снимката на Джим Харпър.

— Това ли е? — попита Кар като изучаваше фотографията.

— Това е. Това поне са имали Лакорт — отвърна Лукас.

Кар я протегна към прозореца за повече светлина. Хенри Лейси влезе в стаята, кимна към Лукас, а Кар му подаде снимката.

— Кой е това, Хенри? Кой е тлъстият тип?

Лейси погледна снимката, а после Лукас.

— Не виждам нищо. Пропускам ли нещо?

— Не мисля така — каза Лукас.

Кар притисна палец към устата си и започна да гризе кожата си, после бързо свали ръката си върху бюрото. Движенията му бяха резки, неадекватни, без синхрон.

— Кога за последен път си спал? — попита Лукас.

— Не мога да си спомня — неясно смотолеви Кар. — Някой да ми каже какво да правя.

Лукас добави:

— Колко си гъст с редактора на «Реджистър»? Или с радиото?

— Едно и също е — отвърна Кар. Той се завъртя на стола си и погледна през прозореца към градския гараж. — Отговорът е: доста гъст. Дани Джоунс е брат на Боб Джоунс.

— Директорът на прогимназията?

— Да. Почти всяка сряда вечер играем с него покер. Преди това да стане, обаче — каза Кар.

— Ако просто и ясно му кажеш какво искаш да излезе във вестника или по радиото и му обясниш, че това ти трябва, за да разрешиш този случай, той ще се хване ли?

Кар, все още взирайки се през прозореца, обмисли предложението и отвърна:

— В този случай — сигурно.

Лукас очерта предложението си — да отидат до областния прокурор със снимките на Джим Харпър, които са намерили и да вземат разрешително за арест на Ръс Харпър. Ще обвинят Харпър в поощряване на детска порнография и ще го тикнат в затвора.

— Той ще излезе под гаранция след двадесет минути — възпротиви се Лейси.

— Не и ако подходим правилно — каза Лукас. — Ще го подберем този следобед, ще го разпитаме и ще предявим обвинение довечера. Няма да се наложи да го караме в съда до понеделник. Ще кажем на «Реджистър», че е арестуван във връзка с порнографската верига, която сме разкрили по време на разследването на убийствата на Лакорт. Също така ще «изпуснем» нещичко, че Харпър е съгласен на сделка — че иска да направи сделка за имунитет, ако издаде другите членове на групата. А на Харпър ще кажем, че ще му дадем имунитет, ако не пропеят първи Шонекер. Между другото, какво става с тях?

— Нищо дотук — разтърси глава Кар. — Това, което казваш за Ръс Харпър, е… да го нагласим. Искам да кажа, обвиненията нямат голямо основание.

— Ние не го нагласяваме. Ние използваме Харпър, за да предизвикаме нещо да се случи — обясни Лукас. — А кой знае? Може той и да има някаква представа кой е убиецът.

— Ако няма, ще даде под съд задниците ни. Сигурно и без това ще го направи — допълни Кар.

— Един добър прокурор може да го вкара в съда и да лепне тези снимки на Джим направо на задника му — каза Лукас. Той се надвеси над бюрото. — Казвам ти, Шели, има вероятност убийствата на Лакорт, на хлапето на Мюлер и на Джим Харпър да нямат нищо общо с този секскръг. Може, но не го вярвам. Връзка съществува. Просто не сме я открили. А Уедър каза снощи, че не може да повярва тип като Харпър да няма някаква представа с какво се е занимавало хлапето му.

— Трябва да го направим, Шели — тържествено заяви Лейси. — Няма какво друго да направим. Нито едно друго скапано нещо.

— Да го направим тогава — каза Кар. Той погледна към Лукас, изтощението прозираше в очите му. — А ние двамата с теб трябва да отидем и да разговаряме отново с Фил Берген.

 

 

Берген ги чакаше. И той като Кар се бе променил. Обаче Берген изглеждаше отпочинал и с ведро лице. Трезвен.

— Знам за какво сте дошли — каза той, когато ги въведе в пастората. — Боб Дел ми се обади. Не знаех, че е хомосексуалист докато не се обади.

— Ти никога… — започна Лукас.

— Никога. — Берген се обърна към Кар: — Шели, никога нямаше да повярвам, че ти ще си помислиш…

— Той не го вярваше — обясни Лукас. — Аз повдигнах този въпрос. Разгледах карта на пътя край езерото, видях къщата на Дел, поразпитах наоколо и може би стигнах до погрешно заключение.

— Наистина.

Лукас присви рамене.

— Опитвах се да пресметна защо може да твърдиш, че си бил в къщата на Лакорт, когато не си бил и защо не можеш да ни кажеш.

Те стояха в антрето, не бяха свалили палтата, ръкавиците и шапките си. Берген ги гледаше, също прав, но не ги покани да седнат.

— Аз бях у Лакорт. Аз бях там — каза Берген.

Лукас го изгледа и кимна:

— Тогава все още имаме проблем. Времето.

— Забравете за времето — каза Берген. — Кълна се, аз бях там и те бяха живи. Вярвам, че убиецът е влязъл след като съм тръгнал. Може би дори да е бил там преди да тръгна и да е изчакал да замина. Убил ги е и е разлял бензина наоколо, но случайно е подпалил пожара твърде скоро. Ако пожарникарите грешат с няколко минути, тогава проблемът с времето се разрешава и вие лаете под грешното дърво. А междувременно успяхте жестоко да ми навредите.

Кар погледна Лукас. Лукас продължително изгледа Берген, кимна и каза:

— Може би.

Берген прехвърли погледа си от Лукас към Кар. Изчакваше. Накрая Кар каза:

— Да тръгваме. — После се обърна към Берген: — Фил, съжалявам за всичко това. Знаеш, че е така.

Берген кимна със стиснати устни.

Навън Кар попита:

— Сега вярваш ли му?

— Вярвам, че не е гей.

— И това е нещо. — Те мълчаливо отидоха до колата, после Кар изнемощяло каза: — И благодаря, че прехвърли топката върху Боб Дел. Може би, когато всичко това приключи, Фил и аз ще закърпим нещата.

— Възнамерявам да взема Джийн и да сгащим Харпър. Защо не подремнеш час-два?

— Не мога. Моята жена почиства — отвърна Кар. — А тя го прави доста шумно. Не мога изобщо да заспя, когато тя работи.

Лукас повика Климпт по радиостанцията и го накара да се върне в съда. Докато Кар бе на път към кабинета си, Лукас откри Хенри Лейси да говори с един сътрудник.

— Трябва да ти кажа нещо — каза той.

Лейси кимна.

— Ще ти се обадя по-късно, Карл. — После се обърна към Лукас. — Какво става?

— Носят се слухове, че Шели има връзка с някаква дама от църквата. Мисля, че я срещнах онази вечер.

— Е, и? — отбранително попита Лейси.

— Тя омъжена ли е?

— Вдовица — неохотно обясни Лейси.

— Мислиш ли, че ще можеш да откараш Шели до нейната къща? Да го примамиш? Нека да подремне, нека тя да го приласкае малко. Този човек е на ръба на изтощението.

По лицето на Лейси пробяга сянка от усмивка и той кимна.

— Ще го направя. Трябваше сам да се сетя за това.

 

 

Лукас, Климпт и младият сътрудник Дъсти, този който първи говори с Джон Мюлер в училището, изведоха Харпър от бензиностанцията му в четири и половина, точно преди съвсем да се мръкне.

Лукас и Климпт си направиха един продължителен обяд като прегледаха най-новата информация от екипа на лабораторията в Медисън, мотаха се докато областният съдия напусна сградата на съда, после взеха Дъсти и се отправиха към Накъл Лейк. Когато събърбана на Климпт спря при бензиностанцията, те видяха през стъклото Харпър да брои парите в касата. Той излезе като се зъбеше.

— Ако нямате разрешително, искам да се махате от моята собственост — изръмжа той.

— Ти си арестуван — обади се Климпт.

Харпър спря толкова внезапно, че почти се спъна.

— Какво казваш?

— Арестуван си за поощряване на детска порнография. Сложи ръцете си на колата.

Харпър се подчини отворил глуповато уста. Дъсти го претърси и щракна белезниците. Някакво хлапе, което работеше в работилницата, излезе да гледа като нервно бършеше ръце в омаслен парцал.

— Искаш ли да остане отворено, или той още сега да затвори? — попита Климпт.

— Остави отворено до обичайното време и най-добре да намеря и последния петак в касата — кресна Харпър на хлапето. Той се обърна и изгледа Лукас. — Ти, копеле такова. — После пак към хлапето: — Ще ти се обадя. Скоро ще бъда навън.

— Няма излизане под гаранция до понеделник. Съдът е затворен — обясни му Климпт.

— Копелета — озъби се Харпър. — Искате да ме прекарате. — И пак кресна на хлапето: — Ангажиран си за уикенда. Но ще преброя всеки цент.

По пътя обратно към града Лукас се обърна и изгледа Харпър, който бе заключен с белезниците отзад.

— Ще ти кажа две неща. Можеш да ги обсъдиш с адвоката си. Първото е семейство Шонекер. Помисли си за тях. Второто е, че някой ще получи имунитет като свидетел. Но той ще е само един.

— Целуни ме по задника.

Харпър извика служебен адвокат. Адвокатът притича през улицата от сградата на банката, говори с Харпър около десет минути, после излезе да обсъди гаранцията с областния прокурор.

— В понеделник в съда ще предявим иск пред съдията за четвърт милион долара — каза областният прокурор.

Той бе леко пълничък, със светлокафяви очи и кестенява коса, носеше костюм среден размер и мокасини от биволска кожа.

— Четвърт милион? Елдън, за бога, Ръс Харпър има бензиностанция — възкликна адвокатът на Харпър. Той бе слаб, обрулен мъж с дълга руса коса и загрубели от времето ръце. — Бъди реалист. Освен това считаме, че е достатъчно важно, за да докараме тук съдията утре сутринта.

— Не искам да го викам в събота. В събота той ходи на риболов и много рядко се отзовава на повикване. Просто си седи в онази колиба — обясни областният прокурор. — А бензиностанцията на Ръс би могла да струва четвърт милион. Може би.

— Няма начин.

— Ще говорим със съдията в понеделник — добави областният прокурор.

— Казаха ми, че този джентълмен — адвокатът на Харпър кимна към Лукас — и Джийн Климпт вече са пребили моя клиент веднъж. Това вече е тормоз.

— Ръс Харпър не е най-надеждният източник, а тук става дума за детска порнография — добави областният прокурор. Но все пак погледна към Лукас и Климпт. — И съм готов да гарантирам, че господин Харпър ще бъде в пълна безопасност в затвора през уикенда. Ако не е, някой друг ще остане при него в килията.

— В безопасност е — обади се Лейси, който се бе присъединил към тях. — Никой с пръст няма да го докосне.

 

 

Кар беше в кабинета си. Изглеждаше значително по-бодър.

— Поспа ли? — попита Лукас. — Изглеждаш по-добре.

— Три, четири часа. Хенри ме нави — отвърна той. В гласа му се преплитаха вина и удоволствие. — Трябва ми една седмица. Свършихте ли с Харпър?

— Вече е вътре — каза Лукас.

— Добре. Да се обадя ли на Дан?

 

 

Дан Джоунс бе съвършен двойник на директора на прогимназията.

— Ние сме близнаци — обясни той. — Той се хвана с образованието, а аз с журналистиката.

— Дан бе първенец на щата по бейзбол, а Боб — по футбол. Спомням си времето, когато, вие, момчета, разкъсвахте това място — каза въодушевено Кар.

А Лукас си помисли: Наистина му харесва това политическо суетене на добрите стари момчета.

— Славни времена — отбеляза Дан. Обърна се към Лукас: — Вие играл ли сте?

— Хокей — отвърна Лукас.

— Да, типично за Минесота — ухили се Дан. После се обърна към Кар: — Какво точно искаш, Шели?

Кар информира Джоунс за Харпър, а Джоунс си водеше бележки в репортерския тефтер.

— Не искаме да те подведем — каза малко формално Кар. — Не твърдим, че Ръс е убил Лакорт. Всъщност, знаем, че не е. Но като основа, така че да не се заблудиш, искаме да знаеш, че натрупахме информация за порнографски кръг от разследването на убийствата.

— Значи мислите, че двете неща имат връзка?

— Много е вероятно. Добре ще направиш, ако насочиш мислите си натам — допълни Кар.

— Да бъдем откровени. Ние искаме тази история да излезе, за да упражним натиск върху останалите членове на тази група, развращаваща деца, които и да са те. Искаме да провокираме нещо да се случи, но не искаме да казваш това — намеси се Лукас. — Мислим, че има шанс Харпър да се опита да сключи сделка. Да иска имунитет или облекчена присъда. Това е от значение. Но искаме репортажът да бъде все едно това са само слухове — допълни Лукас.

Климпт ровеше нещо из бюрото си, намери порносписанието от Милуоки и каза:

— Можем да се облегнем на това, но не може да се каже директно какво е точно — и подаде снимката на редактора на вестника.

Джоунс подскочи.

— Исусе Христе на патерици! — възкликна той, после се опомни и погледна към Кар: — Извинявай, Шели.

— Е, знам какво искаш да кажеш — кротко отвърна Кар.

— Скапано копие — отбеляза Джоунс като обръщаше хартията в ръцете си. — Като тоалетна хартия е.

— Наистина е така — допълни Кар. — Ами историята? Можеш ли да направиш нещо?

Джоунс скочи на крака.

— О, да, по дяволите! Арестът на Ръс Харпър е нещо голямо. «Асошиейтед прес» ще го поискат, а мога да го пратя и в Милуоки и в Сейнт Пол. Със сигурност. Хората са толкова изкривени. Ще говоря със стария Донахю…

Климпт обясни на Лукас:

— Донахю е собственикът на вестника.

— Ще издадем извънреден брой с Джони Мюлер и сега това. Тази вечер ще му кажа, да видим дали можем да успеем до неделя сутринта. Искам докладите за ареста на Ръс.

— Имам ги тук — каза Кар като му подаде няколко ксерокопия от дневника за арести.

— Благодаря. Независимо дали Донахю ще се съгласи на извънредно издание, или не, ще го пуснем по радиото след половин час. След час ще го знае целият град.

 

 

Когато Джоунс излезе, Кар се облегна назад в стола си и затвори очи.

— Мислиш ли, че разклатихме нещата?

— Донякъде — отвърна Лукас.