Анатолий Рибаков
Страх (46)

46.

На 1 Юни в Кремъл на разширеното заседание на Военния съвет, двайсет члена на който вече бяха арестувани, присъстваха 116 души от военните окръзи и централния апарат. Атмосферата бе потискаща. В началото на заседанието бяха огласени показанията на участниците във „военнофашисткия заговор“. Четенето беше продължително, подробно, уморително, признанията — невероятни, неправдоподобни.

„Участниците в заговора“ бяха добре познати на всички: съратници от гражданската война, често близки приятели, високоуважавани, авторитетни, талантливи военачалници. Но всички мълчаха: една дума на съмнение бе достатъчна, за да тръгнеш от тази зала направо за Лубянка и да споделиш съдбата на вече намиращите се там.

Доклад изнесе Ворошилов. Той повтори обвиненията, вече известни на членовете на Военния съвет, и каза:

— Ние знаехме, не беше тайна, че Тухачевски, Якир, Уборевич и много други хора бяха близки помежду си. Но между близостта, дори между такава групова близост и контрареволюцията има голяма разлика…

Сталин седеше с притворени очи… Мънка Клим, разтяга локуми… Само преди три месеца на февруарско-мартенския пленум на ЦК се фукаше, че в армията всичко било наред, нямало никакви вредители. Самоуспокояваше се нашият скъп другар Ворошилов, а сега излезе, че под носа му си е разигравала коня шпионска шайка…

— Миналата година — продължаваше Ворошилов — през май в моя дом в присъствието на другаря Сталин, Молотов и много други Тухачевски обвини мен и Будьони, че сме били сформирали групичка от свои хора и с тях сме насочвали цялата политика и така нататък. После, още на другия ден Тухачевски се отказа от думите си… Още тогава другарят Сталин каза, че личните препирни трябва да престанат, да се направи заседание на Политбюро и там подробно да си изясним кое как е. Та на това заседание разгледахме тези въпроси и пак стигнахме до предишния резултат…

— Той се отказа от обвиненията си — нетърпеливо го прекъсна Сталин.

Омръзна му да слуша дрънканиците на Ворошилов, изглежда здравата се е подплашил, сега иска да подчертае, че между него и Тухачевски има стари разногласия, да се разграничи от заговорниците. Ама нали никой в нищо не го обвинява.

Може би Ворошилов долови недоволството в гласа на Сталин, разбра, че трябва да говори не за отношенията си с Тухачевски, а за престъпленията на Тухачевски и неговите съзаклятници, но не можеше да се освободи от тези мисли, тъпанарят с тъпанар!

— Да, отказа се — потвърди Ворошилов, — обаче групата на Якир и Уборевич на заседанието се държа доста агресивно спрямо мен. Уборевич пак си мълчеше, ама Гамарник и Якир се държаха много лошо с мене…

Сталин шумно отмести стола, стана, разходи се из стаята около дългата маса, край която седяха военачалниците с най-висок ранг, за останалите бяха подредени столове покрай стените. Точно по този проход мина Сталин, заобиколи масата и се върна на мястото си.

Но въпреки този явен знак на недоволство Ворошилов си караше своето:

— Като народен комисар, аз трябва да кажа откровено, че не само не бях забелязал подлите предатели, но дори когато другарите започнаха да разобличават някои от тях, не исках да вярвам, че тези хора, уж работили безкористно, са способни на такива чудовищни престъпления. Вината ми в това отношение е огромна. Но не мога да си припомня нито един случай на предупредителен сигнал и от ваша страна, другари…

Много от присъстващите наведоха глави, забиха погледи в пода.

Ворошилов повиши глас:

— Ние сме длъжни да проверим и очистим армията буквално до последната цепнатинка! Нужна ни е най-безпощадна чистка. Макар че в количествено отношение ще понесем големи загуби — той се замисли, погледна към Будьони /Будьони помръдна устни, но нищо не каза/ и завърши словото си с обичайните думи за непобедимото могъщество на Червената армия.

Заседанието завърши късно и се възобнови на другия ден, 2 юни.

Пръв говори Сталин. Въпреки обърканата реч на Ворошилов вчерашният ден беше полезен. Членовете на Военния съвет и всички поканени бяха зашеметени и объркани от прочетените им показания на обвиняемите. Сега му предстоеше да даде правилна насока на мислите и действията на събраните тук хора.

В обичайния си стил, кратко и стегнато Сталин направи първия главен извод:

— В страната е съществувал военнополитически заговор срещу съветската власт, стимулиран и финансиран от германските фашисти. Това е безспорен факт, потвърден не само от показанията на самите обвиняеми, но и от притежаваните от нас автентични документи, уличаващи ги в измяна и шпионаж, документи, които по разбираеми съображения от политически и разузнавателен характер няма да цитирам тук.

Сталин направи пауза, даде възможност на присъстващите добре да схванат тази мисъл като първостепенна и безспорна постановка.

После продължи:

— Кои са били ръководителите на този заговор? По гражданска линия: Троцки, Риков, Бухарин, Рудзутак, Карахан, Енукидзе, Ягода, по военна линия: Тухачевски, Якир, Уборевич, Корк и Гамарник. Това е ядрото на военнополитическия заговор, ядро, което е поддържало системни отношения с германския райхсвер и е приспособявало работата си към вкусовете и поръките на германските фашисти.

Както и миналия път, Сталин обиколи масата по тесния проход между масата и стената, като се вглеждаше в лицата на насядалите до нея. Лицата на другите, които седяха заедно с него до масата, ги бе видял и щеше пак да ги види, щом се върнеше на мястото си.

ТОЙ се върна на мястото си.

— Дали всички упоменати ръководители на заговора са били шпиони на немското, а някои и на японското разузнаване? Не, не всички. По отношение на Риков, Бухарин и Гамарник засега нямаме такива доказателства. Но пък по отношение на останалите доказателствата за шпионаж са неопровержими. Да вземем Тухачевски. Той е предал на немския райхсвер най-святото — нашия оперативен план. Имал е среща с представители на немския райхсвер. Шпионин ли е? — Той плъзна по присъстващите тежкия си поглед. — Шпионин е!… Якир системно е информирал немския щаб… Уборевич — не само чрез приятелите и колегите си, но и лично е информирал, Карахан е немски шпионин, Ейдеман е немски шпионин. Корк е информирал немския щаб още от времето, когато беше военен аташе в Германия. И колко евтино се продават тези негодници! Кой е завербувал Рудзутак, Карахан и Енукидзе? Жозефина Енсен — немска разузнавачка, датчанка на служба в немския райхсвер. Пак тя е помогнала да завербуват и Тухачевски. Ето докъде води политическата и морална нечистоплътност!

Той отново плъзна тежък поглед по всички. Самодоволни военни бюрократи, каста, сега треперят от страх, всеки има греховце.

— Не бива да смятаме, че в заговора са участвали само двайсетината души, които споменахме тук. Голяма грешка би било да смятаме така. Заговорът е пуснал дълбоки корени в армията, ние сме изтървали този момент. По военна линия вече са арестувани четиристотин души.

Направи кратка пауза.

— Мисля, че това е само началото… Имаме работа с широкомащабен военнополитически заговор. Той е собственоръчно произведение на германския райхсвер. Тези хора са марионетки в ръцете на райхсвера. Райхсверът иска в нашите редове да има заговори, тези господа са организирали заговора.

Той произнесе думата „господа“ презрително, с грузински акцент: гаспада.

— Райхсверът иска тези гаспада системно да им представят военни тайни и тези гаспада са им съобщавали военните тайни. Райхсверът иска съществуващото правителство да бъде свалено, унищожено и те са се заели, но не успяха. Райхсверът е искал в случай на война всичко да е готово, армията да премине към вредителство, тъй че да не е годна за отбрана, това е искал райхсверът и точно това са подготвяли те.

Той отново отмести стола, излезе иззад масата и отново се заразхожда малко по-бързо от обикновено, стигаше до края на масата, рязко се обръщаше и със силен грузински акцент продължаваше:

— Тази агентура, ръководното ядро на военнополитическия заговор в СССР, се е състояла от десет патентовани ченгета и трима патентовани подстрекатели към шпионаж. Това е агентура на германския райхсвер. Ето това е основното. Следователно този заговор има не толкова вътрешна почва, колкото външни условия, не толкова политика по вътрешна линия в нашата страна, колкото политика на германския райхсвер. Искали са да направят от СССР втора Испания.

Седна, удари с юмрук по масата:

— Зяпаме, другари, сами открихме твърде малко военни изменници. Нашето разузнаване по военна линия е лошо, слабо, замърсено от шпиони, дори вътре в нашето чекистко разузнаване се разкри цяла група, работила за Германия, за Япония, за Полша… Защо не получаваме сигнали отдолу?

Той погледна с присвити очи Ворошилов, Будьони.

— Питам защо никой не е сигнализирал, никой не е проявил бдителност? И пет процента да е истината в един сигнал, пак е добре.

 

 

Военният съвет продължи работата си на трети и четвърти юни. Изказаха се четирийсет и двама души. Всички гневно осъждаха заговорниците, признаваха си липсата на бдителност, позорния наивитет. Сталин внимателно слушаше и избираше кого от изказващите се да включи в състава на специалния военен съд. Пред него имаше голям лист хартия, на който той записваше имената на командармите и маршалите, изказали се най-остро, записваше, зачеркваше и отново записваше.

В края на краищата състави списъка на военния съд: маршалите Будьони, Блюхер, Шапошников и командармите Алкснис, Белов, Дибенко, Каширин.

Военният съвет умори Сталин, той замина за близката вила и нареди да поканят за закуска на идния ден Михаил Иванович Калинин.

Михаил Иванович пристигна, приятно деде, кротко понасяше насмешките на Сталин. Впрочем Сталин се шегуваше с него добродушно — защо да го обижда… Особено ценеше у Калинин страстта му към билярда. А инак той играеше лошо и обикновено Сталин печелеше партиите. Печелеше и от други, но забелязваше — оставяха му се, гледаха да не удрят точно, страх ги беше да го бият. А Калинин играеше честно, стараеше се, чак брадицата му се тресеше, но — не успяваше!

Изиграха три партии, Сталин спечели всичките, беше доволен: топките се търкаляха точно, потупа Михаил Иванович по рамото: „Не се огорчавай, Калинич, билярдът си е такава игра — днес спечелих аз, утре ти ще спечелиш“, макар прекрасно да знаеше, че Калинин никога няма да спечели — не го биваше.

След това Сталин замина за Кремъл, където го очакваха Молотов, Каганович и Ежов. Разгледаха списъците на арестуваните, подбраха осмина, подлежащи на съд: Тухачевски, Якир, Уборевич, Корк, Ейдеман, Примаков, Путна, Фелдман. Персоналните им дела бяха обединени в едно групово дело.

На седми юни Сталин, Молотов, Каганович и Ворошилов приеха Ежов и Вишински и утвърдиха окончателния текст на обвинителното заключение: измяна на родината, шпионаж, терор.

На осми юни запознаха с него всички подсъдими.

На девети юни Вишински и помощникът на главния военен прокурор Субоцки проведоха кратки разпити на арестуваните и утвърдиха с подписите си достоверността на техните показания. На процедурата присъстваха следователите от НКВД, провеждали разпитите.

Същия ден Сталин на два пъти прие Вишински, втория път в 22 часа и 45 минути, след което Вишински подписа обвинителното заключение.

След Вишински, в 23 часа и 30 минути Сталин, Молотов и Ежов приеха главния редактор на „Правда“ Мехлис.

На десети юни извънредният пленум по доклада на Вишински утвърди набелязания от Сталин състав на специалния съд под председателството на Улрих.

На единайсети юни Сталин прие Улрих. Присъстваха Молотов, Каганович и Ежов.

Също на единайсети юни във вестник „Правда“ бе публикувано съобщение за предстоящия съдебен процес.

Същия ден Сталин изпрати указание до републиките, краевете и областите:

„Във връзка с провеждащия се процес срещу шпионите и вредителите Тухачевски, Якир, Уборевич и други ЦК ви предлага да организирате митинги на работниците, а където е възможно, и на селяните, а също и митинги на червеноармейските части, на които да се приемат резолюции за необходимостта от прилагане на висшата мярка на наказание. Съдът вероятно ще приключи тази нощ. Съобщението за присъдата ще бъде публикувано утре, тоест на дванайсети юни. 11. 06. 37 г. Секретар на ЦК Сталин.“

Военните бяха разстреляни на разсъмване, докато Сталин още спеше в кабинета си на Близката вила.

Събуди се към десет, стана от дивана, пъхна нозе в меките пантофи, отиде до верандата, дръпна завесите, погледна термометъра, окачен отвън на вратата, показваше плюс двайсет градуса.

Все пак Сталин си наметна китела, отвори вратата на верандата, слезе долу, разходи се по асфалтираната пътечка, обградена с храсти люляк и жасмин, спря, закашля се. Като всеки пушач той кашляше сутрин, изхвърляше храчки. А може би кашлицата му се бе усилила от тополовия пух, който се рееше във въздуха.

После Сталин влезе в банята, избръсна се. Когато се върна, диванът беше оправен, на масата бяха оставени новите вестници.

Валечка донесе на табла закуската, усмихна се:

— Как спахте, Йосиф Висарионович?

— Благодаря. Добре спах.

— Е, хубаво тогава. Яжте, да ви е сладко.

Валечка леко оправи завесата, та слънцето да не безпокои Йосиф Висарионович, и съобщи, че днес няма да вали.

— Откъде знаеш, че няма да вали?

— Ами паднала е гъста роса. Одеве отърчах да набера цветя, краката ми се намокриха здравата.

Отърчала, значи, одеве…

Посръбвайки на малки глътки чая, Сталин преглеждаше вестниците. Съобщението за разстрела на Тухачевски и останалите мерзавци и край него одобрения за разстрела от работници, колхозници, трудови колективи, воински части, учени, писатели, актьори, художници. Цялата страна яростно и гневно бе осъдила изменниците и предателите. Със същите съобщения бяха изпълнени вестниците в деня след убийството на Киров и по време на първия процес срещу Зиновиев-Каменев, и по време на втория, и по време на процеса срещу Пятаков-Радек, и още по-рано — по време на процесите срещу Промпартията и меншевиките… Народът винаги МУ бе демонстрирал подкрепата си. Но този път подкрепата бе по-особена. Тогава имаше открити процеси, показанията на подсъдимите се публикуваха във вестниците, хората гледаха подсъдимите в кинопрегледите, тогава всички четяха признанията на обвиняемите: бившите меншевики, троцкисти, зиновиевци, буржоазни специалисти. Сега обвиняеми бяха прославени командири, герои от гражданската война, хора неопетнени, съдеха ги на закрити процеси, народът не бе чул нито дума признание, под съд бе даден цветът на армията, която народът обичаше, с която се гордееше, за която пееше песни, в която бе служил и служеше почти всеки младеж в страната и където му бе внушавано уважение към тези имена.

И въпреки това народът повярва на НЕГО, а не на тях, народът последва НЕГО, а не тях, без капчица съмнение и колебание помогна да се отсече главата на най-големия и опитен враг — военната каста.

Последният потенциален, последният възможен противник вътре в страната е победен. Унищожена е и последната заплаха за неговата неограничена и еднолична власт в тази страна. Сега започва борбата за Европа. Започва борбата за световно господство.

Първи вариант. Франция и Англия насъскват Германия срещу СССР. Изключено е. Хитлер никога няма да нападне СССР, докато има в тила си въоръжените до зъби Франция и Англия.

Втори вариант. Война между Германия, Италия и Япония от една страна и Франция, Англия, а може би и САЩ от друга. Двете страни ще търсят НЕГОВАТА помощ. Въпросът е в условията. Какво могат да МУ предложат Франция и Англия? Нищо. А Хитлер, като остави за себе си Западна Европа, може да МУ даде славянските страни и Балканите. В Азия СССР получава Китай и Индия, Япония — Югоизточна Азия, където ще затъне в борба с Америка. Такова си представя ТОЙ разделението на света през близките години. Пък после ще видим.

Засега най-добрият вариант е неутралитетът. Нека онези се изтощават взаимно в дългогодишна война, през това време ТОЙ ще събере сили, ще възстанови бойната мощ на армията, ще укрепи могъществото на СССР и ще диктува на обезсилената Европа своите условия. Тогава ТОЙ ще стане господар в Европа. Тогава ТОЙ ще създаде Съединени щати на социалистическа Европа, противостоящи на Съединените щати на капиталистическа Америка.

Дума да няма, реалната история, реалният ход на събитията внасят поправки във всички планове и прогнози. Но Световната революция е мит. Капитализмът е силен и организиран, буржоазията успя да създаде консолидирани държави. Коренната промяна на политическия строй може да бъде резултат само на война. Победата на СССР в нова война ще промени държавното устройство на света по социалистически образец, тоест по образец, който ТОЙ създаде в СССР. Създадената от НЕГО идея за държавност ще бъде най-силната, вечната в човешката история. Религиозните идеи съществуват цели хилядолетия, но те не са нищо друго освен средство в държавната политика.

На вратата се почука. По чукането Сталин разбра, че е Власик.

— Влез! — раздразнено викна Сталин.

Власик влезе, спря на прага.

— Какво искаш?

— Другарю Сталин, искам да ви напомня за лекарството. Наредихте ми в дванайсет…

— Знам. Върви!

Власик излезе.

Сталин отиде до бюфета, извади шишенце, отброи 20 капки в чашка с вода, изпи я, понамръщи се, гадно лекарство, пък и никакви лекарства не помагат, както казва народът: „С лекарство се боледува седем дена, без лекарство — една седмица.“

Та за какво мислеше?… За религиозните идеи.

Държавата е по-силна не само от религията, но и от нацията. На територията на СССР живеят стотина нации, но техните национални интереси са само част от общодържавните интереси. Идеята за държавността не е нова, не ТОЙ я е измислил, но държавата като абсолют е НЕГОВА идея, световната държава ще бъде НЕГОВО творение. Сега ТОЙ е на 58 години, има още много време. Не може да си представи смъртта, не мисли за нея, не желае да мисли, не обича такива разговори. Историята ГО е избрала не за да го остави после да умре като обикновен смъртен. НЕГОВАТА мисия едва сега започва. Истински велик става само онзи, който разпростира своята мисия, своите идеи върху целия свят. Имало ли е в историята световни империи? Имало е. Ама са се разпаднали? Разпаднали са се. Но тези империи са били конгломерати от различни икономически, социални и политически устройства, съществували са във враждебно обкръжение. Именно затова са се разпаднали.

И Хитлер иска да създаде световна империя. Но империя германска, където господари ще бъдат немците, а останалите ще бъдат роби. Такава империя е недълговечна — ще я взриви заложеното в нея неравенство.

Световната империя, която ще създаде ТОЙ, ще бъде обединена от единна държавна идея, единно социалистическо устройство, еднообразие на управлението, здрава централизация, абсолютно единомислие. Където има единомислие, там има покорство.

Ето какви задачи стоят пред НЕГО. Още година-две и пълната консолидация вътре в страната ще бъде завършена. Сега всичко ще тръгне по-лесно. Армията е изключена завинаги от политическата игра. НКВД е в ръцете МУ, с негова помощ ТОЙ ще доведе до край кадровата революция в партията и държавата.

Такива са първите резултати от ликвидирането на военните заговорници. Те откриват нов етап в НЕГОВИЯ живот и НЕГОВАТА съдба.

 

 

Девет дни след екзекуцията на Тухачевски бяха арестувани като участници във военния заговор 980 висши и старши командири. По съотношение на арестуваните Сталин нареди широко да се прилагат физически мерки за въздействие и да се получат нови имена.

В изпълнение на Сталиновата заповед в Кремъл всяка вечер донасяха дълги списъци на новоарестувани военни, върху които ТОЙ поставяше резолюция със син молив: „За разстрел. Й. Ст.“ Само в един случай замени разстрела с лагер.

Когато другарят Сталин беше зает, списъците се връчваха на някой от съратниците му: Молотов, Каганович, Ворошилов, Шчаденко или Мехлис. И те като другаря Сталин поставяха върху списъците резолюция: „За разстрел.“ Но за разлика от другаря Сталин за никого не замениха разстрела с лагер. Страх ги беше.

От седмината командири, които съдиха Тухачевски, петима не след дълго бяха разстреляни: Блюхер, Белов, Дибенко, Каширин и Алкснис. Оцеляха само Шапошников и Будьони.

От 108-те члена на Военния съвет останаха живи само десет. Сред тях бяха Ворошилов, Шапошников и Будьони.

От 42-мата, изказали се пред Военния съвет, 34-ма бяха разстреляни, оцеляха 8, сред тях — Ворошилов, Шапошников и Будьони.

Година и половина по-късно, на 29 ноември 1938 година Народният комисар по отбраната Ворошилов с гордост ще заяви:

„През целите 1937 и 1938 години ние трябваше безпощадно да прочистваме редиците си… Бе проведена радикална и всестранна чистка… от върховете до най-ниските чинове… Изчистихме над 40 хиляди души…“

Тези над 40 хиляди души, най-образованите, опитни и талантливи хора, представляваха повече от половината висш и старши команден състав на Червената армия.

Така другарят Сталин подготвяше Съветския съюз за бъдещата война.