Анатолий Рибаков
Страх (42)

42.

Непознати мъже докараха у Варя библиотечен шкаф, вехт, но със здрави стъкла, а после донесоха от Михаил Юриевич четири големи коша със списанията, за които й бе говорил миналия път — „Мир искусства“, „Аполлон“, „Веси“, „Золотое руно“, албуми с гравюри на Беноа, Сомов, Добужински, Бакст, Серов, Лансере, Остроумова-Лебедева, Врубел. Както и сборници на поети-акмеисти — Ахматова, Гумильов, Городецки, Кузмин, Манделщам и символисти — Блок, Бели, Вячеслав Иванов, Фьодор Сологуб и на няколко французи символисти — Артур Рембо, Маларме, Верлен.

След като подреди всичко в шкафа и разтреби стаята, Варя отиде у Софя Александровна, тръшна се на дивана и разпери ръце:

— Днес капнах.

— Защо, Варенка, нали е почивен ден?

— Подреждах книги, списания, изпрати ми ги Михаил Юриевич заедно с библиотечен шкаф.

Софя Александровна я погледна озадачено.

— Какво има, Софя Александровна, защо ме гледате така?

— Михаил Юриевич ти е дал книгите си?… Той подари книги и на Саша.

— Тоест как?

— Каза: когато Саша се върне, ще му влязат в работа.

— И много ли книги му подари?

— Погледни в библиотеката.

Варя отвори шкафа. Всички издания на „Academia“, като се почне от двайсетте години. Поредицата „Въпроси на поетиката“: Жирмунски, Томашевски, Ейхенбаум, Тинянов, Гуковски, Виноградов. Варя не познаваше, не беше чела никого освен Тинянов и Виноградов. Поредица литературни и театрални мемоари, събрани съчинения на Анри дьо Рение, Жал Ромен, Марсел Пруст, Хофман; поредицата „Съкровища на световната литература“ — Варя бе виждала тези книги у Михаил Юриевич, бяха оформени с голям вкус. Две полици бяха изпълнени с книги по история… Защо е раздал всичко? Как да разбираме този жест, какво означава той? Да не би Михаил Юриевич да очаква обиск, арест? Но в книгите няма нищо престъпно. Още повече, че от някои са откъснати предговорите от „врагове на народа“. Всичко това е странно и тревожно.

— Михаил Юриевич вкъщи ли си е?

— Палтото му е на закачалката, значи си е вкъщи.

Варя потропа на вратата му.

— Да, да, влезте!

Михаил Юриевич се надигна от кушетката, където лежеше облечен, потърси на нощното шкафче пенснето си, намери с нозе чехлите.

— Да не сте болен?

— Не, не, какво говорите, просто полегнах — той стана, оправи омачканото одеяло, несръчно, трудно улучвайки ръкавите, си облече халата.

И докато той се обличаше и си слагаше пенснето, Варя внимателно огледа стаята: празните рафтове, на които по-рано имаше книги, веднага й бяха отнели уюта.

Михаил Юриевич седна до масата, с кимане покани и Варя.

Настанена в креслото и загледана в Михаил Юриевич, тя попита:

— Случило ли ви се е нещо?

— Откъде ви хрумна? — Той не вдигаше очи.

— Михаил Юриевич, нещо ви се е случило — настойчиво повтори Варя.

— Мила Варенка, какво може да ми се случи? Не си втълпявайте такива неща.

— Защо раздавате библиотеката си? И на Саша сте подарили книги.

— Саша се интересува от историята на френската революция, дори в Сибир е пописвал нещо — каза ми Софя Александровна, той е много способен, затова му дадох книгите си по история. Нека чете, и вие четете, един ден ще си спомняте… Имаше един стар чудак Михаил Юриевич, не написал свои книги, събирал чужди и ги остави на нас.

Варя се разходи из стаята, спря срещу Михаил Юриевич:

— Кажете ми истината, да не би да сте болен от нещо сериозно?

Той отрицателно завъртя глава.

— От нищо, абсолютно от нищо.

Неприятности в работата ли имате? С преброяването ли са свързани?

Той повдигна лявото си рамо, винаги вдигаше само него.

— Кой няма неприятности, Варенка?

— Неприятности имат всички, когото и да попиташ — подзе Варя, — всички са раздразнени, озлобени, правят си мръсотии, равнодушни са към чуждото нещастие, някои дори злорадстват: „Аха, в затвора ли е, пада му се, да не е вредителствал, да не е бил враг!“ Нека арестуват, нека разстрелват. Това е някакъв ужас!

— За съжаление — Михаил Юриевич говореше отнесено, без да гледа Варя, сякаш на себе си, — за съжаление целите на революцията се забравят, насилието остава, превръща се в терор, изисква все нови и нови жертви.

Той най-сетне вдигна поглед към Варя:

— Но да не превръщам нашия диалог в монолог. Нали знаете, старците сме бъбриви.

— Михаил Юриевич! Не искам да се наричате старец!

— Загубих си мисълта. Станах разсеян, всичко забравям.

— Казахте, че терорът изисква все нови и нови жертви.

— Да, да, така беше. Идеалистите вярват, че терорът може да бъде съзидателен, разни негодници и мерзавци използват това и осъществяват терора, а после го насочват и към самите идеалисти, унищожават ги, присвояват си лозунгите им. Върху кръв не може да се построи щастливо и справедливо общество. Ето това е, Варенка. За съжаление ние с вас живеем в такова време. И оттук идват неприятностите ни, за кого по-големи, за кого по-малки.

— Нужна ли беше революцията?

— Ами… — Михаил Юриевич отново повдигна лявото си рамо, — въпросът не може да се поставя така. Революцията е стихия, но тя излъчва вождове, те са длъжни навреме да я насочат по пътя на мирните реформи, да пресекат ексцесите. Не винаги вождовете са на нивото на тези задачи. Аз не снемам от Ленин вината за много неща: от момента на революцията до началото на двайсет и трета година страната загуби най-малко осем милиона души. Но още през двайсет и първа година Ленин схвана, че нова държава не се гради по пътя на насилието. И набеляза друг път на развитие. Но Ленин умря. Дойде Сталин.

Той замълча. Никога Михаил Юриевич не бе разговарял с нея толкова откровено, винаги се бе държал предпазливо. А сега — такава смелост, и то без обичайните уговорки непременно тези думи да си останат между тях. Какво става с него?

Неочаквана мисъл споходи Варя.

— Михаил Юриевич, май се досетих какво става с вас. Решили сте да напуснете Москва, така ли?

Той се почуди какво да отговори.

— Да, в известен смисъл…

— Ще ви кажа една тайна, за това знае само Софя Александровна и никой друг. В училището, където преподаваше сестра ми Нина, започнаха обичайните днешни истории — комисия, райком, арестуваха директорката. Същата вечер изпратих сестра си в Далечния Изток, тя се спаси. Така че вие постъпвате правилно. Но ви попитах не от любопитство, разбирам, че за такива неща не се говори. Просто си помислих, че ще мога да ви помогна. Ще ви бъде трудно да си приготвите куфарите, а мен ме бива за тая работа. Мога да ви купя и билет за влака. Ще изляза оттук с куфарите ви и ще се срещнем в метрото, със сестра ми направихме така.

— Благодаря ви, Варенка, благодаря, миличко, много съм трогнат от предложението ви. Прегледахте ли списанията, които ви изпратих? — промени темата Михаил Юриевич.

— Да, прегледах някои, но естествено все още не всичко.

— Гледайте ги, любувайте се, имате много време пред себе си.