Анатолий Рибаков
Страх (41)

41.

На 1 май 1937 година Сталин стоеше на трибуната на мавзолея, приемаше военния парад.

Слънцето вече се бе издигнало над храма „Василий Блажени“, огряваше зданието на ГУМ с НЕГОВИЯ огромен портрет на фасадата. Беше топло, всичко сияеше, блестеше, искреше, гърмяха оркестри. Първи, строени в дълги стройни редици, по Червения площад преминаха курсантите от военните академии, в марш го прекоси пехотата с щикове, готови за бой, по паважа изчатка с копита конницата, след нея откъм Историческия музей на площада допълзяха танковете. НЕГОВАТА армия, могъща и непобедима, екипирана от НЕГО, въоръжена от НЕГО. ТОЙ индустриализира, ТОЙ реконструира страната, построи най-големите в света заводи и фабрики, превърна селяшка Русия в световна сила.

Малко встрани от другите, с пръсти, мушнати в колана, стоеше Тухачевски. Цепи се. И околните не го заговарят, усещат, че е обречен. Примири се с отменената командировка до Лондон, не протестира, не иска обяснения. Дали повярва на Ежов? Съмнително. Значи, чувства своето безсилие. Арестите сред военните са в пълен ход. Освен Шмид, Путна и Примаков са арестувани Кузмичов, приятелят на Якир от гражданската война, Голубенко, бившият комисар на 45-а стрелкова дивизия, командвана също от Якир, Саблин, комендантът на киевския укрепителен район, който бе служил при Уборевич и Корк, командирите на корпуси Туровски, Хекер, Харкави. Вече и материалите, изобличаващи Тухачевски, са налице. Арестуваните заедно с Ягода негови най-близки помощници Прокофиев, Гай и Волович веднага дадоха нужните показания срещу Тухачевски, знаят какво трябва да говорят, самите те дълги години са изтръгвали от хората какви ли не небивалици, само Ягода, тоя глупак, се опъва.

Арестите на военни не тревожат особено Тухачевски. Свикнал е. В края на 20-те и началото на 30-те армията се чистеше от бившите царски офицери, над три хиляди от тях бяха изпратени в лагери и на заточение. Не се застъпи Тухачевски за другарите си, не каза: „И аз съм бивш царски офицер, тогава арестувайте и мен.“ Защо не го каза? Къде му беше офицерската дворянска чест? Къде се бе дянало чувството му за воинско другарство, съсловната му солидарност? Смяташе се за нещо различно, онези са редови военни специалисти, а той — висш военачалник, „опора“ на армията. Дори арестуването на комкора Путна явно не го уплаши, смята, че армията ще мине и без Путна, а без него — не. Греши. Дълбоко греши… Както казва народът: „У нас няма незаменими хора.“

Сталин обичаше военните паради. Обичаше да гледа своята армия, нийде няма такава мигновеност и точност на изпълнението. Самата същина на армията й е предопределила да не разсъждава, а да изпълнява, клетвата освобождава боеца от съмнения и колебания, прави го безпрекословен изпълнител на началническата воля. Нисшите началници изпълняват волята на висшите. Никъде няма такъв регулиран и цялостен апарат като в армията. В това се състои силата й, пак в това — слабостта й — достатъчно е да премахнеш върхушката, за да стане армията недееспособна.

Сталин отново погледна към командирите. Тухачевски беше на предишното си място, с пръсти, пъхнати в колана. На парад не е редно да си държиш така ръцете, а тоя ги държи. Всичко му е безразлично. Сега, когато му е нанесен главният предупредителен удар, всичко му е безразлично. Арестувана е Юлия Ивановна Кузмина, негова близка, съпруга на Николай Николаевич Кузмин, бивш негов съратник и стар приятел… На някакъв прием тя МУ направи впечатление — привлекателно женче, с едни особени очи. Интелигентна, занимавала се със скулптура при Мотовилов. Какъв ли ще е този скулптор? ТОЙ не го е чувал. Мъжът й Кузмин е с двайсет години по-възрастен, а Тухачевски — само с десет. Пък и хубавец. Жените се влюбват в него, тровят се, стрелят се. А пък си има семейство — жена, дъщеря, прехвърли четирийсетте… Но арестуването на Кузмина го натъжи. И адютантът му е арестуван… На Тухачевски всичко му е ясно. И затова бавенето е недопустимо. Ще дойдат ли материалите от Берлин, или не — бавенето е недопустимо. И ТОЙ няма да се бави. Нека Хитлер се убеди, че ТОЙ може да се справи с проблемите си и без него.

Тухачевски не остана на манифестацията на трудещите се. Отиде си, ТОЙ го видя с очите си. И нито веднъж не се извърна към трибуната, нито веднъж не ГО погледна. ТОЙ го наблюдаваше внимателно. Нито веднъж не се извърна и този път ТОЙ не видя лицето му.

 

 

Манифестацията свърши. Ворошилов даде в апартамента си обед за висшите военачалници, участвали в парада. Присъства и другарят Сталин. Вдигаха се наздравици. И другарят Сталин вдигна чаша. Накратко обрисува вътрешното положение в страната, спомена за масовото вредителство и шпионаж във всички отрасли, включително и в армията.

— Враговете ще бъдат разобличени — каза Сталин, — партията ще ги унищожи… Вдигам тази чаша за онези, които, оставайки верни на народа и партията, достойно ще заемат местата си на тази маса на Октомврийската годишнина.

Наздравицата на другаря Сталин бе изслушана в пълно мълчание. Не всеки беше сигурен, че след половин година ще седи край тази маса.

 

 

След първомайските празници Сталин лично се зае с процеса срещу военните. Прелисти големия си настолен календар. Месец. Всичко трябва да свърши за един месец. До първи юни трябва да приключим. Сега Ежов всеки ден му носеше протоколи от разпитите, Сталин ги проверяваше, Ежов се връщаше в затвора, арестуваните подписваха поправените протоколи, Ежов отново идваше при Сталин.

Командирът на корпус Примаков девет месеца не бе давал показания. На осми май го облякоха във военна униформа без пагони и без ордени, върнаха му очилата, закараха го в Кремъл и го въведоха в кабинета на Сталин. Там вече седяха Молотов, Ворошилов и Ежов.

На бюрото на Сталин бяха писмата на Примаков от затвора. Сталин ги посочи:

— Прочетох вашите писма. Твърдите, че през 1928 година честно сте скъсали с троцкистката опозиция и не сте имали повече връзки с троцкистите.

— Да, така е — отвърна Примаков.

— Дори тук, в Политбюро, продължавате да мамите партията — каза Сталин. — Ние разполагаме с неопровержими данни за връзката ви с троцкистите Дрейцер, Шмид, Путна и други. Партията има също така неопровержими данни за заговор в армията, заговор срещу другаря Ворошилов. Обсъждали сте въпроса за замяна на Ворошилов с Якир, ние знаем и това.

Обърна се към останалите членове на Политбюро:

— Примаков е страхливец, да отричаш при такова положение е признак единствено на страхливост. Сгрешихме: Примаков не заслужава с него да преговаря ръководството на партията. Той не разбира партийния език, добре тогава, нека с него разговарят следователите на своя език. Отведете го.

Изведоха Примаков, качиха го в колата и през слънчевата многолюдна Москва го откараха в затвора, тикнаха го в килията, взеха му очилата, наредиха му да свали униформата и да облече предишните миризливи дрипи.

— Оставете ми очилата — каза Примаков, — дайте ми лист и мастило, искам да напиша заявление до другаря Ежов.

Оставиха очилата на Примаков, донесоха му хартия, мастило и писалка.

Примаков написа до Ежов:

„В течение на 9 месеца аз отричах пред следствието участието си в троцкистката контрареволюционна организация. В това свое упорство стигнах до такава наглост, че дори пред Политбюро и другаря Сталин продължих да отричам и всячески да омаловажавам вината си. Другарят Сталин каза без заобикалки, че «Примаков е страхливец, да отричаш при такова положение е признак единствено на страхливост.» Наистина, от моя страна това беше страхливост и фалшив срам от измамата. С настоящето заявявам, че след завръщането си от Япония през 1930 година се свързах с Дрейцер и Шмид, а чрез Дрейцер и Путна — с Мрачковски и започнах троцкистка дейност, за която ще дам на следствието пълни показания.“

Предаде заявлението, свали нара и легна. Край! Днес няма да го бият.

 

 

Ежов веднага се обади на Сталин, прочете му писмото на Примаков.

— Нека се разоръжи докрай — каза Сталин.

 

 

На 10 май Тухачевски бе свален от поста заместник народен комисар по отбраната и назначен за началник на Куйбишевското военно окръжие, а Якир бе преместен от Киев в Ленинград.

 

 

На 12 май дойде Ежов и най-сетне постави на писалището пред Сталин червената папка с документите, получени от Германия.

— Добре — каза Сталин, — вървете, ще ги видя.

Останал сам, Сталин известно време поседя пред затворената папка. Дълго бе я чакал, можеше да потърпи още няколко минути. Папката лежеше пред него на писалището, тъмночервена, внушителна. Да, дълго бе я чакал, а сега беше спокоен, дори равнодушен. Отмиляла му е. Хубав израз: от дългото чакане ти отмилява. Пък и ТОЙ вече сам, без помощта на Хитлер, си реши проблема. Но все пак трябва да я погледне.

Сталин отвори папката: няколко документа, около трийсет страници. Под тях — картонена папка с преводи на немските текстове на руски. Пак тук беше и снимката на Троцки заедно с висши германски чиновници.

Половината досие се състоеше от писмото на Тухачевски. То беше главният документ. На него бе поставен печат на Абвера: „Строго секретно“ и подписът на Хитлер със заповед: да се следят генералите, с които си е кореспондирал Тухачевски. Дали подписът на Хитлер е истински или подправен ТОЙ не знаеше. Обаче писмото на Тухачевски… Сталин внимателно го прочете: почеркът беше на Тухачевски, и подписът, и стилът. Като цяло смисълът му беше, че руските и германски генерали трябва да се договорят за завземането на властта и да се избавят от политическото ръководство.

Разбира се, всичко бе фалшификат, но очевидно висококвалифициран фалшификат, в Германия има специалисти. Пък и имало е от какво да копират. Немците разполагат с достатъчно истински писма на Тухачевски, писани през двайсетте години, по време на руско-германското сътрудничество.

ТОЙ специално препрочете секретната кореспонденция с германците през двайсетте години. Писмата са били писани от Тухачевски и утвърждавани от Политбюро. Това писмо на Тухачевски бе съставено точно по техен образец, бе изпълнено със същата двусмисленост, тъй като се отнасяше за тайно сътрудничество, със същата загадъчна внушителност, за чиято същина трета страна, ако случайно улови писмото, едва ли ще се досети. Да речем, една спогодба за размяна на информация може да се представи като спогодба за размяна на шпионски сведения, а може да се тълкува и именно като нормална размяна на военнопромишлена информация. Немска им работа! Изпипали са всяка буквичка, всяка завъртулка, ама тук са се престарали, всеки експерт като нищо ще докаже, че това е копирано от спогодбите от двайсетте години. А сега сме трийсетте!

В документите фигурира само името на Тухачевски. А къде са Якир, Уборевич, Корк? Замесили са нашия посланик Суриц. За какво, да ги питаш? Решили са между другото да гътнат и един евреин? Снимката на Троцки? Вярно, тя може да се изхвърли, но как само пипат немските разузнавачи!

И друго. Хитлер не подлага под ударите своите генерали. На кого е потрябвал дъртакът фон Сект! Не, не иска Хитлер да се кара със своя генералитет.

Ако публикува този едностранчив документ, ТОЙ ще стане зависим от Хитлер. Всеки момент Хитлер може да заяви, че този фалшификат е съставен от гестаповци, а собственият му подпис е подправен, може дори да ги накаже и да заяви на цял свят, че другарят Сталин е разкрил несъществуващ заговор, изтребил е абсолютно невинни военни командири. Това ще изглежда толкова по-достоверно, тъй като Хитлер не е закачил с пръст своите генерали, значи, не е имало никакви контакти, нищо подобно на държавна измяна. В ръцете на Хитлер са доказателствата за фабрикацията на този фалшификат и той ще ГО шантажира, ще получи преимущество в бъдещите преговори. Не, Хитлер не ще успее, ТОЙ ще докаже на Хитлер, че с НЕГО не може да се хитрува, ще мине и без неговия фалшификат. Минавал е преди, ще мине и сега. Представянето на документи изобщо ще бъде опасен прецедент. Ще възникне въпросът: защо нямаше документи на предишните процеси? Чрез Фойхтвангер ТОЙ обясни на света, че на съветския народ хартишки не му трябват, трябват му само признания, защо сега ще прибягва до хартишки? Защото сега ги има, а по-рано не ги е имал. Това поставя под съмнение не само миналите, но и бъдещите процеси — и на тях няма да се представят документи. Отработен е определен метод на процеса — собствените признания на обвиняемите. Този метод оправда съществуването си. Какъв смисъл има да се отказваме от него?

Опитът от миналите процеси показа, че всяко конкретно напомняне за връзки с чужбина е опасно. Беше споменат хотел „Бристол“ в Копенхаген — оказа се, че в Копенхаген няма такъв хотел. Обявиха, че Пятаков е летял със самолет до Осло — оказа се, че по онова време там не са кацали никакви самолети.

Това досие нека си стои. Ако Хитлер реши да съди своите генерали, той да публикува тези документи. А ние ще ги препечатаме в нашите вестници, като поредно потвърждение, поредно доказателство за вината на Тухачевски и неговата компания.

 

 

На 13 май досието бе показано на намиращите се в Москва членове на Политбюро, на всички освен на Рудзутак, ТОЙ нямаше доверие на Рудзутак. Предупреди ги — никой друг не бива да знае за съдържанието на папката, документите няма да бъдат огласени нито на военен съвет, нито в съда. Защо ли? Защото огласяването на документите може да разклати позицията ни в преговорите, които водим с Франция и Англия, те ще загубят вяра в единството и мощта на Червената армия.

Членовете на Политбюро изцяло се съгласиха с позицията на другаря Сталин. Също така единодушно решиха Тухачевски и неговите съмишленици да бъдат предадени на военния трибунал и разстреляни. Може би у някои от тях се зароди недоумение: публикуването на документите, изобличаващи Тухачевски, ще разколебае вярата на Франция и Англия в мощта на Червената армия, а разстрелът на Тухачевски за държавна измяна няма да я разколебае. Но никой не изказа подобно недоумение. Впрочем може би то не се зароди у никого.

След като освободи членовете на Политбюро, Сталин заключи червената папка в личния си сейф и нареди на Поскрьобишев да извика при НЕГО Тухачевски.