Анатолий Рибаков
Страх (40)

40.

Срещнаха се със Скоблин в „Хотела на пътешествениците“ в градчето Егревил, на седемдесет километра от Париж. Скоблин закъсня — нещо се повредил моторът на колата му, наложило се да спре в Грец.

Седнаха в ъгъла на верандата, празна в този следобеден час, засенена с добре опънато брезентово платнище. Шпигелглас представи Шарок с името Шаровски. Скоблин равнодушно се здрависа с него, държеше се хладно, независимо и без да чака въпроси от Шпигелглас, пристъпи към доклада си.

Операцията водел началникът на политическата полиция Хайдрих, непосредственото ръководство било възложено на Беренс. Беренс се нуждаел от подписани от Тухачевски истински документи, те се пазели в архива на немското разузнаване, Абвера. Началникът на Абвера вицеадмирал Канарис отказал да ги предаде.

— Защо?! — навъси се Шпигелглас.

— Абверът е независим от политическата полиция, Канарис не е подчинен на Хайдрих. Канарис е почувствал, че го заобикалят в някаква важна работа. Той има право, нещо повече, длъжен е да знае за каква цел му искат документите, па били те и с петнайсетгодишна давност.

Както разбра Шарок, ставаше дума за документи от началото и средата на двайсетте години, когато СССР и Германия са осъществявали тясно сътрудничество. Тухачевски е водил преговори и е подписвал спогодби. Сега старите документи са станали необходими за изготвяне на нови.

— Може би Канарис се страхува това да не е някаква уловка, насочена срещу висши офицери от Райхсвера — продължи Скоблин, — нали и техните подписи фигурират на тези документи. Канарис се опасява, че СД може да подхлъзне ръководството на армията, нали не е посветен в операцията с Тухачевски. Още през януари Канарис е получил от Рудолф Хес конфиденциално писмо, съдържащо заповед да предаде на Хайдрих всички архивни документи относно миналото на германо-съветското сътрудничество. Но Канарис е упорствал и под различни предлози е саботирал заповедта на Хес:

Шпигелглас го гледаше с каменна физиономия. С равен, спокоен глас произнесе:

— Миналия път съобщихте, че Хитлер е одобрил операцията, дори се пошегувал: „Това ще бъде нашият коледен подарък за Сталин.“

— Моят доклад се базираше на абсолютно достоверни източници — възрази Скоблин. — Дори лично Хитлер да заповяда на Канарис да предаде документите, ще трябва да обясни за какво са му. Ако не обясни, значи му няма доверие. В такъв случай Канарис ще трябва да подаде оставка. Затова Хес и Хайдрих не са обяснявали подробностите на Хитлер, той дори не знае в кой архив се намират документите.

— Какъв е изходът тогава? — попита Шпигелглас.

— Изхода е намерил Борман, политическият съветник на фюрера.

— Не е нужно да ми обяснявате кой е Борман.

Шарок за пръв път виждаше Шпигелглас толкова раздразнен, че да не успее да го скрие.

— Прекъснахте ме — хладно го парира Скоблин. — По съвет на Борман Хайдрих изпратил една нощ в архива два отряда полицаи. С помощта на специалисти по взломни работи те намерили и прибрали материала, като при това инсценирали и пожар, за да заличат следите. Сега материалите са у Беренс и Найуйокс, те работят с опитен гравьор. След една седмица документите ще бъдат готови, но само за Тухачевски.

— А останалите?

— Якир, Уборевич и Корк са ходили в Германия по-рядко от Тухачевски и не са подписвали документи през двайсетте години. Има много малко изходни данни за тях. Изготвянето на тези материали съответно ще изисква време.

— Трябват ми документи за всички — студено произнесе Шпигелглас, — готов съм да чакам седмица, не повече.

— Разговаряте с мене така, сякаш аз ги изготвям.

— Знам кой ги изготвя — възрази Шпигелглас, — но не съм забравил кой обеща да ми ги предаде през февруари, после през март, а сега, както казват поетите, навън е април.

— Обясних ви причините за забавянето.

— А аз ви моля да обясните на немците, че ако продължат да протакат, документите ще се окажат ненужни.

— Нищо не мога да обясня на немците! Вие познавате тяхното усърдие и точността им. Те ще ни предоставят само неопровержими документи, за чието качество отговарят. Трябва да избираме между бързината и сигурността.

— Сигурността е важна, но са важни и сроковете — поучително натърти Шпигелглас, — аз съм посочил на моето ръководство срокове, разчетени въз основа на вашите съобщения. Два пъти отлагах, трети път няма да мога. Готов съм да чакам още една седмица, но това ще бъде последната седмица, следващата сряда по същото време ще бъдем на тази веранда. Ако по някакви причини Егревил ви се види неудобен, съобщете по известния ви канал за ново място. Надявам се, че най-късно утре ще заминете за Берлин.

 

 

Цялата следваща седмица Шарок и Шпигелглас прекараха близо до посолството, в хотела, където обикновено отсядаха съветските командировани, малък, сравнително евтин, с миниатюрни стаички.

Шпигелглас не оставяше Шарок и крачка да направи без него, не за безопасност, не за да го контролира, а обратното — самият той да бъде постоянно пред очите му и така да даде основание на Шарок да каже в Москва: „Не сме се разделяли нито за минута.“ Дори при настаняването в хотела, след като помисли малко, Шпигелглас поиска стая за двама. Хотелиерът се стъписа:

— Un lit à deux places?

— Non, deux lits à une place.^[1]

После Шпигелглас се смееше:

— Той ни взе за хомосексуалисти!

И денем, и нощем бяха заедно, макар че освен Скоблин Шпигелглас сигурно имаше тук и други задачи, но повече с никого не се срещна. Не искаше да посвещава Шарок във всичко? Вероятно се надяваше, че след време ще го махнат от международния отдел.

Проницателният Шпигелглас сам разсея подозренията му:

— Командировката ни дава възможност да ви запозная и с други агенти тук. Но поръчението, което изпълняваме, е твърде отговорно, не можем да рискуваме, полицията може да ни засече и да ни попречи да се срещнем в уреченото време със Скоблин. Изобщо ви съветвам при пътуване да си позволявате среща само с един агент.

Денем отиваха до търговското представителство, седяха при един от редовите служители, бъбреха, Шпигелглас предаде в Москва, че ще се забави една седмица.

За Шарок същността на операцията престана да бъде тайна. Но той я научи не от Шпигелглас, а от разговора на Шпигелглас със Скоблин. И ако по-късно биха го попитали: „Какво ви е говорил за тази операция Шпигелглас“, той би трябвало да отговори: „Нищо.“ Те водеха преговори със Скоблин, агент ЕЖ-13 с псевдоним Фермера за получаване от гестапо на документи, уличаващи Тухачевски, Якир, Уборевич и Корк в измяна. Не беше тяхна работа каква е автентичността на тези документи. Тяхната работа беше да получат документите, а други хора щяха да ги преценяват.

Откровено разговаряха само за Скоблин.

Той не хареса на Шарок: надменен, вътрешно враждебен, нелюбезен. В Москва неговите осведомители не смееха да се явят без поредното донесение.

— Вижте сега — каза по този повод Шпигелглас, — нашият вътрешен осведомител и задграничният агент са несравними във всяко отношение фигури. Нашият е защитен от нас, чужбинският е подложен на смъртна опасност. Нашият е мотивиран от идейни съображения, от преданост към партията или от страх, ние с вас разбираме това, понякога от интересчийство: пари, кариера, житейски блага и така нататък. Тукашният агент има и други мотиви, по-съществени от всички горепосочени: политически сметки, двойна игра, склонност към авантюризъм и много други. В този смисъл Фермера е характерен пример. Той е лично заинтересован от операцията, мрази бившите царски офицери, които служат на съветската власт, помогнали са й да ги победят в гражданската война. Тухачевски е бивш поручик, Корк — подполковник, Уборевич — подпоручик. Скоблин смята, че те са предатели и иска да ги накаже. Съществена роля играе и завистта: с Тухачевски са връстници, родени през 1893 година, Тухачевски е световноизвестен военачалник, а Скоблин, между другото, безспорно талантлив военен, е неизвестен на никого емигрант, храненик на собствената си съпруга. С една дума, тук всеки агент е индивидуалност, трябва да бъде внимателно проучен, така че свиквайте с новите условия.

Шпигелглас показваше на Шарок Париж. Разхождаха се из Елисейските полета. Подражавайки на Шпигелглас, Шарок се стараеше да се държи като обикновен парижки безделник и въпреки това не можеше да откъсне очи от витрините. Ех че живот! Пълнят ти се очите.

Изкачваха се на Айфеловата кула, гледаха Париж отгоре, посещаваха Монмартр, Пале-Роял, Версай, за да не привличат вниманието, си говореха на френски, говореше Шпигелглас, а Шарок кимаше и понякога вмъкваше по някоя дума или добре заучени фрази, упражняваше езика. Шпигелглас се държеше като екскурзовод, за околните това изглеждаше естествено, той добре познаваше Париж, беше образован, познаваше френската литература, френското изкуство. Но не искаше да демонстрира това пред Шарок, разказваше му за Париж на обичайния екскурзоводски език, без да навлиза в детайли.

Но традиционните туристически места малко интересуваха Шарок… Лувърът! Още в Третяковската галерия, където ходеха от училище, умираше от скука. Версай, Пале-Роял както и да е, умеели са кралете да живеят, дума да няма. Вярно казва Шпигелглас — Париж е кралски град. Разкошно, красиво — и какво повече? И у нас в Петерхоф е красиво.

Друго нещо бяха Фоли-Бержер, улица „Пигал“, полуголите проститутки, магазинчетата, където се продаваха порнографски картички и списания, за такива пози и начини Юра дори не бе подозирал; трябваше да ги запомни, та да ги опитат после с Каля в Москва… Шарок можеше да се мотае там с часове. Възбуждаха го парфюмите, пудрата, тълпата, откровените, призивни погледи на проститутките, но Шпигелглас му пречеше да се наслади на всичко това, и Шарок бе принуден да се преструва, че скучае.

Все пак веднъж каза:

— Защо не идем пак до Монмартр?

Монмартр привличаше Шарок: весело, оживено, дрънкат китари, свирят латерни, художници с широки блузони рисуват — по платната е пълно с голи жени, такива гърди, такива бедра, такива крака…

Шпигелглас беше равнодушен към всичко това, не се интересуваше от жени. Сухар! Когато забеляза, че Шарок не се интересува от музеи, предпочете да се разхожда по булевардите или да седи в някое малко уютно кафене на тротоара, да разглежда минувачите или просто притворил очи, да се грее на пролетното парижко слънце. Седнал под чадъра, и Шарок си почиваше.

„Париж е най-оживеният град в света, но най-много от всички предразполага към почивка“ — бе казал веднъж Шпигелглас. И с право. Ето, поръчваш си чашка кафе и седиш цели два часа, преглеждаш вестниците…

И хората седяха по кафенетата, пиеха кафе, четяха вестници, никой не ги гонеше, човек можеше да се развлича така цял ден. Шпигелглас презрително процеждаше през зъби: „рентиери“, „мързеливци“ — според него тази била най-отвратителната паразитираща разновидност на буржоазията. Явно той искрено презираше Запада, показваше на Шарок скитниците „клошари“, проститутките и порнографията наричаше язви на капиталистическото общество, мърмореше, че на фона на нищетата безсрамно се пъчел разкошът.

Шарок мълчаливо се съгласяваше. Беше безполезно и опасно да спори. Макар да допускаше, че предпазливият Шпигелглас ругае Запада специално заради него. А може би просто беше нервен, понякога Шарок улавяше нещо такова. На няколко пъти, събуждайки се през нощта, виждаше, че Шпигелглас не спи, а стои прегърбен до прозореца и гледа навън. Пък и денем забелязваше как той от време на време губи контрол над себе си, очите му се присвиват, устните също. Сигурно си мислеше: безделничат си тук, а как ще приключи операцията — не се знае. В такива моменти на Шарок му се дощяваше по-скоро да се върнат в Москва, да си обират крушите от Париж по живо, по здраво.

 

 

След една седмица те очакваха Скоблин на същата веранда в „Хотела на пътешествениците“.

Този път той не закъсня.

Верандата пак беше пуста и те седнаха на същата маса. Скоблин извади от чантата си червена папка, сложи я пред Шпигелглас.

Шпигелглас я помести леко към Шарок, та и той да вижда, отвори я. Но документите бяха на немски и Шарок нищо не разбра. Само един документ беше на руски — писмо на Тухачевски, който изразяваше мнение, че трябва да се отърват от политиците и да завземат властта. Следваха документи с колонки цифри и навсякъде подписи на Тухачевски — явно разписки срещу получени пари за шпионаж. Шарок видя и снимка на Тухачевски заедно с германски военни.

Без да затваря папката, Шпигелглас попита:

— Това ли е всичко?

— Това е — отговори Скоблин.

— Тук има документи, изобличаващи само Тухачевски. Останалите?

— Казах ви: ще им отнеме най-малко два месеца. Те потвърдиха този срок. Нищо не може да се промени.

Шпигелглас помълча, после каза:

— Добре. Тоест, много лошо. Но явно положението е безизходно. Или поне аз така го разбирам.

— Защо да е безизходно? — възрази, Скоблин. — Точно след два месеца ще имате материали и срещу останалите.

— Нека ги работят — мрачно произнесе Шпигелглас, — по обичайните канали ще ни съобщите точната дата и мястото за среща. Два месеца, не повече. Ако успеят по-рано, още по-добре. Ще дойда аз или господин Шаровски, може и отново да дойдем заедно.

Сметката бе на масата. Шпигелглас се вгледа, извади портфейла си, сложи парите в чинийката, помисли и добави още две монети.