Анатолий Рибаков
Страх (2)

2.

На осми януари 1937 година Сталин прие в Кремъл германския писател Лион Фойхтвангер.

Не беше най-добрата кандидатура, не беше Ромен Ролан или Бърнард Шоу. Но специалистите твърдяха, че на Запад бил популярен. Враг на нацизма. Живеел във Франция, в емиграция.

Някои негови романи са издадени у нас. ТОЙ успя да прочете „Евреинът Зюс“, прехвърли набързо „Семейство Опенхайм“, прелисти „Грозната херцогиня“. Не пише зле. Главната му тема са евреите, именно затова мрази Хитлер, симпатизира на Съветския съюз, в него вижда основния противник на нацистка Германия. Значи може и трябва правилно да отрази процеса Пятаков-Радек. Именно затова ни е нужен! Трябва да направи пробив в международното обществено мнение. Там, на Запад, искаха открит процес — получиха го: Зиновиев и Каменее бяха съдени открито. Пак не вярват. Добре, нека на предстоящия процес присъства техен човек. Да погледа, да послуша, да свидетелства.

Сталин отново прочете справката за Фойхтвангер. Петдесет и двегодишен. Роден в Мюнхен, в еврейско буржоазно семейство, завършил университета, участвувал в световната война. Буржоазен интелигент. Приложен беше дълъг списък на произведенията му. Ако отиде на процеса, ако го отрази правилно, ще издадем всичките му книги. И ще му платим добре. От пари никой не се отказва. Особено буржоазните интелигенти.

Процесът Пятаков-Радек трябва да премине гладко. От какво зависи успехът на един публичен процес? Преди всички от правилния подбор. На процеса се извеждат само онези, които са подписали протоколите от разпита. Защо са ги подписали: физическо въздействие, морална сломеност, страх за близките, стремеж да оцелееш, опит да докажеш своята преданост на партията дори в ролята на подсъдим — всичко това няма значение, народът вярва на признанията. И още едно условие за успеха: политически грешки в миналото, особено ако публично са се разкайвали за тези грешки.

Подсъдимите вече бяха подписали всичко, което се искаше от тях и ТОЙ нареди процесът да започне на двайсет и трети януари. Лично провери всички протоколи от разпитите, собственоръчно нанесе необходимите поправки, изменения и допълнения, открои политическите мотиви и в зависимост от това даде оценка на всеки подсъдим. Следователите искат да покажат своята юридическа подготвеност, занимават се с казуистика. Трябва по-направо! Така и каза на Вишински: „Не им давай да дърдорят много… Постресни ги. Не им давай да дрънкат!“

Соколников се предаде веднага. На първия разпит все още се мъчеше да усуква. Но ТОЙ написа собственоръчно на протокола от разпита: „Соколников е бил информатор на английското разузнаване“. Показаха тези думи на Соколников и Соколников веднага схвана как трябва да се държи, веднага разбра, че ТОЙ няма намерение да се шегува, пощада няма да има. Умен човек. Убеди се, че съпротивата е безполезна, направи си правилни изводи от НЕГОВАТА резолюция, от процеса срещу Зиновиев-Каменев, разбра, че и тъй, и тъй ще се прощава с живота. А може и да се е уплашил от разпитите, знаел е какво е това. Или се е опасявал за живота на младата си жена, отне я от Серебряков и на, ще я остави вдовица. Истинската причина за признанието няма значение. Едно е важното — помогна на следствието. Всъщност Соколников е най-едрата птица на този процес. Пятаков и Радек са по-известни, но като кадър Соколников е по-значителен. Именно Соколников подписа Бресткия мир. На него възложиха. Авторитет е за другите. Няма да ни подведе. Съгласи се дори на очна ставка с Бухарин. ТОЙ не пожела да участва в това, нека Бухарин се надява на НЕГО. Възложи на Каганович. Именно в неговия кабинет се срещнаха приятелите от младини. Соколников, без да му мигне окото, стоварваше ли, стоварваше всичко върху Бухарин, а оня нещастник само мънкаше: „Гриша, Гриша, какво говориш, Гриша?!“ Комедия!

Пятаков издържа само трийсет и три дена. ТОЙ не се и съмняваше в Пятаков: още преди да го арестуват бе поискал разрешение лично да разстреля всички осъдени на най-строгото наказание, включително и своята бивша съпруга, бе помолил тази негова декларация да се публикува в печата. Човекът, когото Ленин в завещанието си бе препоръчвал за вожд, сега моли за длъжността на обикновен палач. Значи е свършен, опустошен, готов е на всичко. Щом е молил да бъде палач, изпълнител, значи вече не претендира за власт. Иска да живее и е готов на всичко, докрай.

Серго Орджоникидзе не повярва на показанията на Пятаков. „Как? Моите помощници, специалистите, директорите на заводи, хората, които съм възпитал, да са вредители и шпиони? Не може да бъде! Не вярвам! Искам очна ставка!“ „А, не вярваш, така ли?! Искаш очна ставка?! Моля! Повикай и Бухарин — нека чуе и той.“ Докараха Пятаков, прилично облечен, в черен костюм, с вратовръзка, самоуверен, както винаги, запали си цигара дори без да поиска разрешение. „Да, срещах се с Троцки, аз съм троцкист.“ Серго се облещи, едва не се задави: „Много твои хора ли има в апарата на Народния комисариат?“ А Пятаков му отговаря: „Моите хора там са повече, отколкото твоите.“ На НЕГО угаждаше, беше схванал НЕГОВОТО отношение към Серго. В действителност Пятаков, а не ветеринарят Серго, ръководеше тежката промишленост. И ТОЙ имаше добро отношение към него. Лани го посети в болницата, когато бе загазил с краката. Сега Пятаков си е направил сметката: ако подпише каквото искат — ще го помилват. Но всички, които Ленин бе споменал в завещанието си, трябва да бъдат унищожени. А Пятаков нека се надява. Да продължава с признанията. Призна си терора, шпионажа, вредителството. Вчера ТОЙ нареди на Ежов да добави в показанията на Пятаков подготовката за убийствата на Косиор, Постишев и Ейхе. През август в Политбюро те не дадоха съгласието си за арестуването на Бухарин и Риков. Защо не го дадоха? Заради себе си, страх ги е било, че работата ще стигне и до тях. А на процеса ще ги споменат не като съучастници, а обратното, като набелязани жертви на терора, ще се успокоят и след процеса ще гласуват за арестуването на Бухарин и Риков. А после ще дойде и техният ред. Чубар, Рудзутак и Петровски също бяха против арестуването на Бухарин и Риков. Дъртия Петровски няма да го закачаме, достатъчно е да разстреляме синовете му, а него ще го пратим на някаква мижава стопанска работа. Нека остане като „представител на старата Ленинска гвардия“, като бивш депутат в Държавната дума. Ако Пятаков назове и шестимата, ще изглежда преднамерено. А само тримата — това ще е убедително. Ударът трябва добре да се премери. Гафът с хотел „Бристол“ не бива да се повтаря. Тази грешка трябва да се поправи. Ще я поправи Пятаков. Той се е срещал с Троцки в чужбина, нека разкаже, нека измисли убедителна версия, нали е грамотен, образован, знае езици.

Радек… Безспорно е ключова фигура в процеса. Най-известният на Запад. Фойхтвангер ще го слуша внимателно. Още повече, че Радек ще каже неща, които никой друг не би могъл да каже.

Вярно, Радек е хитрец, но е наплашен до смърт, старае се с всички сили, славословеше ГО на всяка втора дума, без изобщо да се замисля издаде Блюмкин, който донесъл писмо от Троцки, плюеше Троцки за щяло и нещяло. И най-важното, изпълняваше НЕГОВИ поръчения. Деликатни поръчения.

Сталин прерови папките на писалището, намери докладите на Радек за преговорите с германците, със съветника на германското посолство фон Твардовски на 20 и 24 октомври 1933 година, а на 24 август 1934 година с професор Оберлендер и пресаташето Бауман в една вила край Москва. Това беше сондаж по НЕГОВА поръка. Докладите бяха собственоръчно подписани от Радек, без адресат, без знак, че са предназначени за НЕГО. Та нека сега разкаже на процеса за своите разговори с германците, да представи тези разговори като възложени от Троцки, да потвърди неговата и естествено, своята предателска дейност. Ако отрича — ще тропнем на масата тези документи. Ако заяви, че се е срещал с тях не по поръчение на Троцки, а по НЕГОВО поръчение, никой не ще повярва, ще сметнат това за злостна клевета и тогава вече Радек със сигурност ще изгуби главата си. Каже ли каквото трябва — ще си запази главата, обещано му е. А знае какво трябва да каже. Първокласен артист е. Ще го изиграе така, че не само Фойхтвангер, ами и Господ Бог ще повярва. Колкото до Берлин, сега преговорите води Канделаки, работи там, среща се не с третостепенни дипломати, както правеше Радек, а с главните ръководители на Райха, Гьоринг и Шахт. Радек не можеше да води преговори на такова ниво. А не биваше да го пращаме в Германия. Веднъж отиде, за конспирация си обръсна прочутите бакенбарди, върна се без тях — цяла Москва приказваше за това. Наложи се да се пуснат неофициални версии: кожната болест, любовницата му настояла, а той, глупакът, изтърси, че е ходил в Полша. Но много хора се сетиха. Според агентурните сведения, той изобщо много бъбрел, възхищавал се от организационните способности на нацистите, от силата на тяхното движение, от ентусиазма на германския народ, пеел дитирамби дори на щурмоваците. Не знае мярка. Работата не е във възхищението, а в реалната политика. Чужда страна може да ти харесва само в един случай: ако тя е верен и стабилен съюзник. Германия засега поне не е съюзник. Критикувал пред германците Литвинов. Кой го е молил? Естествено, Литвинов не знае за тези преговори, не може да знае и няма да научи. Но и оня не биваше да се самоизтъква, да се представя за ръководител на външната политика на Съветския съюз. Той просто изпълняваше поръчение и нищо повече. Не е дипломат. Канделаки го бива къде повече. Радек вече не ни трябва. Германците ще ГО разберат и Радек го разбра. При следствието се съпротивлява два месеца и осемнайсет дена, а когато му обещаха живота, най-сетне разбра и на четвърти декември започна да дава нужните показания.

Същия ден започнаха да дават показания и най-упоритите — Муралов и Серебряков.

Муралов се държа най-дълго — седем месеца и половина. Яко говедо, стар воин, „герой от гражданската война“, верен помагач на Троцки.

И Серебряков се инати почти четири месеца, и той демонстрираше упорство. „Гениалният работник“ — така го бе нарекъл Ленин. Владимир Илич обичаше да прави такива комплименти на работниците и селяните. „Всяка готвачка трябва да умее да управлява държавата“ — красиво звучи. Ама кажете, коя готвачка може да управлява държавата? Пак добре, ако се оправя с кухнята. Обаче звучи добре. И е политически изгодно: слагаш в президиума няколко работнички и всички живи си въобразяват, че именно те от този президиум управляват държавата. И във Върховния съвет трябва да се вкарат повече доячки и тъкачки. „Гениалният работник“ Серебряков! Образованието му — две години в енорийското училище, шлосер ли беше, стругар ли, и ето ви го, моля — гений, готов за член на ЦК! ТОЙ беше работил със Серебряков на Южния фронт, биваше го момчето, пипето му сечеше, съобразително беше, но няма размах, не е политик, лепна се за Троцки. Хайде, лепна се, когато Троцки беше силен, имаше на какво още да се надява. Но после, след поражението на опозицията? Нали ТОЙ му даде шанс да се измъкне. На Четиринайсетия конгрес на партията, още през двайсет и пета година, му каза: „Предлагам ви вашата фракция да ни помогне в разгромяването на зиновиевската опозиция.“ Довери му се, като на стар боен другар. И какво чу? „Ние не сме фракция, както знаеш, всички фракции са разпуснати.“ Нахален отговор, измамен отговор. И все пак ТОЙ прояви търпение: „Леонид, извикал съм те за сериозен разговор. Предай на стария моето предложение.“ Стария наричаха Троцки, макар че той тогава беше на четирийсет и шест години. И ТОЙ нарече Троцки стария, за да им угоди, ласкаво, интимно го нарече така, предложи на Троцки съюз срещу Зиновиев и Каменев. Хайде, Троцки както и да е — той нямаше друг изход. Но Серебряков?! Защо той трябваше да се присъединява към загубена кауза? И това ми било „гениален работник“! Не оцени оказаното му доверие, НЕГОВОТО доверие. Затова си плаща сега. Не знае, че прокурорът Вишински, неговият съсед по вила на Николините хълмове, вече присвои тази вила: с едната ръка подписа заповедта за арестуване на Серебряков, с другата — молбата да му бъде предоставена вилата на народния враг Серебряков. И вилата му бе предоставена.

Сталин остави настрана докладите на Радек, намери сред книжата донесението на Ежов. Всичко бе описано подробно. На Вишински бяха дали вилата на Серебряков — хубава голяма вила, а вилата на Вишински, вехта, никаква — на Бородин. Бородин платил на Вишински за нея 38 890 рубли. Но Вишински не внесъл в кооператива тези пари, сложил си ги в джоба, не дал абсолютно нищо, а чрез прокуратурата оформил вилата на свое име безплатно. Голям мошеник, хитрец и кучи син. Престъпник. Но инак е внушителен. Случват се в природата такива съчетания. Европеец. Ще направи добро впечатление на Фойхтвангер и на другите дрисльовци, чужденците.

Няма честни политици и не може да има. „Честност“ е понятие от онези, така наречените „общочовешки ценности“, които са неприемливи за истинския политик, най-малкото пък за вожд. Вождът използва всеки годен човешки материал, само така той може да изпълнява своята историческа мисия. В оценките си за хората вождът се ръководи само от едно: готовността и способността им да изпълнят НЕГОВАТА воля. Без да претендират за сътрудничество и незаменимост. Във всичко останало изпълнителят може да бъде нечестен, подъл и аморален. И колкото е по-нечестен, подъл и аморален, толкова по-лесно ще бъде след време да се отървеш от него.