Анатолий Рибаков
Страх (45)

45.

Показанията на Путна бяха сложени върху писалището на Сталин точно в единайсет часа.

— Това ли е всичко?! — беше единственият въпрос на Сталин.

— Разбрах ви, другарю Сталин. Ще побързаме. Извинете.

През нощта срещу 14 май бе арестуван командирът на армия втори ранг, началникът на Военната академия „Фрунзе“ Август Корк. Петдесетгодишният командарм, бивш подполковник от царската армия, по сметките на Ежов трябваше да се прекърши бързо, но Леплевски докладва, че два дни не са дали никакви резултати. Корк упорства, отрича всичко.

— Още си въобразява, че е героят от Перекоп — каза Ежов, — обработи го по най-висшата категория!…

След мъченията Корк написа до Ежов две заявления, които според наркома трябваше да задоволят Сталин. Те съдържаха признание, че Енукидзе е свързал Корк с троцкистката военна група. Групата си поставяла за задача извършване на военен преврат в Кремъл, като за целта бил създаден щаб за преврата в състав: Тухачевски, Корк и Путна.

На 15 май бе арестуван командирът на корпус Фелдман. По същия начин от него изтръгнаха показания за над четирийсет души.

След като представи тези показания на Сталин, Молотов, Ворошилов и Каганович, Ежов поиска и получи разрешение да арестува всички посочени лица.

Вечерта на 20 май той нареди на Леплевски незабавно да разпита отново Примаков, още повече че Леплевски бе потвърдил, че Примаков е вече готов за това. Всяка нощ през цялата предишна седмица служителят на НКВД Бударев бе стоял при него в килията и не му бе позволил да заспи нито за минута, а денем го бяха лишавали от сън надзирателите.

Към десет вечерта Ежов отиде лично в Лефортово, твърде важни бяха показанията на Примаков, за да повери тази работа на Леплевски. Авсеевич довлече в стаята при Ежов и Леплевски измъчения от безсънието Примаков и въпреки това още близо пет часа си игра с него, чак гимнастьорката на гърба му подгизна, а това животно Примаков продължи да упорства.

Тогава Ежов каза:

— Нали ни е кавалерист, командир на Червеното казачество… Голям началник. Работи го тогава по висшата категория.

И излезе по малка нужда.

Върна се точно в момента, когато Примаков изхриптя, че начело на заговора е бил Тухачевски, който е държал връзка с Троцки. Леплевски веднага записа това в протокола. Освен Тухачевски Примаков назова още четирийсет военачалници, между които Шапошников, С. С. Каменев, Гамарник, Дибенко. А известните на всички разговори сред военните за непригодността на Ворошилов за народен комисар на отбраната в новите протоколи на разпита се превърнаха в подготовка за убийството на Ворошилов.

След като получи показанията на Примаков, на 21 май Сталин прие Ежов и неговия заместник Фриновски.

— Тухачевски още ли е в Москва? — попита Сталин.

— Утре ще бъде в Куйбишев — кратко отговори Ежов.

— Там ще го арестувате — нареди Сталин.

 

 

На 22 май Тухачевски пристигна в Куйбишев, за да заеме новия си пост, и веднага отиде на партийната конференция на Приволжкия военен окръг. След заседанието го помолиха да отиде в Областния комитет при секретаря, другаря Постишев. В Обкома го арестуваха и го откараха в Москва.

 

 

Когато и най-изпитаните средства не помогнаха, Ежов се зае с Тухачевски лично, като остави да му помага Леплевски, но смени Авсеевич с Ушаков — човек с по-твърда ръка, по-сприхав нрав, пък и по-старши по чин.

Четирима яки мъже въведоха Тухачевски в кабинета му. Ежов им нареди да останат.

По лицето на Тухачевски не личаха следи от побой. По заповед на Ежов бяха го удряли с гумени палки, както и с ботуши, но така, че да не остават следи, бяха плюли в очите му, пикали в лицето му, а сега бяха избърсали и храчките, и урината.

— Е, какво ще кажете, гражданино Тухачевски, признавате ли участието си в дяснотроцкистката военна терористична организация?

Тухачевски го погледна с омраза.

И тогава Ежов нареди да приложат крайните мерки, които бе обмислил в стаичката зад кабинета.

Ще видим как ще се гърчи този хубавец…

— Стига — застена Тухачевски, — ще подпиша.

 

 

На следващия ден Ежов предаде на Сталин показанията, подписани от Тухачевски.

Но този ден другарят Сталин не можа да се запознае с тях: имаше разговор с летците Чкалов, Байдуков и Беляков за предстоящия им непрекъснат полет от Москва до САЩ през Северния полуос. Другарят Сталин го бе предвидил за последната десетдневка на юни. Според НЕГОВИТЕ пресмятания Тухачевски и другите военачалници ще бъдат разстреляни някъде между десети и петнайсети, веднага ще започнат митинги на одобрение и непосредствено след това ще дойде взривът на всенародното ликуване по повод на безпримерния в историята на човечеството полет. Това ще бъде правилно. Народът ще види, че унищожаването на враговете само укрепва могъществото на Съветския съюз, неговия международен престиж. Непрекъснатият полет със самолет съветска конструкция — АНТ-25 — е храбро начинание. Славните съветски авиатори ще поставят световен рекорд по продължителност на непрекъснат полет, ще преодолеят над 12 хиляди километра разстояние. Слушайки обясненията на Чкалов, Сталин внимателно вникваше във всички подробности.

На 28 май Сталин извика в Кремъл Ежов и Фриновски и им обясни, че показанията на Тухачевски са недостатъчни и трябва да се допълнят със следното:

„Още през 1928 година Енукидзе ме въвлече в дясната организация. През 1934 година лично се свързах с Бухарин, с германците установих шпионска връзка през 1935 година, когато ходих в Германия на учения и маневри… За пътуването ми до Лондон през 1936 година Путна ми бе уредил среща със Седов… В заговора бях свързан с Фелдман, С. С. Каменев, Якир, Ейдеман, Енукидзе, Бухарин, Карахан, Пятаков, И. Н. Смирнов, Ягода, Осипян и редица други.“

На 29 май Ежов отново извика Тухачевски на разпит. Тук бяха и Фриновски, Леплевски, Ушаков и другите четирима мъжаги. Тухачевски бе подложен на нова обработка, пребит и окървавен го притиснаха до бюрото и го накараха да подпише показанията, подсказани от Сталин.

Ежов отнесе протокола от този разпит на Сталин.

Сталин внимателно го прочете, като си отбеляза две страници, после пак се върна към тях, дълго се вглежда, подаде ги на Ежов през писалището:

— Какво е това?

На двата листа върху текста се забелязваха кафеникави петна, някои във формата на възклицателна.

Ежов се смути, бяха следи от кръв. Леплевски и Ушаков не бяха си отваряли очите.

— Това е кръв, другарю Сталин. Докато подследственият подписваше протокола, от носа му закапа кръв. Следователят не го е преписал, извинете.

— Ами вие къде сте гледали?

— Някак не съм обърнал внимание, другарю Сталин, извинете. Случват се такива неща. Но сега ще бъде сложно да се препише протоколът. Ще изчистим тези петна с химически средства.

— Нечиста работа — навъси се Сталин, — мръсна работа, занапред бъдете по-внимателен.

 

 

Едновременно с Тухачевски на 22 май бе арестуван командирът на корпус Ейдеман, председателят на Осоавиахим^[1]. На другия ден той бе закаран в Лефортово, където Леплевски нареди на Карпейски и Дергачов да го разпитат. Ейдеман категорично отричаше да е участвал в заговор, но влезлият в кабинета заместник-началник на отдела Агас посъветва да му „прочистят ушите“. В съседните кабинети също се водеха разпити, чуваха се шум, крясъци на измъчвани хора, стонове, „Убедихте се, нали — каза Агас, — че ще успеем да накараме и вас да заговорите.“ След няколко разпита, проведени от Леплевски и Агас, на които Агас му демонстрира „как се прави това“, Ейдеман изпадна в нервна депресия, отговаряше не намясто, млъкваше, мърмореше „самолети, самолети“ и на 25 май, притиснат за последен път, с разкривен почерк и пропускайки букви, писа до Ежов, че е готов да „помогне на следствието“.

На 28 май Ежов представи на Ворошилов списък на двайсет и осем офицери от артилерийското управление на Червената армия. На този списък Ворошилов постави резолюция: „До другаря Ежов. Арестувайте всички подлеци. 28.05.1937 г. Ворошилов.“

Същия ден, на 28 май Ворошилов се обади на командарма Якир и му нареди незабавно да се яви в Москва на извънредно заседание на Военния съвет. Якир отговори, че може да дойде със самолет. Но Ворошилов му нареди да пътува само с влак. На гарата във вагона се качиха четирима служители на НКВД и го арестуваха.

На 29-и бе арестуван командармът първи ранг Уборевич. Също като Якир го извикаха в Москва и го прибраха на гарата.

На другия ден, 30 май, го извикаха на очна ставка с Корк, който твърдял, че Уборевич е бил член на дяснотроцкистката организация.

— Категорично отричам — отговори Уборевич, — всичко това открай докрай е лъжа. Никога не съм разговарял с Корк за контрареволюционни организации.

Леплевски веднага заповяда на Ушаков да откара Уборевич в Лефортово и да му изтръгне нужните показания. След няколко нощи мъчения Уборевич призна участието си във военния заговор.

По този начин бяха получени показания от всички подготвени за съд военни: маршал Тухачевски, командармите първи ранг Якир и Уборевич, командарма втори ранг Корк, комкорите Примаков, Путна, Ейдеман, Фелдман.

Същия ден, на 30 май, Политбюро взе решение да „отстрани другаря Гамарник от длъжността заместник народен комисар на отбраната предвид неговата връзка с Якир, изключен от партията за участие във военнофашистки заговор.“

Гамарник боледуваше, беше на легло.

На 31 май в жилището му го посетиха заместникът му Булин и началникът на деловодството Смородинов и съобщиха на Гамарник, че е уволнен от армията. Още не бяха слезли до колата, когато чуха изстрел — Гамарник се самоуби.

„Правда“ и останалите вестници съобщиха на другия ден: „Бившият член на ЦК на ВКП /б/ Я. Б. Гамарник, заплетен във връзки с антисъветски елементи, очевидно в страха си от разобличаване на 31 май е сложил край на живота си.“

Сталин откъсна на календара си последния лист за май. Свърши се. Върхушката на армията е повалена, останалото е въпрос на техника. Вишински и Улрих ще се оправят. Но Тухачевски и компания ще бъдат съдени от военачалници, от маршали, командарми и комкори като тях. Народът трябва да види, че не ТОЙ съди военните, самите военни унищожават изменниците и предателите от своята среда.

Сталин се обади на Ворошилов: още утре, на 1 юни, да се събере разширеният Военен съвет при Народния комисариат по отбраната с участие на членовете на Политбюро и той да изнесе пред него доклад за контрареволюционния заговор в работническо-селската Червена армия. На военния съвет да бъдат поканени всички ръководни служители от Наркомата по отбраната, всички командири на военни окръзи и техните заместници, всички командири на различните родове войски.

— Поговори с Ежов — добави Сталин, — той да ти даде основните данни за доклада. Преди твоя доклад Ежов да запознае членовете на Военния съвет с показанията на обвиняемите.

ТОЙ затвори телефона, облегна се назад в креслото. До 10 юни всичко това трябва да приключи. Май мина успешно, програмата е изпълнена, днес може да си почине.

Вечерта на 31 май другарят Сталин заедно с други членове на Политбюро присъства в Болшой театър на откриването на декадата на узбекското изкуство в Москва. Седеше в правителствената ложа, усмихваше се и без да гледа към сцената, ръкопляскаше. Отдавна съратниците не бяха виждали вожда в такова прекрасно настроение.