Метаданни
Данни
- Серия
- Децата на Арбат (2.2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Страх, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Здравка Петрова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Йосиф Сталин
- Линейно-паралелен сюжет
- Реализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Анатолий Рибаков
Заглавие: Страх
Преводач: Здравка Петрова
Година на превод: 1994
Език, от който е преведено: руски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „Мекум“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1994
Тип: роман (не е указано)
Националност: руска (не е указана)
Художник: Веселин Христов
ISBN: 954-8213-07-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18638
История
- —Добавяне
38.
И тъй, агент ЕЖ-13 с псевдоним Фермера е генерал Николай Владимирович Скоблин, един от ръководителите на Руския общовоински съюз с център в Париж. Агентката с псевдоним Фермерката е съпругата на генерал Скоблин, прочутата певица Надежда Василиевна Плевицкая.
Шарок няколко пъти препрочете делото.
Николай Владимирович Скоблин — роден на 9 юни 1893 година в град Нежин в семейство на полковник от запаса. През 1914 година завършва Чугуевското военно училище, в действащата армия постъпва в 126-и Рилски полк. Отличава се в боевете с немците и австрийците. След Октомврийската революция младият капитан Скоблин, командир на корниловски полк, се сражава с червените в Северен Кавказ, а през май 1919 година, вече командир на корниловска дивизия, в състава на Доброволческата армия на Май-Маевски участва в похода срещу Москва.
Надежда Василиевна Плевицкая — родена на 17 януари 1884 година в село Винниково, Курска губерния, в семейството на селянина Василий Абрамович Винников. Единайсето дете в семейството. Фанатично религиозната майка я дава за послушница в Троицкия девически манастир в Курск. От манастира момичето избягва с пътуващ цирк, пее в хор при кафе-шантан, прехвърля се в балетна трупа, където се омъжва за балетиста Едмунд Вячеславович Плевицки и от Винникова става Плевицкая. След време става една от най-популярните изпълнителки на руски народни песни, пътува из Русия, пяла е пред царя. След революцията през лятото на 1918 година дава концерти в части на Червената армия, вестниците я наричат „работническо-селска певица“, озовава се в Одеса. При отстъплението на червените от Одеса на 4 септември в село Софроновка е взета в плен от корниловци.
Шарок си отбеляза, че целият период на световната и гражданската война в материалите по биографията на Плевицкая е неясен: мяркат се много мъжки имена — новият й годеник капитан Шангин, болшевикът Шулга, вторият й съпруг щабскапитан Юрий Левицки, командирът на Втори корниловски полк полковник Пашкевич… Има само една точна дата: септември 1921 г. в Галиполи, Турция, тя се омъжва за 28-годишния генерал Скоблин.
От Галиполи Скоблин и Плевицкая заминават за България, където на 1 септември 1924 година генерал Врангел обявява преобразуването на бялата армия в Руски общовоински съюз. Скоблин запазва генералския си чин и длъжността командир на корниловци. После отново мъгляви данни: България, гастроли из Прибалтика, Полша, Чехословакия и най-сетне Берлин. След Берлин всички сведения са по-точни и ясни. В Берлин семейство Скоблини се сближава с богатия търговец Марк Яковлевич Ейтингтон, брат на настоящия генерал от НКВД Наум Ейтингтон. Артистичната кариера на Плевицкая в чужбина бележи стремителни успехи. Със Скоблин тя обикаля целия свят: Брюксел, Белград, Америка, най-сетне Франция — тук се заселват. През 1926 година — ново триумфално турне в САЩ, през май 1927 — завръщане в Париж. През 1928 година главнокомандващият РОВС генерал Кутепов привлича Скоблин за активна дейност в съюза.
В делото фигурираше написано през 1930 година заявление на Скоблин до Централния изпълнителен комитет на СССР за персонална амнистия и даване на съветско гражданство. На следващата страница беше Постановлението на ЦИК на СССР за персонална амнистия на Скоблин и Плевицкая. И указание за определено месечно възнаграждение от двеста долара на агент ЕЖ-13. То е било издадено скоро след отвличането на генерал Кутепов, но Шарок не намери в делото преки данни за участие на Скоблин в тази акция.
Освен редовните доклади на Скоблин за действията на белоемигрантите /прехвърляне на диверсанти, вербуване на агентура и тем подобни/ много място бе отделено на информация за борбите за ръководство на РОВС, в резултат на които през април 1935 година Скоблин бива назначен за ръководител на „вътрешната линия“ на РОВС, тоест на неговата ЧК, на неговото ОГПУ. Задача: борба срещу проникването на агентура на НКВД в РОВС и изобщо сред бялата емиграция. След това назначение работата на НКВД там се облекчава.
Но с какво са ги примамили? Това се питаше Шарок. С двестата долара на месец? Плевицкая има успех сред руската емиграция. Емигрантите са много, милиони, Плевицкая печели добре. Разочаровали са се в бялата идея и са повярвали в червената? Млад, способен, заслужил генерал, на двайсет и шест години, без висше образование вече е командвал дивизия — за какво му е червената идея? Той добре разбира, че в Москва няма да направи военна кариера, а е талантлив и честолюбив. Мотивите на Плевицкая са по-ясни: по-възрастна е от красивия си съпруг, влюбена е в него, където той, там и тя. При това е сигурна, че успехът й в родината ще бъде по-голям, отколкото в чужбина.
Но Скоблин, Скоблин?! Странно. Преди седем години са го амнистирали, върнали са му гражданството, а не пускат в Съюза нито него, нито Плевицкая, държат ги в чужбина и дълго ще ги държат, той им е нужен там, няма какво да прави в Съветския съюз. Значи и двамата са се обрекли на тази роля до края на живота си. И в случай на провал може да платят с много години затвор. Между другото, в емигрантските вестници през последните години се мяркаха намеци за предателската роля на това семейство. Към обвинителите се бе присъединил дори прочутият Бурцев, който навремето разобличил много провокатори от царската тайна полиция. Впрочем Бурцев смяташе, че главният агент е Плевицкая, която е свързана с НКВД чрез Марк Ейтингтон. Скоблин обаче излизаше ловко от най-деликатни ситуации, доказвайки, че всички обвинения са резултат от интригите вътре в РОВС. Освен това и обвинители, и уличавани бяха обединени от неприязънта към ръководителя на РОВС генерал Милер и Скоблин можеше да използва и това обстоятелство. И все пак, дали Скоблин и Плевицкая ще могат да удържат дълго положението, щом вече са под подозрение?
През февруари апаратът на НКВД бе потресен от смайваща новина — бе арестуван началникът на секретно-политическия отдел Молчанов, главната фигура, подготвяла процесите Зиновиев-Каменев и Пятаков-Радек. В началото на март бе арестуван началникът на специалния отдел Гай, неговият заместник Воловик, началникът на транспортния отдел Шанин и още няколко служители от апарата.
От 21 до 23 март в клуба на НКВД на Лубянка Ежов проведе съвещание на актива на Главното управление за държавна сигурност. Речта на народния комисар беше страховита. Той заклейми не само троцкистко-зиновиевско-бухаринските изроди, но и Ягода, Молчанов и другите подлеци, които учели своите подчинени да водят следствията с „лачени ръкавици“. Изясни се, че върху протоколите от разпитите Ягода е поставял резолюции като „глупости“, „измишльотини“, „не може да бъде“, „не е вярно“, като така се е мъчил да отклони ударите от подследствените.
След Ежов неговият заместник Агранов произнесе не по-малко гневна реч по адрес на Ягода и Молчанов:
— Неправилна, антипартийна линия следват Ягода и Молчанов… Молчанов явно гледаше да опорочи и забави следствието… Ликвидацията на троцкистката банда щеше да се провали, ако не се бе намесил другарят Сталин, който посочи грешките, допуснати от следствието, заръча да се изобличи троцкисткият център, да се разкрие явно неразобличената терористична банда и личната роля на Троцки. Именно следвайки тези указания на другаря Сталин успяхме да разобличим троцкистко-зиновиевския център… Успяхме благодарение на възможността в следствието да се включат нови кадри…
В гласа на Агранов звучаха метални нотки, но всички служители знаеха, че жена му от няколко месеца се намира в подземията на Лубянка. Плюейки Ягода и славословейки Сталин, Агранов се надяваше да се удържи в разкошния си кабинет на втория етаж.
След събранието обаче го арестуваха.
Арестуваха секретаря на Ягода Буланов, началника на украинския НКВД Кацнелсон, началникът на НКВД в Горки Погребински се застреля, на 3 април арестуваха Ягода, после бившия му заместник Прокофиев, после Артузов, Балицки, Дерибас, Фирин и много други видни чекисти, които знаеха прекалено много, и ги замениха или със съвсем нови, или със сравнително млади кадри от апарата, към тях Шарок причисляваше и себе си, или с почти неизвестни служители от провинцията. Ежов внезапно бе открил в НКВД „чекистки заговор“ и го ликвидираше с решителни мерки.
Най-много от всички пострада възглавяваният от Молчанов секретно-политически отдел, особено първо отделение, където по-рано бе работил и Шарок. Бе арестуван Вутковски, застреля се неговият заместник Щейн. Издигна се лейтенант Виктор Семьонович Абакумов. Този Абакумов, заедно с други технически изпълнители, бе взет от системата на ГУлаг за подшиване на дела. След като се бе занимавал с папки и подшиватели, сега той вече разпитваше бившите служители от секретно-политическия отдел. Груб човек, с ниска култура. Шарок потреперваше само от мисълта, че и той би могъл да се озове на разпит при него. Абакумов хич нямаше да се съобразява, че именно той, Шарок, го защитаваше в отделението. Абакумов беше възтъп, почти неграмотен, Вутковски искаше да го върне в ГУлаг, но Шарок се застъпи, съжали човека, показваше му кое как се прави, дори се сприятелиха през двете седмици, когато работиха заедно. Абакумов му беше благодарен, разбираше, че само Шарок му помогна да остане в Москва, гледаше го с кучешки очи. Но ако Шарок му паднеше в ръчичките на разпит, цялата му благодарност щеше да се изпари, щеше да го смачка от бой.
Слава богу, че прехвърлиха Шарок в международния отдел. Ежов не закачаше този отдел, засега нямаше с кого да замени специалистите в него, а работата в чужбина не биваше да се проваля. Но рано или късно Ежов щеше да докопа и международния отдел — в него имаше твърде много осведомени хора.
И Шпигелглас разбираше това. В ход беше едно тотално унищожаване на „свидетели“, между които безспорно беше и той. И затова разбираше, че Ежов не случайно „прикрепи“ Шарок лично към него и допускаше възможността именно от Шарок, дори от негова случайна дума един ден да зависи съдбата му, а в тяхното учреждение съдбата имаше два варианта — живот или смърт.
И въпреки това външно отношенията им не се промениха. Той не раболепничеше пред Шарок, но не изразяваше и неприязън.
Точно преди заминаването, в края на април, отново заговориха за облеклото на Шарок.
— Имам две хубави вратовръзки — каза Шпигелглас, — ще ви ги донеса. Повече ще отиват на костюма ви. Също и половин дузина носни кърпи. Пантофи ще купим още първия ден, щом пристигнем…
Сближи ги пътуването до Париж. Шарок замина под името Шаровски, като служител на Управлението за износ на дървен материал, под чуждо име пътуваше и Шпигелглас.
Пътуваха в двуместно купе в международния вагон. Сух и неразговорчив в службата, Шпигелглас се оказа приятен спътник.
Когато седнаха в купето един срещу друг и влакът потегли, Шпигелглас внезапно и за пръв път се усмихна.
— Обичате ли да пътувате с влак?
Шарок сви рамене:
— Разбира се, в такъв вагон е приятно… Но аз малко съм пътувал. Най-вече из Подмосковието.
— Аз пък обичам, обичам да гледам през прозореца — Шпигелглас дръпна перденцата, — обичам нашата шир, тези гори, горички и китки дървета, полята. Нашето руско еднообразие ме успокоява. Продължавам да мисля за работите си, за предстоящото, но мисля спокойно, дори отнесено. Съветвам ви да имате това предвид. Когато поемем през Европа, вече няма да бъде така: там всичко е стегнато, всичко просто прехвърчава, окото не може да се спре на нищо.
На вратата се почука.
Шпигелглас стана, отвори.
Шафнерът носеше чай и бисквити, помоли да си платят за спалното бельо.
Шпигелглас плати, извади от пътната си чанта бутилка ликьор, отвори я и предложи на Шарок:
— Как го обичате: в чая или отделно?
— Отделно.
От същата пътна чанта Шпигелглас извади комплект малки метални чашки, сложи една пред Шарок, а за себе си наля в чая.
— Не употребявам захар, имам наследствено предразположение към диабет, чая и кафето си ги пия с ликьор или коняк. Е, за приятното пътуване!
Посръбвайки от чая и отхапвайки от бисквитата си, Шпигелглас заговори:
— Юрий Денисович, с вас сме тръгнали със сериозна задача, ще работим в сложни условия, вие чудесно разбирате това… Ще трябва да се подкрепяме взаимно, може би и да се спасяваме един друг. Затова трябва абсолютно да си вярваме. Съгласен ли сте с мен?
— Напълно.
— Между нас не бива да има никакви неясноти, никакви неизказани мисли. Имаме два задгранични паспорта, но всъщност сме едно лице, един човек, изпълняващ задача на партията. И без пълно взаимно доверие ние не можем да изпълним тази задача.
— Разбира се — изрече Шарок с онази особена сдържано почтителна интонация, с която винаги говореше за партията.
Шпигелглас си наля още ликьор в чая, разбърка с лъжичка.
— Та така. Вие, разбира се, останахте учуден преди време, че познавам учителката ви по френски, учуден бяхте, нали?
— Как да ви кажа… Някак си не съм мислил за това.
Шпигелглас рязко вдигна поглед към него:
— Не сте ли?
— „Не съм мислил“ в смисъл — опита да се измъкне Шарок, — че допусках възможността преди назначаването ми в международния отдел да съм бил внимателно проучван, може да са се заинтересували при кого съм учил чужд език.
Шпигелглас го гледаше изпитателно, не му вярваше.
— Не е така — каза той, — на Запад живее един известен професор, литературен критик. Съветската власт го е прогонила в чужбина. Емигрант е, активен антисъветчик, кадет по убеждения. А синът и дъщеря му са останали в Русия. Синът е комунист, по-точно, бил е комунист, включил се е в дясно-бухаринската група, сега е арестуван, а дъщерята преподава френски език в училището, където сте учили. Ето защо я зная. Както виждате, всичко е много просто. А моята осведоменост ви засегна, нали?
— Вярно — призна Шарок. — Мислех, че три години безупречна работа в органите е достатъчна препоръка.
— Прав сте — съгласи се Шпигелглас. — Никой не ви е проучвал специално. Радвам се, че това недоразумение се изясни. Има ли според вас още нещо неизяснено в отношенията ни?
— Не — отговори Шарок, — аз нямам никакви претенции към вас.
Каза го искрено, но си помисли, че Шпигелглас би могъл да му каже всичко това при първата им среща, в краен случай — при втората, когато му напомни за училището и за Ирина Юлиевна. Не му го каза тогава, а сега, когато сметна, че му е изгодно. Хитрува.
— Тогава хайде по същество — каза Шпигелглас, — какви въпроси се породиха у вас, когато се запознахте с делото на фермерите?
Шарок се интересуваше от два въпроса: как са успели да завербуват фермерите и какво кара тия хора да работят за нас? За каква конкретна цел са нужни те сега?
Но първият въпрос би бил некоректен, при отговора Шпигелглас би трябвало да назове хората, които са ги вербували. Втория можеше да не го задава — Шпигелглас трябва сам да му обясни задачата.
И Шарок зададе трети въпрос:
— Няколко пъти внимателно прочетох досието им. В делото няма нито една характеристика. Какво представляват те като хора? Слабостите им… Кои копченца би трябвало да натиснем при едни или други обстоятелства?
Шпигелглас помисли малко, преди да отговори.
— Естествено психиката на агента, неговите мотиви са много важни: те позволяват да се предвидят действията му, да се преценят възможностите му. Но тази оценка като правило е субективна. Бих могъл да споделя с вас съображенията си, но мисля, че не е нужно, тези съображения са дълбоко лични, ще имате възможност да си съставите собствено мнение. Главният въпрос е доколко може да се разчита на тях. Фермера е сигурен агент. Може ли да се допусне, че ни сътрудничи по поръчение на РОВС? Не мисля. В обстановката на емигрантски интриги това е твърде опасно, може завинаги да провали една репутация. Във всеки случай няма факт, който да ни дава основание за подобно подозрение. Затова пък твърдо са установени неговите връзки с немците. Той не ги отрича и никога не ги е отричал. И ние използваме тези негови връзки. Навремето той ги обясняваше с факта, че голяма част от членовете на РОВС, особено младите, се ориентират към Германия като главен противник на СССР, а той залага именно на младите, а не на Милер и на другите старци, които, следвайки традиционната руска монархическа политика, виждат в Германия исторически враг на Русия, а за съюзник смятат Франция. Несъмнено фермера осведомява и немците за положението в РОВС, но в друг план, на нас съобщава за враговете ни в РОВС, а на немците — за техните приятели. С една дума: играе своя игра, стреми се да завземе ръководството на РОВС и с наша помощ отстранява съперниците си. И немците знаят за връзките му с нас, но той им ги представя като изгодни за Германия.
Шпигелглас млъкна, допи си чая и се загледа през прозореца.
— Знаете ли — каза накрая, — когато заминавам за чужбина, особено когато заминавам задълго, тъгувам именно за тези простори, очаквам часа, когато ще се кача във влака и ей така, както сега, ще гледам през прозореца. — Обърна се към Шарок: — Наливайте си. Ликьорът е вкусен.
— Благодаря.
— Кой свири първа цигулка в това семейство? — отново подзе Шпигелглас. — Има различни мнения. Някои казват, че тя командва. Сред емигрантите дори наричат Фермера „генерал Плевицки“. Но за нас, за настоящата наша задача е важен той, Фермера, и само той.
Шарок го слушаше внимателно. Шпигелглас казваше истината, но не цялата истина. Не спомена името Ейтингтон нито веднъж, а неговото приятелство със Скоблин и Плевицкая естествено не беше случайно. Но Шпигелглас не го спомена, явно не искаше да говори за тази връзка. Всъщност не съобщи на Шарок нищо ново. В случай, че отношенията им с Шпигелглас се усложнят, той не ще може да представи нищо компрометиращо. Предпазлив е, предпазлив… Но трябва да слуша. Шпигелглас трябва да му каже най-важното: за какво им трябва Скоблин именно сега.
— За задачата — гласът на Шпигелглас отново стана твърд, — вие, разбира се, знаете за арестуването на командира на дивизия Шмидт, на командирите на корпуси Путна и Примаков?
— Да, естествено.
— Сигурно си спомняте мъглявите отговори на Радек на въпроса за връзките му с маршал Тухачевски?
— Забелязах. Отговаряше твърде разпалено и упорито и затова не беше убедителен — Шарок вече се досещаше накъде избива работата.
— Централният комитет на партията, другарят Сталин има неопровержими данни, че маршал Тухачевски, армейският комисар първи ранг Гамарник, командармите първи ранг Якир и Уборевич, командармът втори ранг Корк, командирите на корпуси Примаков, Путна, Ейдеман и Фелдман са свързани с командването на германския райхсвер, провеждат шпионска работа в негова полза, подготвят военен преврат, възнамеряват да убият другаря Сталин и други ръководители на партията и правителството.
Шарок не се изненада от това съобщение. След три години работа в НКВД бе свикнал да не се учудва на нищо. При подготовката на един от процесите се събираше материал дори срещу Молотов. Сега другарят Сталин посочва враговете на народа, шпионите и убийците, работата на служителите в НКВД е да доказват вината им. Този път за врагове на народа са определени военните ръководители.
— Фермера трябва да ни снабди от Берлин с материали, уличаващи изброените лица. Тези материали той ще ни предаде лично…
И като помълча, добави:
— В замяна на Фермера е обещана помощ в по-нататъшното му служебно издигане.
„Служебно“ означаваше в РОВС.
— Задачата е ясна — кимна Шарок.