Анатолий Рибаков
Страх (36)

36.

През декември Шарок се премести на вилата край Москва, заниманията му по френски продължиха със същия преподавател, а специалната подготовка вече водеше друг инструктор. Веднъж на два-три дена му доставяха новите парижки вестници, книги, подбрани от Шпигелглас, и пак от него — материали за РОВС.

Наблизо се намираше спортната база на дружество „Локомотив“, скиорите бяха прокарали пътека през гората, Юра караше ски по два часа, веднага след обеда. На вилата живееха и двама китайци, един виетнамец или нещо подобно, и един европеец — норвежец или май швед. Китайците и европеецът говореха на английски, с виетнамеца Юра разменяше по някоя фраза на френски, и четиримата говореха лошо руски. Срещаха се само на обед и вечеря, а шведът или норвежецът, казваше се Арвид, но това естествено не беше истинското му име, го придружаваше на ски. Караше майсторски, а Юра от десет години не беше стъпвал на ски и едва го настигаше, махаше му с ръка — продължавай, не ме чакай. А Арвид бързо и леко се отдалечаваше, изгубваше се зад дърветата.

От гората пътеката извеждаше на една поляна, после поемаше покрай железопътната линия. Грееше мижаво зимно слънце, от време на време се чуваше тракане на колелета, влакът минаваше и отново настъпваше тишина. Юра караше с удоволствие, често спираше, вдишваше свежия мразовит въздух, стоеше, подпрян на щеката, мислеше…

Последният им разговор с Шпигелглас май проясни обстановката. Но Шарок не можеше да разбере доволен ли е от прехвърлянето му в международния отдел или не. То се знае, Ежов го е изпратил тук не случайно. Иска да замени някого с него. Но в този отдел за всяка длъжност са нужни разузнавачи, дори човек да стои в Москва и никъде да не заминава, той трябва да бъде професионалист. На техния фон той е пешка, квалификацията му в този смисъл е нула, лесно може да натрупа грешки и онези, истинските разузнавачи веднага ще се възползват от тях, а дори една грешка в тази работа може да му струва главата.

Облаците се отдръпнаха, веднага заискри снегът, Шарок се обърна, подложи лицето си на слънцето, откри челото, притвори очи…

Хубаво нещо е животът… Само че е омърсен, осакатен, окалян… Едно чувство на приближаваща опасност неочаквано докосна сърцето му.

На предишната работа беше по-трудно, но там той унищожаваше онези, които погубиха Русия — старите болшевики, така наречената „ленинска гвардия“, а същевременно и разните евреи, латиши, поляци, които извършиха Октомврийската революция. Вярно, унищожаваше ги в името на революцията, на комунистическата партия, но не това беше важното, а фактът, че унищожаваше именно тях. Вярно, тук, в международния отдел почти няма руснаци. Евреи, латиши, поляци, немци, румънци, в агентурата — испанци, скандинавци, французи, англичани. И тук заедно с тези евреи, немци, поляци той ще се бори против истински руснаци, защото РОВС е съюз на руснаци. Макар и наивни, упорити, но все пак руснаци. А ще трябва да се бори, няма как, и те са едни глупаци, търсят си боя. Срещу кого са тръгнали? Срещу държавата! Да мрат тогава!

 

 

Преди да замине за вилата, Шарок научи неприятна новина: в отдела на Молчанов и в други отдели на Управлението за сигурност започнали арести на сътрудници, наистина, не масови, засега единични, но — започнали. Това безпокоеше Шарок. Той не бе забравил как завърши делото за Киров — очистиха всички наред — и виновни, и невинни, премахнаха не само очевидците: онези, които знаеха нещо или бяха подочували, но и онези, които биха могли да се досещат. Не оставиха свидетели. Така ще правят и занапред. Виж, международния не го закачат, тук работата е тънка, специална, тук няма акции като за Киров, тук изобщо няма акции, тук се занимават с друго. Делото на Кутепов? Това беше частна акция. Така че, ако човек не прави грешки, тук е по-безопасно. Дали Ежов не го премести тук тъкмо затова?

И изведнъж на Шарок му просветна.

„Ориентирайте се“ — ето най-важното, което му каза Ежов, „погледайте как работят старите кадри“. Не „по-старите другари“, не „опитните разузнавачи“, а „старите кадри“. Значи, „ориентирайте се как работят старите кадри“… Ще трябва да смени някого в международния отдел, а преди това Ежов ще поиска отчет за работата на „старите кадри“. Затова, значи, Слуцки и Шпигелглас го посрещнаха така наежено. Естествено, сега обмислят предпазни мерки. Преди да ги унищожат, ще се опитат да унищожат Шарок. Ето, в такава история се е набъркал!

Добре, ще видим! Шарок нахлупи шапката, пое напред със ските.

Така живееше на вилата… Съвсем нарядко се обаждаше по телефона вкъщи, уж от Калуга, където бил в командировка, питаше старците как са. Обаждаше се и на Каля, обещаваше скоро да се върне.

Веднъж от Управлението пристигна шивач, взе му мерки, дълго се въртя около него и пъшка.

— Ще ви шием костюм.

Неприятно му беше само да ходи небръснат, в огледалото изглеждаше неспретнат, занемарен, пък и брадичката го сърбеше. Но след време престана, след седмица-две щеше да има истинска брада, мустаците му пораснаха бързо, гъсти, меки, те дори харесваха на Шарок. И разбира се липсваше му Каля. Това беше най-лошото.

В средата на март пристигна кола, шофьорът намери Шарок.

— Наредено ви е да съберете багажа си и да се явите в отдела. Ще ви откарам.

Шпигелглас го чакаше в кабинета си. Дали натисна някакво копче, или не, Шарок не забеляза, но в кабинета влезе цивилно облечен мъж, както се разбра — бръснар. Също така изучаващо огледа Шарок, премести поглед върху Шпигелглас, каза някакъв номер, Шарок не чу кой, извади от джоба си купчинка снимки, подреди ги пред Шпигелглас, посочи с пръст една.

Шпигелглас се наведе към нея, после погледна Шарок.

— Добре е!

Бръснарят събра снимките от бюрото, сложи ги в джоба си.

— Вървете с другаря — каза Шпигелглас, — той ще ви оформи брадата.

Станал от стола в малката бръснарница, Шарок се заразглежда в огледалото: красив блондин над трийсетте, синеок, вчесан на крив път, с руси неопушени мустаци и малка, добре оформена брадица. Така изглеждаха младите либерални индустриалци, адвокати и модни лекари, които бе виждал в старите списания отпреди революцията. Широк се позасмя, макар че го бяха състарили, се хареса.

И бръснарят остана доволен от работата си и го прати при шивача — пълния, загладен, представителен поляк, който бе идвал при Шарок на вилата. Костюмът бе скроен, Шарок го облече, шивачът драсна тук-там с кредата, тук-там набоде карфички. После му свали сакото и каза:

— Вдругиден ще бъде готов. Видът на Шарок изглежда задоволи Шпигелглас.

— Когато шивачът ви предаде екипировката, включително обувките и очилата, ще ви снимат. Сега вижте какво…

Издърпа чекмеджето, извади една папка, сложи я на бюрото, прелисти я, затвори я и я побутна към Шарок.

— Това е делото на нашите агенти в РОВС. Сега аз заминавам. Вие ще останете в моя кабинет и ще прочетете тези материали. Не вдигайте слушалката, ако телефонът звъни. За да не ви пречи никой, ще ви заключа. Ако имате нужда от тоалетна, ето я.

Шпигелглас отвори една от вратичките на библиотеката, зад нея беше тоалетната.

Погледна си часовника:

— Ще се върна в пет. Естествено, разбирате, че не бива да си правите никакви записки. Постарайте се да запомните най-важното.

Ключалката щракна.

Шарок седна зад бюрото и отвори папката.

Тя съдържаше делото на агент ЕЖ-13 с псевдоним Фермера, генерал Николай Владимирович Скоблин, заместник-председател на РОВС в Париж, и на жена му, известната изпълнителка на руски песни Надежда Алексеевна Плевицкая с псевдоним Фермерката.