Анатолий Рибаков
Страх (3)

3.

В кабинета влезе Поскрьобишев, притвори вратата.

— Дойде Тал, доведе германския писател Фойхтвангер.

— Нали ви бях наредил да го поканите, без да докладвате!

По лицето на Поскрьобишев се изписа смут. Но той не посмя да възрази, че Сталин не му е нареждал такова нещо.

— Нека влязат.

Поскрьобишев отвори вратата, покани Фойхтвангер и завеждащия отдел „Печат“ Тал.

Сталин пристъпи напред да посрещне Фойхтвангер, стисна му ръка, хвърли по него кратък поглед, с обичайния си жест го покани да седне, заобиколи писалището и също седна, отново втренчено погледна Фойхтвангер в очите, отпусна клепачи. Всичко това — строго, затворено, дори сурово. Времето на усмивките още не е настъпило, и то ще дойде с разговора. Да създадеш напрежение, да посплашиш, после да стоплиш с внимание — това е изпитан похват, действа силно.

Типично еврейско лице, очила без рамки, среден ръст, стегната фигура, възрижава коса, леко издута долна устна.

Задачата е да предразположи този човек и да го прати в Дома на съюзите да слуша процеса. Ако отиде, ще го опише правилно: опише ли го зле, значи да дискредитира НЕГО — главния противник на Хитлер, за Фойхтвангер това е изключено. Важното е да не кръшне, важното е лично да свидетелства.

Като покана за разговор Сталин кимна на Тал.

— Господин Сталин ви слуша — каза Тал на немски и приглади с двата пръста на лявата си ръка, палеца и показалеца, тясната си брадица. Как се казваше такава брадица? Забравил е.

Поизвърнат към Тал, Фойхтвангер заговори. Нещо дълго, обстоятелствено, очевидно с повторения.

Тал кратко преведе:

— Господин Фойхтвангер пита как виждате ролята на писателя в социалистическото общество?

И отново запридърпва брадицата си.

Дявол го взел, как я наричаха?! И за какво му е на сравнително млад човек брада? Мустаците стават за мъж, те са признак на мъжественост, но брадата… Всички вече си обръснаха брадите, а този я държи. И Бухарин, Риков, Каменев носеха, подражаваха на Ленин, на Троцки. Е, и Калинин, прави се на наш човек, селяк. Виж, Каганович е умен, обръсна си брадата, остави само мустаците. Веднъж ТОЙ поизгледа брадата му и Каганович начаса разбра — обръсна я.

— Ролята на писателя е велика във всяко общество — със спокоен, тих глас подзе Сталин, — ние признаваме тази роля и разбираме нейното значение. Въпросът е на чия страна е писателят, на какви сили служи — на реакционните или на прогресивните.

Фойхтвангер заговори на немски. Сталин чу името на Гогол и веднага схвана за какво става дума.

— Ето например Гогол. По същество той е бил реакционен писател, а в Съветския съюз се издава и чете много — така преведе Тал думите на Фойхтвангер. И Сталин забеляза: Тал подръпва брадицата си само когато слуша или говори на Фойхтвангер. Когато се обръща към НЕГО, оставя я на мира. Но как се наричаше, по дяволите?

— Възгледите на писателя са едно, обективната му роля в обществото — друго. Писателите рядко са добри философи — каза Сталин.

— Толстой — произнесе Фойхтвангер.

Сталин не отговори. Немецът трябва да знае, че ТОЙ не може да бъде прекъсван.

— Писателите рядко са добри философи — повтори Сталин, — тъй както и философите рядко са добри писатели. За нас са важни не личните възгледи на Гогол, а обективната роля на неговото произведение. Обективната роля на Гогол се заключава в безпощадната критика и осъждането на помешчическо-крепостническия строй в царска Русия. Такава критика е прогресивна критика. Нали ние унищожихме този строй и създадохме нов. И нашите хора, особено младите, трябва да знаят защо ние унищожихме това общество.

Изведнъж си спомни как се казваше тази проклета тясна брадица — „еспаньолка“, ето каква задачка му постави това конте Тал!

— Гогол е направил много за критиката на стария строй. И го е направил не като философ, а като художник, като писател. Затова нашият народ обича, цени и чете Гогол.

Сталин замълча. Остана така, със сведени клепачи.

Фойхтвангер се обърна към Тал с намерението да каже нещо. Тал лекичко, незабележимо за Сталин врътна глава. Фойхтвангер разбра, че мълчанието на Сталин е само пауза.

— Колкото до Толстой — най-сетне изрече Сталин, — неговата философия се оказа несъстоятелна. Могат ли германските антифашисти или испанските републиканци да приемат неговата теория за несъпротива на злото с насилие? Не могат. Толстой е велик като писател, като творец, описал живота на народа, неговия исторически подвиг по време на Наполеоновото нашествие. Чрез такива именно примери, чрез примерите за защита на отечеството трябва да се възпитава младежта. Но за нас не е интересна философията на Толстой като такава, каквато ни я представя той в своите философски произведения. И в романите си той често поучава, наставлява и така намалява художествената ценност на своите романи.

Вдигна очи. Тал превеждаше. Фойхтвангер напрегнато слушаше, като отвреме-навреме кимаше в смисъл, че разбира. Когато Тал свърши, Фойхтвангер погледна Сталин, сякаш искаше от него разрешение да зададе следващия си въпрос: И улови на НЕГОВОТО лице, в ответния МУ поглед разрешението. Тогава Сталин се убеди, че между тях се е породил контакт. Умееше да го прави, с вида си да покаже иска ли да слуша, или не, разрешава ли да се говори, или не.

Тал преведе, че Фойхтвангер е напълно съгласен с думите на Сталин. Но се интересува каква в този аспект е ролята именно на съветските писатели: трябва ли те да принадлежат към управляващата класа, да притежават комунистически мироглед, каква е свободата на словото и свободата на литературата в Съветския съюз.

— Писателите са един от отрядите на интелигенцията — отговори Сталин, — а интелигенцията не е класа, а социална прослойка между буржоазията и пролетариата. Но, повтарям, личните възгледи на писателя са едно, а обективната роля на неговите произведения — съвсем друго. У нас има писатели, които на думи са за работническата класа, за съветската власт, дори са членове на партията, но в своите произведения не могат да изразят интересите на пролетариата. Обратното, тяхното мнимо левичарство, тяхната мнима прогресивност отразяват дребнобуржоазната стихия. И има други писатели, произлезли от буржоазната класа, дори от дворянството, но със своето творчество те служат на делото на пролетариата. Талантът ги е издигнал до върхове в разбирането на историческия процес. Примери за това — на всяка крачка. Толстой, не онзи, за когото споменахте, а другият — Алексей Толстой, графът, емигрантът, който не прие отведнъж Октомврийската революция — как работи сега за общото дело?! Добре работи, затова у нас го четат и почитат.

Сталин говореше, както винаги, бавно, тихо, с дълги паузи, по време на които Тал превеждаше току-що произнесената фраза. Той седеше на крайчеца на стола, леко приведен напред, за да не пропусне нито една Сталинова дума.

— Мога ли да разбирам думите ви в смисъл, че писатели, чието творчество не служи на пролетариата, не могат да публикуват своите произведения?

— Не — отговори Сталин, — не може да ги разбирате така, неправилно е да се разбират така. Пред нас е реалната заплаха от война с фашизма. И естествено героичният лайтмотив в творчеството на писателите е главният, той отговаря на духа на народа, на неговите настроения, на неговите изисквания. Но наред с това у нас има автори, които дори не засягат героичната тема, които не мислят за читателя, не се съобразяват с читателя, с неговите потребности, вкусове, желания. Имаме един голям поет, чието творчество не само не служи на интересите на широките маси, но и просто е неразбираемо за тях. Забраняваме ли го? Не, печатаме го. Друг е въпросът, че хората не го четат. Не го четат, значи не го купуват — Сталин внезапно се усмихна и оголи дребните си пожълтели от пушенето зъби, — нима у вас, на Запад, издават книги, които не се купуват?

И сам си отговори:

— Не, не се издават, неизгодно е. А ние издаваме, макар че за издателите също е неизгодно, те губят. Но издаваме. За любители. За онези, които се прекланят пред полубогове.

— Но ето например Андре Жид — обади се Фойхтвангер, — той се осмели да критикува Съветския съюз и вашата преса го наруга.

Сталин се изправи, меко стъпвайки по килима, се поразходи из стаята, спря пред Фойхтвангер и насочи към него показалец:

— Никой не е запушвал устата на Андре Жид. Но докато се намираше тук, той сипеше похвали, а там, у дома си, плюеше по всичко. Нашият народ с цената на нечувани жертви създаде велика държава и смее да се надява, че чужденците ще кажат истината, ще потвърдят грандиозността на извършеното. Как другояче да се отнася народът към онези, които не забелязват неговите успехи, нещо повече, които ги отричат и оплюват? Нали така?

Фойхтвангер сви рамене, смутено изрече:

— Вие много точно предадохте психологията на съветския човек. Но западният човек има друга психология, той е свикнал със свобода на мисълта, със свободата да мислиш различно.

Сталин отново се разтъпка из стаята, отново спря пред Фойхтвангер:

— „Свободата да мислиш различно“… Тогава защо се оплаквате от нашите критици? Андре Жид изказа едни мисли, нашите критици — други. Това не е ругаене, а литературна полемика. Нима на Запад няма такава? Плюят се и още как!… Но тук въпросът е друг… Преди около месец ние приехме нова конституция. Тя говори не за това, което ние искаме да постигнем, а за онова, което вече сме постигнали, което сме постигнали. Най-важното е, че ние постигнахме изграждането на социалистически строй. Ние ликвидирахме класовия антагонизъм, експлоатацията на човек от човека, нищетата на мнозинството, разкоша на малцинството, безработицата, осъществихме правото на всеки на труд, почивка, образование, медицинско обслужване и така нататък, осъществихме пълно расово и национално равенство, и най-сетне, осъществихме и осигурихме истинска демокрация. Подчертавам: истинска!

Пръстът му докосна гърдите на Фойхтвангер, той го гледаше отгоре надолу, през полупритворени клепачи.

— На Запад се говори за равенство на гражданите, а какво, питам аз, равенство може да има между господаря и работника? На Запад много се говори за свободата на словото, събранията, печата, но това е празен звук, ако работниците нямат помещения за събрания, ако нямат печатници, хартия и така нататък. Докато нашата конституция осигурява тези свободи с материални средства. Именно това е социалистическата демокрация, именно такова е нашето разбиране за свобода. Сега, когато фашизмът оплюва демократичните стремежи на най-добрите хора от цивилизования свят, нашата конституция е обвинителен акт срещу фашизма. А буржоазната свобода е фикция. Съумя ли вашата парламентарна система да възпре Хитлер? Не, не можа. Вместо да се борят срещу фашизма, вашите министри си губеха времето да отговарят в парламента на абсурдните питания на депутатите. Не е ли така?

— Безспорно е така — потвърди Фойхтвангер — и много хора на Запад добре го разбират. Но ще ми позволите ли да бъда откровен?

Тал преведе.

— Кажете му да говори всичко, което мисли. Да пита, каквото иска. Добре му го обяснете! По-деликатно!

С подчертано важен вид, поглаждайки брадицата си, Тал преведе думите на Сталин.

— Благодаря — разцъфна Фойхтвангер, — и в такъв случай ще кажа направо това, което исках да кажа: много ваши приятели, видели в обществения строй на Съветския съюз идеала за социалистическа хуманност, бяха стъписани от процеса срещу Зиновиев-Каменев. Имат чувството, че куршумите, изстреляни по Зиновиев и Каменев, заедно с тях са убили и новия свят. Та нали те бяха хората, които извършиха революцията и утвърдиха новия строй.

Сталин бе очаквал точно този въпрос, но когато го чу, трепна. Фойхтвангер го гледаше, поразен от неочакваното му вълнение.

Сталин се извърна, отново се разходи из кабинета и без да поглежда Фойхтвангер, заговори:

— Хората, които добре воюваха през гражданската война, не винаги са пригодни в периода на строителството. Но тъй като имаха заслуги, тези личности претендираха за високи постове. Получиха ги. Оказа се обаче, че работят зле. Какво да се прави? Наложи се да ги прехвърлим на работа, която им е по силите. Те се обидиха, станаха противници на партийната линия и стигнаха до открита борба срещу партията, държавата, народа.

Той помълча малко.

— Това е едната категория хора. Другата са способните, талантливите. Главният сред тях е Троцки. Той никога не е бил болшевик. Ленин много е писал и говорил за това. Троцки се присъедини към Октомврийската революция, беше полезен по време на борбата, никой не може да го отрече. Но той се оказа неспособен за спокойна планомерна работа, историята го измести, той се опита да се опълчи срещу историята и се озова зад борда й, народът го изгони от страната, а той се имаше за вожд. И когато се озова в чужбина, впусна се в авантюри, което напълно отговаряше на характера му. Да се върне, да си възвърне властта — ето задачата, която си постави той, на каквато и да е цена, но да получи властта. И стигна твърде далече по този път.

Сталин отново се спря пред Фойхтвангер, вдигна пръст и втренчен в очите му, повтори:

— Да-ле-че…

Намръщи се и продължи:

— Колкото до някогашните сподвижници на Троцки, те така и останаха негови съмишленици. Разкаяха се, партията им повярва, назначи ги на високи държавни постове, но те измамиха партията, те искаха да върнат Троцки като ръководител и стигнаха също тъй далече, както техният предводител.

И като продължаваше да се разхожда из кабинета, с горчивина в гласа каза:

— Десет години! Десет години се мъчихме с тях. Прощавахме, връщахме ги, те пак ни мамеха, пак им прощавахме, пак им поверявахме високи постове, те плетяха зад гърба ни своите заговори, своите интриги, убиха Киров, организираха убийства на други ръководители. Колко може да търпим? Народът не може повече да търпи!

Фойхтвангер мълчаливо погледна Тал с молбата да му разрешат да зададе въпрос.

— Господин Фойхтвангер иска да ви запита нещо, другарю Сталин — плахо произнесе Тал.

— Моля — без да се обръща, каза Сталин.

Тал преведе въпроса на Фойхтвангер:

— По време на процеса срещу Зиновиев и Каменев на западните хора направи лошо впечатление пълната липса на веществени доказателства.

Сталин се засмя, поклати глава, седна.

Искат да представям писмени доказателства ли? Наивници! Опитните заговорници никога не пазят документи, които ги изобличават. Но ние им представихме достатъчно улики и свидетелски показания. Материалът беше внимателно проверен от следствието и подкрепен с техните признания на процеса. Искахме целият народ да разбере какво става. Затова процесът бе проведен с максимална простота и яснота. Подробното цитиране на документи, свидетелски показания, разнообразният следствен материал може да интересува юристи, криминалисти, историци, но подобно струпване на подробности само може да обърка обикновените граждани, безусловното признание на обвиняемите говори къде-къде повече от разните хартийки. И нека бъдем откровени: онези, които смятат нашия съд за фалшив, прекрасно разбират, че фалшиви съдии могат да изготвят фалшиви документи. Това не е толкова сложно. Но нашият съд не е фалшив, а честен съд. Не са му нужни фалшиви документи. Нужно му е честно гледане на делото, разбираемо за народа. И предстоящият процес, надявам се, ще бъде също тъй разбираем за народните маси. Народ, на който предстои страшна, безпощадна война с фашизма, трябва да познава своите вътрешни врагове и да умее да се пази от тях. Ето Радек, много популярен човек, блестящ, остроумен, аз се отнасях към него много дружелюбно, много му се доверявах… Ето… — ТОЙ отвори папката на писалището си, извади няколко листа, — ето неговото писмо от затвора, написано е на 3 декември, виждате ли, дълго писмо, в него той се кълне в пълната си невинност… А ето — Сталин извади други документи, — ето показанията му, в тях си признава всичко, подписано е на 4 декември. Изпрати ми лъжливо писмо, а на другия ден под натиска на свидетелските показания и улики всичко си призна.

Сталин се замисли, погледна Фойхтвангер, прочувствено каза:

— Вие, евреите, сте създали безсмъртната легенда за Юда. Точно с такива Юди имаме работа. Вгледайте се в нашия живот — много неща ще видите. Ще постоите ли повечко у нас?

— Имам виза до средата на февруари.

— Много добре. На Запад се съчиняват разни басни за мъчения, хипноза, подставени актьори. Какво пък, казаха ми, че следствието по делото на Радек завършва, може би през този месец ще започне процесът. Не зная точната дата, това е работа на съдиите, а нашите съдии са независими, подчиняват се само на закона. Но доколкото ми е известно, процесът ще бъде открит, със защитници — той кимна към Тал, — ще помолим другаря Тал да ви издейства покана. Идете, чуйте, убедете се със собствените си очи, вземете със себе си който искате преводач. Другарю Тал, ще можете ли да издействате покана за господин Фойхтвангер?

— Ще се постарая.

— Кажете му това.

Тал преведе.

— Благодаря — пообъркан отговори Фойхтвангер. — Аз бих…

— Много добре, прекрасно — прекъсна го Сталин, — нашият народ казва: „По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш.“ Та ето, ще видите.

— С ваше позволение, бих искал да ви задам още един въпрос…

— Моля — благо отговори Сталин, — нали затова се срещнахме.

— Разбирате ли, ние на Запад сме свикнали да гледаме на ръководителите на страната като на обикновени хора. А у вас култът към вожда стига до обожествяване и често се изразява — той притеснено потърси подходяща дума, — извинете ме, твърде безвкусно.

Сталин се разсмя.

— Безвкусно ли?… — Той сви рамене. — Обикновени работници и селяни, кога и къде са могли те да развият своя вкус, те са заети със строителството на новото общество, тежко строителство в тежки условия, те нямат време да развиват вкуса си. Самият аз вече не мога да гледам огромните портрети на този мустакат човек, когато ги носят с хиляди по време на манифестация по Червения площад. Не мога да ги гледам, но гледам, трябва да гледам, не мога да извърна гръб на народа… Безсилен съм, аз съм пленник на народа.

— Да, но — каза Фойхтвангер — хора с вкус вършат същото. Те поставят ваши портрети и бюстове на места, които нямат никакво отношение лично към вас. Например изложбата на Рембранд започва с ваш бюст. Някак не разбирам… Рембранд е живял и творил през седемнайсети век.

— Това са хора, които много късно признаха съветската власт — гневно произнесе Сталин, — а може би вътре в душата си още не са я признали. Сега с всички сили се мъчат да докажат предаността си. И затова не знаят мярка… Подмазващият се глупак носи по-голяма вреда от стотина врагове.

ТОЙ беше недоволен от този въпрос. Нетактичен въпрос. И този немски чифутин трябва да почувствува какво нещо е НЕГОВОТО недоволство. Ще отнесе НЕГОВОТО недоволство за сметка на несръчните подмазвачи. Но ще разбере какво нещо е НЕГОВИЯТ гняв.

ТОЙ не откъсваше от Фойхтвангер тежкия си поглед, доволен, че събеседникът му се стъписа и за да скрие това, свали очилата си и взе да ги бърше с малка гюдерийка. А Сталин с глух, тих, безжалостен глас продължи:

— Да допуснем, че това дори не са услужливи глупци, а злостен умисъл. Злостен умисъл на вредители, които се мъчат по този начин да дискредитират ръководството на партията — той се обърна към Тал, — още днес проверете кой е сторил това и накажете виновните. Преведете му.

Тал преведе.

— Но аз изобщо не исках това — уплаши се Фойхтвангер, — не искам някой да бъде наказан заради мен.

Сталин помисли известно време, после равнодушно каза на Тал:

— Добре. Да уважим молбата на господин Фойхтвангер. Наредете да махнат от изложбата бюста на другаря Сталин и занапред да не повтарят подобни глупости.

Тал преведе.

Фойхтвангер облекчено въздъхна:

— Благодаря.

Сталин произнесе с интимен тон:

— Цялата шумотевица около „човека с мустаците“ е много уморителна и както правилно се изразихте, „безвкусна“. Но трябва да ме разберете и мен. Принуден съм да търпя, защото зная каква наивна радост доставя на хората тази суетня. Още повече, че всички тези славословия се отнасят не за мен лично, а за партията, възглавяваща строителството на социализма в нашата страна. А нашият народ е предан докрай на делото на социалистическото строителство.

Внезапно замлъкна, отпусна клепачи. После отвори очи, погледна Фойхтвангер, усмихна се:

— Говорим за нашите работи. А вие ще видите още много неща, ще наблюдавате, ще научавате. Вие сте писател, човек със свободна професия, можете да пътувате из целия свят, а ние с другаря Тал сме служащи, получаваме заплата, за да седим на столовете си. И научаваме от вестниците какво става по света. Но това не е достатъчно. Ето защо се устремяваме към всеки, който пристига от чужбина — изхвърли ръка напред, към Фойхтвангер, засмя се, — разкажи ни, друже, какво става по белия свят.

Меко отпусна ръце на писалището и благо усмихнат, загледа Фойхтвангер.

Тал преведе, също усмихнат и подбирайки думите, за да предаде гальовната, благодушна интонация на Сталин, и по това как съчувствено, разбиращо кимаше Фойхтвангер Сталин разбираше: този човек сега е НЕГОВ човек, ще отиде на процеса, правилно ще го опише.

— Въздухът, който дишаме на Запад, е нездрав, замърсен въздух — каза Фойхтвангер, — западната цивилизация е вече лишена от яснота и решителност. Там хората не се осмеляват да се защитят с юмрук или поне с по-силна дума от настъпващото варварство. Там това се прави плахо, с неопределени жестове. Там изказванията на отговорни лица срещу фашизма се представят в захаросан вид, с маса уговорки. Отвратително е да гледаш с какво лицемерие, колко страхливо реагират отговорните лица на нападението на фашистите срещу Испанската република.

— Да — потвърди Сталин, — нападението на Германия и Италия срещу Испания е откровена и нагла агресия. Трябва да й се противопоставят всички световни прогресивни сили. Трудещите се в Съветския съюз оказват и ще оказват всичката възможна помощ на Испания. Освобождението на Испания от гнета на фашистките реакционери не е частна работа на испанците, а общо дело на цялото прогресивно човечество.

Помълча, после внушително добави:

— Фашизмът е най-злият враг на човечеството и трябва да бъде спрян. Ние няма да допуснем фашизма у нас. У нас агентите на фашизма ще бъдат обезвредени. Всички прогресивни хора трябва да разберат и оценят това.

Разговорът продължи три часа. Сталин бе погледнал часовника, когато Поскрьобишев въведе Фойхтвангер и Тал. Време беше да приключват.

Фойхтвангер отново каза нещо. Тал преведе:

— Господин Фойхтвангер иска разрешение да се снима с вас.

Сталин извика Поскрьобишев, нареди да изпратят фотограф.

Влезе фотографът, нагласи апарата.

Сталин се премести на един стол до стената. Покани Фойхтвангер да седне вдясно от него, отляво — Тал. И така, на фона на дъбовата ламперия, ги снимаха.

Когато ставаше, Сталин каза:

— Ето виждате ли, сега ще се появи още един портрет на мустакатия човек — усмихна се, размаха показалец, — по ваша вина.

Тал преведе.

Фойхтвангер се разсмя, разпери ръце:

— Вие сте най-добрият и най-спокоен полемист на света.

Каза го искрено.

Сталин изпрати Фойхтвангер до вратата, сам я отвори, направи път на гостенина, после на Тал. В приемната Поскрьобишев отвори втората врата. Фойхтвангер се извърна. Сталин вдигна ръка за сбогом. Фойхтвангер отвърна с кимане и благодарна усмивка. Вратата се затвори след тях.

Преди да влезе в кабинета си, Сталин спря пред Поскрьобишев:

— Казах ви на руски: ще поканите писателя, без да ми докладвате. Защо не изпълнихте нареждането ми?

И отново Поскрьобишев не посмя да каже, че не е получавал подобно нареждане. Другарят Сталин е искал да демонстрира на писателя своята достъпност, не е искал да изглежда надут, но не е давал такова нареждане. Изглежда е искал да го даде, но е забравил. А Поскрьобишев не смее да кани когото и да било, без да докладва предварително.

— Извинявайте, другарю Сталин — виновно промълви Поскрьобишев, — така се получи, автоматично.

— Предайте на Тал и на Ставски: на немеца да се създадат всички условия. До процеса да му се публикува всичко, което поиска. Онова, което ще напише за процеса, да се покаже първо на мен.

Сталин затвори вратата, обиколи кабинета, спря пред прозореца.

Покривите на кремълските здания бяха покрити със сняг. Заснежени бяха и медните топове, поставени около зданието на Арсенала.

Той си свърши работата с Фойхтвангер. Сега Тал, Ставски, Вишински, Радек да свършат своята. На Радек Фойхтвангер няма как да не повярва: двамата са евреи, интелигенти, журналисти. Всичко ще звучи достоверно. Радек и на процеса ще се постарае да блесне с остроумие, с ерудиция, ще се постарае да привлече вниманието, да бъде в центъра. Смята се за специалист по Германия, водил е преговори с немците още през 1919 и през 1921 година. Впрочем това не бива да му се казва, тогава между Германия и Русия съществуваха съвсем други отношения. Нека разкаже на процеса за своите последни преговори с немците, с пълномощника на Хитлер, не е нужно да измисля нищо, нека каже истината, да назове имена, живи имена, нужно е само едно: говорил е от името на Троцки, по поръчение на Троцки. А Фойхтвангер ще разгласи това по целия свят… Писател! Световна знаменитост! Антифашист ли е? Да, но не и комунист, напротив, дори е антикомунист.

ТОЙ ще накара целия свят да повярва на този процес и на всички следващи, а значи и на всички минали. Ще допусне на процеса не само Фойхтвангер, но и чуждестранни дипломати, журналисти, всякакви наблюдатели. Моля! Разбира се, всички те са само временни съюзници, те са съюзници, докато той и Хитлер са противници. Те са съюзници само до решителния поврат. Но тогава ще дойдат други времена, ще зазвучат други песни.

 

 

Процесът срещу Пятаков-Радек мина благополучно. Всичките седемнайсет подсъдими си признаха чудовищни престъпления. Тринайсет души бяха осъдени на разстрел, четирима — на затвор, двама от тях — Радек и Соколников — по-късно бяха убити в килиите си.

Когато се върна на Запад, Фойхтвангер написа книгата „Москва 1937“ и я издаде в Амстердам.

Фойхтвангер пишеше:

„Сталин е издигнал се до гениалността тип на руски селянин и работник… Сталин е плът от плътта на народа, запазил е връзката си с работниците и селяните… Говори с народен език. Изключително искрен и скромен, не си е присвоил никаква титла, взема присърце съдбата на всеки отделен човек, не позволява рожденият му ден да се празнува публично, познава отблизо нуждите на своите селяни и работници, той самият е един от тях… Дал е на Съветския съюз нова демократична конституция, окончателно е регулирал националния проблем…

Съветските граждани са осигурени с обилна храна, дрехи, кина, театри. След десет години те ще имат жилища в каквото искат количество и с каквото искат качество… Те тръгват на своите манифестации с детинска радост… Учените, писателите, художниците, актьорите живеят добре в Съветския съюз… Държавата е грижовна към тях, радва ги с почит и високи заплати… Писателите, отклоняващи се от генералната линия, не са потискани… Съветските вестници не подлагаха на цензура моите статии… В близко бъдеще Съветският съюз ще стане най-щастливата и най-силна страна в света…“

И по-нататък:

„Присъствах на процеса, чух Пятаков, Радек. Ако всичко това е измислено или фалшифицирано, тогава не знам какво е истина… Достатъчно е да прочетеш коя да е книга, коя да е реч на Сталин, да погледнеш кой да е негов портрет, за да ти стане ясно, че този умен, разсъдлив човек никога не би могъл да извърши такава чудовищна глупост като режисирането с помощта на безброй съучастници на подобна груба комедия.“

Книгата бе моментално преведена в Съветския съюз: на 23 ноември 1937 година е предадена за производство, на 24 ноември подписана за печат и тутакси отпечатана в тираж 200 хиляди екземпляра. Скоро отпечатаните по-рано в СССР романи на Фойхтвангер бяха последвани от „Успех“, „Лъженерон“, „Юдейската война“, „Изгнание“. Той стана популярен и почитан в Съветския съюз писател, за него се изписаха много възторжени думи, наричаха го „велик хуманист“.