Анатолий Рибаков
Страх (29)

29.

Сталин отново препрочете донесението от Ежов:

„Днес от задграничен източник, заслужаващ пълно доверие, получихме данни, че по време на гостуването на другаря Тухачевски в Лондон по случай коронационните тържества, срещу него ще бъде извършен терористичен акт. За подготовката на терористичния акт е създадена група от четирима души /трима германци и един поляк/. Източникът не изключва възможността терористичният акт да се подготвя с намерение да се предизвикат международни усложнения. Тъй като сме лишени от възможност да подсигурим другаря Тухачевски с охрана, гарантираща пълната му безопасност по време на пътуването, намирам за целесъобразно заминаването на другаря Тухачевски за Лондон да се отмени. Моля да се обсъди.“

ТОЙ бе продиктувал на Ежов тази редакция: немците знаят антигерманската позиция на Тухачевски, поляците помнят придвижването му към Варшава. Предупреждението звучи убедително. Разбира се, не и за Тухачевски. Миналата година ходи в Лондон за погребението на предишния крал, върна се през Берлин, никой не го закачи, той ще разбере, че сега просто не го пускат, за да не избяга, вижда как се затяга обръчът около него, схваща, че разместванията в командния състав на армията не са случайни: командирите биват прехвърляни от верните им части в нови, където нямат опора, където никой няма да ги подкрепя. Тухачевски чу с ушите си как се изрази Молотов на февруарско-мартенския пленум на ЦК, когато говореше за военното ведомство: „Щом във всички отрасли на народното стопанство има вредители, можем ли да си представим, че само там няма? Би било нелепо… Военното ведомство е твърде голямо и важно, работата му ще се проверява не сега, а малко по-късно, и проверката ще бъде много подробна.“ Тухачевски присъства на пленума, чу всичко това и прекрасно е разбрал — в армията предстои чистка.

След пленума започнаха арести сред военните, не във висшите ешелони, а в средното звено, но всички арестувани бяха служили близо до Тухачевски, Якир и Уборевич. И това също е поставило нащрек Тухачевски. Значи трябва да се действа решително и бързо. След месец всичко трябва да бъде приключено. ТОЙ се бе надявал, че Хитлер ще МУ даде в ръцете оръжие за изненадваща и мигновена разправа с Тухачевски. Не МУ го даде. Добре де, ще се оправим и с обичайните средства. А за отговора на Хитлер ще почакаме.

Хитлер маневрира. Хората му също, макар и в наша полза, но хората може да се сменят и нищо да не остане от маневрите им.

Маневрите на Хитлер са ясни. Заканва се на Русия, а същевременно окупира Рейнската зона. И нищо. Англия и Франция преглътнаха хапа.

Но маневрите на Хитлер принуждават и НЕГО да маневрира.

За пръв път в историята на болшевишката партия ТОЙ влезе в блок със социалдемократите във Франция и Испания. Добре направи. Подкрепи социалистическите правителства в тези страни. Добре направи: НЕГОВАТА политика е гъвкава политика. Сега няма да има единен антисъветски блок в Европа, противоречията между Германия и Франция веднага се изостриха. Толкова повече стават шансовете от Хитлер да се очакват решителни стъпки към сближаване със Съветския съюз. Такива стъпки засега няма. Жалко. Съюзът на Германия с Русия би бил непобедим. Само в съюз с НЕГО Хитлер е способен да създаде нова Германия. И ТОЙ вижда в лицето на Хитлер стабилен и достоен партньор. В политиката, стратегията, тактиката и на двамата има много общи неща.

Също като НЕГО Хитлер създаде могъща власт, единна централизирана партия, създаде държава-АБСОЛЮТ, сплоти около себе си народа, окрили го с една идея — омразата към врага. Идея, в чиято основа лежи омразата към врага, е най-могъщата идея, защото създава атмосфера на всеобщ страх. Но идеята на Хитлер е национална и в крайна сметка нестабилна. Тя ще принуди Хитлер да търси врага извън Германия, ще тласка към война, той ще воюва с вечния смъртен враг на Германия — високомерната Англия, „владетелката на моретата“, с нейния съюзник на континента Франция. Русия не му трябва. Приказките за „германския плуг“ са блъф, Германия е промишлена страна, плугът не е главното й оръдие. Тя никога не е живяла спокойно в съседство с Франция, която я е заобиколила със свои сателити. Дори в най-далечните честолюбиви планове на Хитлер да е притаена мисълта за еднолично световно господство, преди да нападне СССР, той ще трябва да се разправи с Франция. Докато тя съществува в тила му, не може да мърда.

Когато човек се готви за глобална война, той трябва да разполага с могъща армия. Но с какъв команден състав разполага Хитлер? Със стария пруски офицерски корпус, с разни високомерни фон-барони, ограничени пруски генерали, сподвижници на Хинденбург и Людендорф. Още със започването на истинска война Хитлер ще стане техен пленник. Нима тези хора ще позволят на едно парвеню, на един „бохемски ефрейтор“, както го наричат, да ги командва? Докато разработват из щабовете стратегически планове, докато боравят с карти и книжа, генералите не представляват опасност за Хитлер. Но застанат ли начело на корпуси и дивизии, вземат ли в ръцете си армията, живата, многомилионна войнишка маса, добре въоръжена и по германски дисциплинирана, безпрекословно изпълнителна, те ще изхвърлят Хитлер на бунището. Щурмовите отряди не ще го защитят.

Хитлер има само един изход: да премахне старите генерали и да ги замени със способни и верни хора. ТОЙ му предостави такава възможност. Хората на Ежов му дадоха материали за тайните връзки на съветските военачалници с немските. На Хитлер му остава да постъпи със своите генерали по същия начин, по който постъпи с Рьом и да МУ предостави в замяна материал срещу Тухачевски.

Хитлер обаче мълчи. Ежов твърди, че работата върви, връзката е установена по сигурни канали. Ежов не би посмял да ГО мами. Но времето си върви. Всяка възможност за военен заговор трябва да бъде унищожена в зародиш. Командният състав на Червената армия трябва да бъде заменен, като се почне от върхушката. Няма време за отлагане. ТОЙ не може да си ляга вечер с опасението, че през нощта Кремъл ще бъде завзет от техните войски, а самият ТОЙ — арестуван и тутакси разстрелян. Ворошилов няма да ГО защити, Ворошилов е мухльо, ще се завре под кревата от страх. Военните трябва да се разпердушинят не по-късно от юни, докато войските са в лагерите на учения, не бива да се чака есента, когато ги съберат в казармите. Военните са нащрек. На пленума Уборевич демонстративно стисна ръката на Бухарин, а Якир предложи Бухарин да бъде разстрелян, искаха да покажат, че сред военната върхушка няма никакво единство и общност на възгледите. Да, но ТОЙ знае, че има. Тухачевски, Якир и Уборевич са единна компания. Юни, юни, юни, не по-късно от юни! Къде е затруднението? Никога не са се разкайвали, нямат навика да се саморазобличават. Между тях се намериха само трима бивши опозиционери: командирите на корпуси Примаков и Путна и командирът на дивизия Шмит, негодникът, който ГО оскърби на четиринайсетия конгрес, преди дванайсет години. Тези тримата бяха арестувани миналата година, натискат ги да дадат показания, но те не дават, не са мекошави интелигентчета като Зиновиев — яки мъже са, военни. Но няма къде да идат, ще се прекършат. Пред очите им вече преминаха няколко процеса. Глупаци ли са да не разбират, че има средства да ги накарат да говорят. Признанието е неизбежно и неотвратимо. Когато започнат да ги прекършват, добре ще го разберат.

И все пак не беше зле да имаме стабилна застраховка, досие, което ще може да се публикува или цитира, досие с германски бланки, имена, печати — народът ще повярва на това. Каналите, по които действа Ежов, са МУ известни: белоемигрантите в Париж — шефът на СД в Берлин Хайдрих. В германския генерален щаб са налице истинските спогодби от 20-те години, когато по решение на Политбюро СССР е представил на Германия военните бази в Липецк, Дзержинск, край Москва, под тези документи е поставен истинският подпис на Тухачевски. Какво повече ни трябва?

Хитлер засега нищо не дава. Хайдрих и неговите есесовци може да не придават особено значение на тази операция, но Хитлер, самият Хитлер! Та нали знае за антигерманската позиция на Тухачевски, при това ТОЙ дава възможност на Хитлер да се освободи от своите потенциални врагове в германския генералитет.

С какво обаче да си обясним неговото протакане?

Сталин натисна копчето на звънеца и нареди на Поскрьобишев да извика при НЕГО референта Кунгуров.

— Слушам! — Поскрьобишев затвори вратата.

Сталин отиде до прозореца, загледа се в унилото здание на Арсенала, мислите му отново се върнаха към Хитлер.

Анализирайки политиката на Хитлер, ТОЙ бе установил сходство между неговата и собствената МУ логика. Много пъти бе предвиждал наум ходовете на Хитлер и се бе оказал прав: Хитлер бе постъпвал точно така, както бе предвиждал ТОЙ. И когато нареди на Ежов да осъществи тази операция, бе сигурен, че Хитлер ще я приеме. Ежов ГО увери, че планът се осъществява чрез нацистките органи на сигурността, враждебни на генералитета и Райхсвера. Защо досега няма резултати?

Разбира се, по много неща не си приличат с Хитлер. Хитлер е праволинеен. Не му достига гъвкавост и предвидливост. Но имат и много общи черти. Дори съдбите им си приличат. Като НЕГО и Хитлер е син на обущар и селянка и макар че баща му само за кратко време е поправял обувки, станал е митничар, все пак и двамата са произлезли от самите недра на народа. ТОЙ не е руснак, и Хитлер не е германец кореняк, а австриец. Както и ТОЙ, всъщност е самоук, както и ТОЙ, на младини се е увличал по изкуството: Хитлер по живописта, ТОЙ — по поезията… Спомни си една своя строфа:

И знай: полегналият като прах в браздите,

потиснатият нявга ще лети,

ще се издигне той над планините,

надежда ярка ще го окрили…

Наивни, праволинейни стихове, но съветските поети не пишат по-добре. Сигурно и платната на Хитлер са далеч от Рафаеловите.

Както и ТОЙ, Хитлер се облича най-обикновено. ТОЙ носи кител, Хитлер — куртка, не афишира връзките си с жени, нито една от тях не оказва влияние върху политиката им. Както и ТОЙ, Хитлер не се интересува от парите. Властта е единствената собственост на истинския вожд. Народът трябва да вижда във вожда идеалист, човек, който нищо не иска за себе си. Хитлер се фотографира с обикновени хора, пускат се мълви за неговата доброта, отзивчивост, внимание към простолюдието — това е вече от арсенала на буржоазната парламентарна демагогия, но щом му харесва, негова си работа.

Както и ТОЙ, Хитлер е бил признат за негоден за военна служба. Обаче ТОЙ взе участие в гражданската война, Хитлер — в световната. Както и ТОЙ, Хитлер мрази така наречената „демокрация“ с нейните парламентарни дрънканици. И най-важното, двамата знаят тайната на властта, еднакво разбират народопсихологията и ролята на вожда. Народът иска вождът да мисли, да решава вместо него… Такава е примитивната философия на народа — ТОЙ и Хитлер умело я използват.

Навън притъмня, няколко коси капки почукаха по стъклото. Сталин стана, отиде до електрическия ключ, запали лампата, отново седна зад писалището.

За Хитлер се пише много. ТОЙ нареди да се превежда и да МУ се показва всичко — и написаното от самия Хитлер, и онова, което другите пишат за него. Всички са единодушни, че Хитлер е човек със силна воля, подчинил е дори много талантливи хора. Това е естествено: талантът на властта е по-могъщ от всеки друг талант. Пишат, че Хитлер бил капризен. И за НЕГО Ленин казваше същото. Ленин грешеше, хората често грешат, смятайки за капризност волята, настойчивостта, упорството при постигането на целта. Хитлер бил „свободен от етични норми“, не подбирал средствата. Че кой политик ги подбира, кой политик е етичен? Няма такъв политик. Пишат още, че Хитлер бил неуравновесен. Може би, може би… Обаче политиката му е последователна и целеустремена. Като всеки политик той маневрира с неочаквани ходове, неразбираеми за много хора и външно нелогични — хората смятат това за неуравновесеност. Пишат, че в речите си кокетирал с народа. Истинският вожд иска да го разбират не шепа интелигенти, а народът, затова говори просто, разбираемо, достъпно. Начинът на говорене е нещо индивидуално. ТОЙ говори спокойно. Хитлер крещи, речите му са истерични. И в речите на Троцки имаше истерика, ама за какъв оратор минаваше!

Наричат Хитлер антикомунист. Ама какво значи всъщност антикомунист? Комунистите в Германия са противниците на Хитлер, негови конкуренти за влияние върху работническата класа. Това си е тяхна, вътрешна работа. Но в отношенията между държавите господстват не идеите, а държавните интереси.

Хитлер прекрасно разбира всичко това. Но нещо се дърпа от размяната на информация за генералитета. Защо? Не иска да МУ помогне? Не може да бъде. Отстраняването на Тухачевски е в интерес на Хитлер — Тухачевски е враг на Германия.

Както и да е. Времето ще проясни позицията на Хитлер, ще покаже дали той е достатъчно умен политик, за да се съюзим с него, достатъчно сигурен ли е, за да му се доверяваме. Впрочем в политиката човек на никого не бива да се доверява. С една дума, трябва да подготвяме осъждането на Тухачевски с нашите, изпитаните средства. Забраната да замине за Лондон е вече открито предизвикателство към Тухачевски.

В ъгъла на донесението от Ежов Сталин написа със син молив: „ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПБ. Колкото и да е печално, налага се да приемем предложението на другаря Ежов. Да се предложи на другаря Ворошилов да представи друга кандидатура. Й: Сталин“.

Натисна копчето на звънеца.

На вратата се показа Поскрьобишев.

— Вземете — Сталин му подаде донесението на Ежов с неговата резолюция, — предайте го на членовете на Политбюро.

Поскрьобишев приближи до бюрото, взе листовете.

— Пригответе постановление на Политбюро. Предвид опасността от терористичен акт да се отмени решението за заминаването на другаря Тухачевски за Лондон. По-нататък: да се приеме предложението на Народния комисариат по отбраната в Лондон да се изпрати другарят Орлов. Нека Ворошилов покаже това донесение на Тухачевски… Така. Кунгуров тук ли е? Добре. Повикайте го.

Кунгуров, един от неговите референти, влезе в кабинета с книга в ръце, набит, с кестеняви очи, гладко избръснат, с неизменната си бродирана украинска рубашка и напъхани в ботушите панталони.

— Седнете!

Това момче му харесваше: не приличаше на чиновник, на службаш. Обло, румено, простодушно лице, единственият усмихнат човек в секретариата. Другите никога не се усмихват пред НЕГО, а Кунгуров се усмихва, усмихва се добродушно, радва се, че ГО вижда и не може да скрие радостта си. Услужлив е. Готов е да изпълни всяко НЕГОВО поръчение. Прилича на младите сибирски момчета, които ТОЙ бе виждал в заточение, на младини. Тези момчета, „бекярчета“, както ги наричаха там, необременени още от семейни грижи, незагрубели, още млади, за да бъдат озлобени, бяха същите такива весели, приветливи, услужливи като този Кунгуров. И макар че той носеше украинска рубашка, по името му личеше — беше или сибиряк, или от Урал. Гледа ГО с обожание, предано, не откъсва поглед, попива всяка НЕГОВА дума, възхищава се на всяко НЕГОВО движение.

Освен това на своите трийсет и няколко години Кунгуров знае пет езика: английски, немски, френски, италиански, испански. Обикновен младеж, работнически произход, бивш червеногвардеец, след рабфака е постъпил в университета и ето на, изучил е пет езика. И с това доказва, че способността да учиш езици е чисто биологична: или я имаш, или я нямаш.

Кунгуров извлича за НЕГО подборки от западните вестници, списания, книги. Основната информация идва от ТАСС, а той съставя специално за НЕГО обзори по въпроси, които ГО интересуват лично, обзори, нужни само на НЕГО. Сега се занимава с Хитлер, с неговата биография и дейност и винаги намира интересни факти, точно предугажда какво МУ е нужно. Търси, чете, превежда. Добре работи.

Кунгуров му показа донесената книга.

— Другарю Сталин, идвам от печатницата. Но още не съм препрочел книгата. Позволете ми да ви докладвам утре.

— Каква е тази книга?

— Сборникът с речи на Хитлер за тази година.

— Но нали вече сте я чели на немски, превели сте я. Защо да отлагаме за утре?

— Искам да я препрочета в руски вариант, може да има грешки.

— Какво интересно има в нея?

— Има доста любопитни изказвания, особено за мира — усмихна се Кунгуров, — речта на манифестацията в Кьолн, веднага след завземането на Рейнската област.

— Дайте!

В съдържанието Сталин намери „Реч на манифестацията в Кьолн“, понечи да прелисти книгата, но се оказа, че тя не е разрязана.

— Не успях да я разрежа — каза Кунгуров, — дойдох от печатницата, гледам — на бюрото ми бележка от другаря Поскрьобишев: веднага при вас.

Сталин притисна книгата към бюрото и с пръст разкъса сгъвките на интересуващите го страници, разкъса ги неравно, грозно и зачете…

И изведнъж съвсем неочаквано се обади „сигналът за тревога“, чувство, което никога не го напускаше, винаги го държеше нащрек и му позволяваше мълниеносно да реагира и на най-дребната опасност. Това чувство никога не беше го мамило, то му помагаше да нанася изпреварващи удари и така да опазва себе си, своето положение.

Сталин вдигна очи към Кунгуров и видя смаян поглед, вперен в разкъсаните страници. Неприятен поглед, недоброжелателен. Осъжда ГО, задето разкъса страниците с пръст. Той смее да ГО осъжда! Страда за някакво си книжле и дори не се опитва да скрие това.

ТОЙ обаче умееше да скрива всичко. Умееше открай време.

Потиснал раздразнението си, Сталин отново се задълбочи в текста, прочете речта на Хитлер в Кьолн.

„Изобщо не е нужно да доказваме, че искаме мир. Аз не вярвам на земята да има човек, който да говори за мира, да се стреми към мир и да се бори за мир повече от мен… Служил съм в пехотата и на собствения си гръб съм изпитал всички ужаси на войната. Но съм убеден, че повечето хора гледат на войната като мен… Затова те приемат моите идеи. Аз отстоявам правата и свободата на моя народ. Аз искам мир.“

— Голям мошеник — подхвърли Сталин.

— Да — потвърди Кунгуров, — и това го казва веднага след завземането на Рейнската област.

Но погледът му бе все така вперен в разкъсаните страници. Виж ти, колко го е засегнало това! Какъв чистофайник, какъв педант!

Сталин отново, сега вече нарочно, спокойно и бавно разкъса с пръст началните страници, прегледа ги, после разкъса следващите, прегледа и тях, без да се зачита, и така всички страници докрая, без да вдига поглед към Кунгуров, но чувствайки как напрегнато следи той ръката му. Затвори книгата, подаде я на Кунгуров:

— Отбележете най-интересните изказвания и ми я предайте по другаря Поскрьобишев.

— Слушам.

Кунгуров излезе.

Сталин остана загледан подире му. Сега ще оправя книгата, ще трака с ножицата.

Стана, разходи се из кабинета.

Защо толкова го напрегна погледът на Кунгуров? ТОЙ би могъл да разбере някой книжен червей, някой нафталинен професор. Но бившият рабфаковец, когото ТОЙ прие близо до себе си, в когото виждаше изключително предан служител! Заради някаква си разкъсана страница вътрешно осъди другаря Сталин. Не умее, видите ли, да си служи с книгите другарят Сталин, значи излиза, че другарят Сталин е неук, невеж човек. Не поиска специален нож за разрязване на книги, извърши такова престъпление!

Беше се излъгал в Кунгуров. Не, не е чистофайник и педант, а е неискрен човек. Фалшив човек. Оказа се, че една нищо и никаква книжка му е по-скъпа от благоразположението на другаря Сталин. С какви предани кучешки очи ГО бе гледал винаги! А ТОЙ го свари неподготвен, вдигна очи, когато Кунгуров не бе очаквал, и видя, че лицето му може не само да цъфти в усмивка. Значи обожанието му е било фалш. Попивал е всяка дума, всеки жест не от преданост, а от някакви други съображения. От какви ли? Може би изучава другаря Сталин? За какво му е? За историята ли? Води си дневник? Записва си? Щом се прибере, си записва всичко? И днес ще си запише… Че нали, другарят Сталин има варварско отношение към книгите, вместо с нож разрязва книгите с пръст. Работи близо до вожда на страната, среща се с него, разговарят, пред очите му се твори история. Защо да не записва, защо да не фиксира за историята всеки ден на другаря Сталин и по този начин самият той да влезе в историята? Хората, приближени до великите, често се занимават с такива неща. Веднъж ТОЙ видя у Надя една книга от секретаря на великия френски писател Анатол Франс… Забравил е името на секретаря… Книгата се казваше… Аха! „Анатол Франс по чехли и халат“. Да, май така беше. Злобно книжле! Анатол Франс, погледнат отвътре.

ТОЙ често бе си мислил за това. Особено след като изтърва Бажанов. И на него вярваше, докато МУ беше секретар. Излезе, че не е бивало да му вярва. Избяга в чужбина, негодникът, наизмисля и изпонаписа много гадости. Подло постъпи. Летописецът не бива да се рови в мръсното бельо, летописецът трябва да описва за потомците само деянията. Не МУ трябват свидетели на личния МУ живот!

Но кой от НЕГОВОТО обкръжение се сили да стане свидетел? Тъпанарят Поскрьобишев? Изключено. Товстуха? Прекалено е умен и предпазлив. Или Мехлис, Двински и тем подобните в НЕГОВИЯ секретариат? Разбират какви задължения налага близостта до НЕГО. Разбират как може да свършат с такива дневничета. И членовете на Политбюро знаят, че това е забранено. Обаче човек дребен, като Кунгуров, незабележим служащ, може да записва, никой няма да заподозре, че ще се осмели да направи такова нещо. ТОЙ и преди бе забелязвал прекалено любопитния поглед на Кунгуров. Никой не бе следил така всяко НЕГОВО движение. ТОЙ си бе обяснявал това с предаността му и чак сега забеляза друго: удовлетворение, че открива у другаря Сталин подобно невежество. Има какво да запише в дневника си.

Сталин излезе в приемната, нареди на Поскрьобишев веднага да извика при НЕГО Паукер.

 

 

Пристигна запъхтеният Паукер. Пак в нова военна униформа, син брич, лъснати ботуши. Бързал е, не е успял да се преоблече, глупакът, контето недно…

— Познавате ли Кунгуров?

— Познавам го. Референт е в секретариата.

— Още днес на пропуска ще го претърсите, ще кажете, че се прави обща проверка и утре ще му върнете всичко. Вземете всичко, което намерите у него: книги, документи, бележници, всякакви книжа, цигарите, ако пуши, писалката. Ще донесете всичко на мен. Кунгуров да се следи внимателно.

Кунгуров бе претърсен и Паукер сложи всичко иззето на писалището в кабинета на другаря Сталин.

След като отпрати Паукер в приемната, Сталин прегледа документите на Кунгуров. Чисти бяха. Книгата беше същата, която беше му донесъл. Сталин я прелисти, нищо не бе поставено между страниците, но краищата им бяха грижливо изравнени с ножица. Изсипа на бюрото цигарите от наченатия пакет, нямаше нищо скрито. Отвинти капачката на автоматичната писалка, взря се вътре, и там нямаше нищо. Кунгуров не бе носил със себе си голям бележник. Само един мъничък. Сталин прелисти и него. Няколко имена на служители от ЦК с домашните им телефони, някои с адресите, останалите бяха непознати. Но вътрешната страна на обложката беше протрита, явно бяха правени някакви бележки с молив, прехвърляни някъде, после изтривани с обикновено гума. Къде са били прехвърляни? В дневник ли?!

— Незабавно арестувайте Кунгуров — нареди Сталин на Паукер — и още днес го разпитайте. При разпита установете какви бележки си е водил за работата на ЦК и за служителите от ЦК. Всички бележки веднага да се предадат лично на мен. Претърсете служебното му бюро, жилището му и всичко написано собственоръчно от него, и всичко подозрително предайте също на мен. Ако не намерите нищо у него, изяснете къде и у кого може Кунгуров да е пазил бележките си, направете обиск и там, арестувайте хората. Той е шпионин, водил е шпионски дневник за работата на ЦК.

 

 

Претърсиха бюрото на Кунгуров в Кремъл, жилището му — не намериха нито дневници, нито бележки. Не даде резултат и обискът в жилищата на неговите родители и на родителите на жена му.

Въпреки крайната степен на натиск при разпита Кунгуров категорично отричаше да е водил дневник.

Впрочем призна, че е работил за японското разузнаване и е възнамерявал да убие другаря Сталин. След седмица го разстреляха. Жена му бе осъдена на осем години лагери. Децата им пратиха в детски дом. Неговите роднини и роднините на жена му бяха изселени от Москва.