Анатолий Рибаков
Страх (18)

18.

Орджоникидзе бе погребан тържествено на Червения площад.

На неговата кончина и на погребението вестниците посветиха цели страници. Цялата страна скърбеше за смъртта на скъпия другар Серго, любимеца на народа, командарма на тежката индустрия. Потресени от загубата, в пресата публикуваха изявления учени, ръководители от промишлеността, работници стахановци, военни, писатели, артисти, художници.

Врагът си показа рогата и тук. Един чеченски поет публикувал стихове за смъртта на другаря Ордионикидзе. На събрание чеченските писатели го похвалили. Трогнатият поет отговорил: „Когато умре другарят Сталин, ще напиша още по-хубави.“ Нямало как, разстреляли тоя тъпанар.

Заради погребението пленумът се отложи с няколко дни, бе открит на 23 февруари. Сега всичко щеше да мине нормално. Бухарин и Риков трябва да ги арестуваме направо на пленума. Нека и другите членове и кандидат-членове на ЦК видят как се прави това. После на публичния процес Бухарин и Риков всичко ще си признаят, ще разкажат всичко, което се иска от тях.

Колко пъти Бухарин си е признавал грешки? И този път ще си ги признае. Как е могъл Ленин да спомене в своето „завещание“ човек, за когото сам е казвал, че е „мек като восък“? Може ли един вожд да бъде „мек като восък“? Правилно го е нарекъл Троцки: „Колка Дърдоркото“ — мухльо, объркан човек, дрънкало. Във времената на Бресткия мир левите есери му предложили да арестува Ленин и да състави правителство. Бухарин отказал, разправил всичко на Ленин. Ленин му поискал честна дума, че на никого няма да каже дума за това. Не можа да се стърпи. След смъртта на Ленин се раздрънка, и то публично, ето, видите ли, до какво води фракционната борба. А сега, почти след двайсет години, ТОЙ го притисна точно с това: тайно се е уговарял с есерите за арестуването на Ленин. Нали сам си го беше признал! Есерите не са отишли при НЕГО, а при Бухарин, не са правили това предложение на НЕГО, а на Бухарин. Дали е отказал, или не — това не се знае. Може и да се е съгласил, но да не е успял. А ако е отказал, сигурно го е направил от страх, видяло му се е нереално. Разказал бил на Ленин? Ама къде са доказателствата? Ленин е мъртъв. Ето до какво води бъбривостта. А сега целият народ ще знае: Бухарин е възнамерявал да арестува Ленин.

Лекомислие, празнословие? Може би. Но щом си лекомислен празнословец, поне не претендирай за лидерство, за ролята на „любимец на партията“. ТОЙ отдавна искаше да се отърве от Бухарин. В средата на двайсетте години, след разгрома на зиновиевската опозиция, ТОЙ се надяваше да раздели десните, да отдели Риков от Бухарин, като намекна на Риков: „Алексей, защо не се заловим двамата…“ Не пожела Алексей, да си плаща сега.

Преди два месеца, на декемврийския пленум на ЦК, Бухарин още се пъчеше. Ежов обвини него и Риков, че са влезли в блок с троцкистите и са знаели за терористичната им дейност. Бухарин кресна на Ежов: „Млъкни! Млъкни!“ Какви бяха тия глупашки крясъци?! Никой не го подкрепи. Само Орджоникидзе зададе няколко въпроса, опита се да обърка Ежов. Не можа да го обърка. А ТОЙ тогава каза:

— Не бива да бързаме с решението, другари. Ето, следствените органи имаха материал и срещу Тухачевски, но ние разгледахме въпроса и другарят Тухачевски може спокойно да работи.

И предложи резолюция: „Въпросът за Риков и Бухарин не е приключен. Да се продължи проверката и решението да се отложи до следващия пленум на ЦК.“

Изманеврира. Защо ли? Ами ето защо: отначало да се проведе през януари процесът срещу Радек-Пятаков-Соколников, а вече после да се върнем към Бухарин. Между другото успокои и Тухачевски.

Така и решиха. На процеса през януари всичко се потвърди по цялата страна, по целия свят се чуха имената на Бухарин и Риков. През тези два месеца всеки ден в дома на Бухарин изпращаха протоколите от разпитите на бившите му съмишленици от дясната опозиция, на бившите му ученици от Института на Червената професура. Само в един ден, на 16 февруари, му изпратиха двайсет такива протокола, да чете. Към това може да се прибавят и непрестанните очни ставки със Соколников, Пятаков, Радек, с бившите му ученици, например с Астров.

Като резултат Бухарин бе окончателно деморализиран. Обяви гладна стачка, заяви, че няма да се яви на пленума, докато не снемат обвиненията от него. Какъвто наивен чешит беше, такъв си и остана. Кого смята да плаши с домашна гладна стачка? Навремето ТОЙ бе разпоредил на Ягода: гладните стачки да се таксуват като нарушение на затворническия режим, като продължение на контрареволюционната дейност в затвора. А пък тоя ще гладува в собственото си жилище, край младата си женичка. Кой може да докаже, че наистина гладува?

За това гладуване ТОЙ го наказа. Като първа точка в дневния ред на пленума постави въпроса: „За антипартийното поведение на Бухарин във връзка с обявената гладна стачка“. И едва като втора: „За Н. Бухарин и А. Риков“.

Бухарин дойде на пленума, къде ще се дява. Макар и да не прекрати гладната стачка, дойде. Участниците в пленума го посрещнаха враждебно. ТОЙ следеше внимателно: поздравиха го само двама — командармът Уборевич и Акулов. Акулов дори му каза нещо, сигурно окуражаващо… Хем и Акулов, и Уборевич бяха получили копия от показанията на Бухарин. Демонстративно го поздравиха.

После Бухарин падна между редовете. Изигра припадък от глад. Щом толкова е заслабнал, как, пита се, е докретал до заседателната зала? Или се е надявал, че „по болест“ ще отложат неговия въпрос? Не, не го отложиха.

ТОЙ отиде при него:

— На кого си обявил гладна стачка, Николай, на Централния комитет ли? Погледни на какво си заприличал, съвсем си измършавял. Помоли пленума да ти прости тая гладна стачка.

— Защо е необходимо — отвърна Бухарин, — щом сте решили да ме изключите?

— Никой няма да те изключва от партията. Върви, върви, Николай, моли пленума да ти прости, зле постъпи.

Така му отговори ТОЙ. Тихичко. Никой друг не чу. И повярва, тоя глупак, веднага се окуражи, стана от пода и поиска прошка за гладната стачка. Слезе от трибуната и пак седна на пода между редовете. Какво искаше да каже с това?

Все така седнал на пода изслуша доклада на Ежов. Този път Ежов го обвини и в терор, и в подготовка на дворцов преврат, в създаване на блок с троцкистите и зиновиевците, в организиране на кулашки въстания, обвини го, че е продал СССР и е участвал в убийството на Киров. Седнал на пода, Бухарин мълчаливо слушаше и ГО поглеждаше в очакване ТОЙ да се изкаже в негова защита. Но се изказа не ТОЙ, а Микоян, даде политическа оценка на Бухарин и Риков като врагове на партията и народа. С това заседанието завърши.

После провериха — Бухарин вкъщи вечерял, направил това благодеяние на партията, дойде на пленума сит, отново ГО поглеждаше, чакаше кога ТОЙ ще започне да го спасява. Не, драги Бухарчик, нали точно ти наричаше другаря Сталин „Чингисхан с телефон“, а знайно е, че чингисхановците не се изтрепват да помилват.

Този ден се изказаха Молотов и Каганович, здравата размахваха секирите. Бавномислещият иначе Молотов дори стигна до бляскавия извод:

Когато ви арестуваме, ще си признаете. Фашистката преса твърди, че нашите процеси са провокационни. Като отричате вината си, само ще докажете, че сте фашистко мекере.

Никой не подкрепи Бухарин. Всички бяха против него, прекъсваха го, когато заговори: „Тежко ми е да живея“, дори ТОЙ го прекъсна: „А на нас лесно ли ни е?“

ТОЙ не се изказа. Предложи да се създаде комисия по изработване на решение за Бухарин и Риков. Създадоха я. Трийсет и шест души, с председател Микоян.

На заседанието на комисията се изказаха двайсет души. Разстрел предложиха шестима: Ежов, Будьони, Мануилски, Шверник, Косарев и Якир. Да се предадат на съда, без разстрел — седмина: Постишев, Косиор, Петровски, Антипов, Николаева, Шкирятов и Хрушчов. Болшинството, включително и Крупская и Улянова, гласуваха за НЕГОВОТО, „най-мекото“ предложение — да се изключат от партията, да не се дават под съд, а делото да се изпрати в НКВД.

А пък щом делото отиде в НКВД, и те ще отидат там.

Още тук, на пленума, на двайсет и седми февруари Бухарин и Риков бяха арестувани.

На същия пленум на трети март другарят Сталин изнесе доклад.

— Вредители, диверсанти, шпиони, агенти на чужди държави — каза другарят Сталин — са проникнали във всички организации в страната. Ръководителите на тези организации са проявили безгрижие.

Докато съществува капиталистическото обкръжение, у нас ще има вредители, шпиони, диверсанти и убийци.

Силата на днешните вредители и диверсанти се крие в партийния билет в джоба им.

Слабостта на нашите хора е сляпото доверие в комунистите.

Вредителите могат да демонстрират и системни успехи: те отлагат своята вредителска дейност до войната.

 

 

Така на февруарско-мартенския пленум през трийсет и седма година другарят Сталин, вече официално, обяви война на своя народ, война, която бе започнал преди десет години.

Според изчисленията на учени в началото на 37-а година по затвори и лагери са се намирали пет милиона души. Между януари трийсет и седма и декември трийсет и осма година са били арестувани още седем милиона. От тях са разстреляни един милион, в лагерите са загинали два милиона.