Метаданни
Данни
- Серия
- Децата на Арбат (2.2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Страх, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Здравка Петрова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Йосиф Сталин
- Линейно-паралелен сюжет
- Реализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Анатолий Рибаков
Заглавие: Страх
Преводач: Здравка Петрова
Година на превод: 1994
Език, от който е преведено: руски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „Мекум“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1994
Тип: роман (не е указано)
Националност: руска (не е указана)
Художник: Веселин Христов
ISBN: 954-8213-07-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18638
История
- —Добавяне
17.
Очната ставка се проведе не в кабинета на Алтман, а при някакъв по-голям началник. Но зад началническото бюро сега седеше Алтман, а зад другото, поставено перпендикулярно — Вадим.
Докато чакаха да доведат Сергей Алексеевич, Алтман пишеше нещо, а Вадим не откъсваше неспокойния си поглед от вратата, трепваше и при най-незначителния шум в коридора… Ужасно, ужасно, ужасно… Как ще гледа познатото от детинство лице, как ще уличава почти роднина в лъжа… Боже мой! Но защо Сергей Алексеевич отрича такава дреболия? Спасява Вадим, не иска да го издаде? Разбира се, това е благородно, но изобщо не е необходимо, така и ще му каже: „Сергей Алексеевич, разбирам, вие не искате да подложите на удар мен, това е много благородно от ваша страна, но е абсолютно ненужно. Аз сам поех цялата вина. Признах си, че АЗ, и само АЗ, ви разказах този виц. Кажете, че беше така, много ви моля, това е важно за двама ни…“
Вратата се отвори неочаквано и в кабинета, придружен от милиционер, едва пристъпвайки, влезе един старец. В първата минута Вадим не можа да познае в този крайно изнемощял човек Сергей Алексеевич. По лицето му имаше синини, главата му се тресеше. С лявата ръка той придърпваше падащите си панталони, а пръстите на дясната, в която обикновено Сергей Алексеевич държеше ножицата, непрекъснато мърдаха и тази странно шареща из въздуха ръка окончателно срази Вадим. „Господи — помисли си той, — човекът е на прага на смъртта, а рефлексът е още жив.“
Известно време Алтман втренчено гледа Сергей Алексеевич, после кимна към наредените до стената столове:
— Седнете, Феоктистов!
Сергей Алексеевич седна, без да поглежда Вадим — или не го забеляза, или не го позна.
— Гражданино Феоктистов — строго произнесе Алтман, — познавате ли този гражданин? — и посочи Вадим.
Сергей Алексеевич с усилие повдигна глава, погледна Вадим.
На Вадим му се стори, че за миг нещо припламна в очите му, после помръкна, угасна и Сергей Алексеевич отново наведе глава.
— Питам ви: познавате ли този човек?
Сергей Алексеевич си пое дъх и с усилие промълви:
— Познавам го.
Подъвка устни и тогава Вадим забеляза, че му липсват зъби. По-рано той имаше всички зъби.
— Как се казва?
— Вадим Андреевич… — изфъфли старецът, — Марасевич…
— Значи потвърждавате, че се познавате?
— Потвърждавам.
— При какви обстоятелства се запознахте?
— Той се подстригва при мен…
— А други подстригват ли се при вас?
— Подстригват се.
— И вие знаете трите имена на всеки от тях?
— На случайните не ги зная, но на постоянните ги зная… Татко му, Андрей Андреевич, професора, още отпреди революцията…
— Не ме интересува какво е било преди революцията — прекъсна го Алтман, — разкажете какво сте вършили след революцията. Какви разговори сте водили с Вадим Андреевич Марасевич?
— Никакви — без да вдига глава, отговори Сергей Алексеевич.
— А той с вас?
— И той!
— А политически вицове разказвал ли ви е?
Сергей Алексеевич още по-ниско наведе глава.
— Не, не ми е разказвал.
— Така, инатите се — зловещо изрече Алтман, — да чуем тогава гражданина Марасевич. Гражданино Марасевич, познавате ли този човек?
Като сдържаше треперенето в гласа си, Вадим отговори:
— Познавам го.
— Трите му имена.
— Сергей Алексеевич Феоктистов.
— Откъде го познавате?
— Той ме бръснеше и подстригваше.
— А откъде знаете трите му имена?
— Как откъде… Подстригвам се при него от 15 години, как няма да зная? И баща ми се подстригва при него.
Въпросите бяха глупави, нелепи, но Вадим разбираше, че са необходими: Алтман разговаряше с него също както със Сергей Алексеевич, не като с обвинител, дори не като със свидетел, а като с обвиняем, поставяше го в еднакво положение със Сергей Алексеевич. И много добре прави, така трябва, само да не изглежда на Сергей Алексеевич като предател.
— Гражданино Марасевич, водил ли е с вас гражданинът Феоктистов антисъветски разговори?
— Не, не, какво говорите?! — замънка Вадим. — Никакви антисъветски разговори не е водил с мен.
— А вие с него?
— И аз не съм водил.
— Но как така? — фалшиво се учуди Алтман. — Ами антисъветски вицове разказвали ли сте му?
— Разказах му вица за Радек.
— За кой Радек, дето беше осъден по процеса?
— Да.
— Е, и какъв беше този виц?
Вадим разказа вица.
— И как го оценявате вие?
Вадим не отговори.
— Питам ви — повтори Алтман — как оценявате този виц, съветски ли е или антисъветски?
— Но нали е виц — каза Вадим.
— В който се повтарят думите на шпионина и убиеца Радек за нашия вожд другаря Сталин, подигравателни думи — подзе Алтман, — съветски или антисъветски е този виц?
— Антисъветски — с половин глас измънка Вадим.
— И вие го разказахте на гражданина Феоктистов?
— Да.
— С каква цел?
— Без цел, просто така.
— Просто така — повтори Алтман, — и как реагира на това гражданинът феоктистов?
— Засмя се и каза: „И тук има пръст Лев Давидович.“
— Кой Лев Давидович?
— Очевидно Троцки.
— Как възприехте този отговор на Феоктистов?
— Ами… като поговорка.
— В какъв смисъл поговорка?
— Ами… популярни думички.
— В какъв смисъл „популярни думички“?
— Ами, сега е ясна ролята на Троцки в антисъветската дейност, за това говорят и процесите, така че сред хората се разнасят подобни поговорки.
— Но нали вие сте разказали вица миналата година, още преди арестуването на Радек?
— Да.
— Защо според вас още тогава гражданинът Феоктистов е свързал Радек с Троцки?
Вадим сви рамене.
— Добре — Алтман порови в книжата на бюрото, с омраза се втренчи в Сергей Алексеевич, — гражданино Феоктистов, чухте ли показанията на гражданина Марасевич?
— Чух ги — прошепна Сергей Алексеевич.
— Разказвал ли ви е той виц за Радек?
— Не си спомням.
— Споменавали ли сте нещо за Лев Давидович Троцки?
— Не, никога.
Алтман се подсмихна.
— Сергей Алексеевич — изведнъж каза Вадим и се понадигна от стола, — защо упорствате, защо отричате очевидни неща? Нали поех цялата вина, нали признах, че именно аз ви разказах този виц, не вие, а аз. Аз ще отговарям за това, а не вие. Защо трябва да упорствате? Мен ли искате да запазите? Но аз не се нуждая от това, никак не се нуждая. И двамата не се нуждаем, повярвайте ми.
Алтман изчаквателно гледаше Феоктистов. Но той изобщо не реагира на думите на Вадим, дори не повдигна глава.
— Ами добре, ще запишем — каза Алтман.
Той дълго писа протокола за очната ставка, после го прочете. Вадим потвърждаваше според него предишните си показания, а в отговорите на Сергей Алексеевич срещу всеки поставен въпрос стоеше думата „отричам“.
— Вярно ли е записано? — обърна се Алтман към Вадим.
Всичко беше записано вярно, но изглеждаше ужасно.
Вадим се почуди какво да отговори. С безсмисленото си упорство Сергей Алексеевич се погубваше. Сам си копаеше гроба…
— Гражданино Марасевич, вярно ли е записано? — повтори въпроса си Алтман, в гласа му се долавяше нарастващо раздразнение.
— Вярно.
— Подпишете.
Показа му къде и Вадим подписа.
— Гражданино Феоктистов, вярно ли е записано? Отговорете!
— Отричам — прошепна Сергей Алексеевич.
— Точно това е записано тук: „отричам“. Станете!
Сергей Алексеевич едва се надигна от стола.
— Елате тук!
Тътрейки нозе, Сергей Алексеевич се приближи до бюрото.
Алтман побутна към него протокола за очната ставка:
— Прочетете с очите си!
Сергей Алексеевич прочете, врътна глава.
— Ето тук подпишете!
Сергей Алексеевич подписа.
Алтман натисна копчето на звънеца, на вратата се появи милиционерът.
— Отведете го!
Милиционерът отиде при Сергей Алексеевич, хвана го за лакътя.
И в този миг Сергей Алексеевич вдигна очи към Вадим. Лицето на Вадим стана съвършено бяло.
— Ех, Вадим Андреевич, Вадим Андреевич.
Алтман удари с юмрук по бюрото:
— Не разговаряй! Отведете го!
Милиционерът грубо дръпна Сергей Алексеевич за лакътя, блъсна го и го изведе от кабинета.
— Каква птица, а? — каза Алтман. — Вече три месеца се мотаем с него. Упорито говедо.
— И всичко това — заради един виц?
— Вицът е дребна работа — отговори Алтман, — има много по-съществени неща. Между другото, не знаете ли какви познанства има Феоктистов с военни?
— С военни ли? Нямам представа.