Анатолий Рибаков
Страх (12)

12.

Тягостните разговори в училището продължиха цяла седмица. После всички членове на партията бяха извикани на заседание на районната комисия за народен контрол. В училище имаше петима комунисти: Алевтина Фьодоровна, Нина Иванова, преподавателят по обществознание Василий Петрович Юферов, домакинът Яков Иванович, лаборантът Костя Шалаев, който още беше кандидат-член.

Комисията за партиен контрол се намираше в зданието на районния комитет на партията на ъгъла на „Садовая“ и „Глазовский“. В неголямата стая около масата се бяха разположили членовете на комисията, до тях — групата по проверката. В ъгъла до прозореца седеше, преметнал крак връз крак, сладникаво красив младеж с кафяв костюм, жълта риза и жълта вратовръзка.

Председателят на комисията изложи резултатите от проверката: комисията изцяло потвърждава обвиненията, представени срещу Алевтина Фьодоровна. Извод: тя да бъде отстранена от длъжността директор, да се постави въпросът за изключването й от партията, останалите членове на партийната организация да бъдат наказани с мъмрене за самоотстраняване от политическа работа в училището, за липса на бдителност.

Тези думи удряха като с чук по главата: изключване от партията в днешните условия означаваше арест. Нина извади от чантичката си носна кърпа, избърса изпотеното си чело, хвърли поглед към Алевтина Фьодоровна.

Алевтина Фьодоровна се държеше мъжествено. Фактите, изброени в доклада на комисията, са верни, но оценката им е неправилна. Аргументите на Алевтина Фьодоровна бяха приблизително същите, които изложи Нина пред комисията по проверката, но подкрепени с цитати от съответните партийни и правителствени документи, натежаваха повече. С доста остри изрази Алевтина Фьодоровна обвини Туся Наседкина в скандалджийство, интригантство, невежество.

След нея дадоха думата на Василий Петрович Юферов. Той упрекна дирекцията на училището в недостатъчно внимание към комсомолците, подписали заявлението. Младежите така разбират своите задачи в днешната остра политическа ситуация и е трябвало да се вслушаме в мнението им, да поговорим с тях, да не влизаме в конфликт, да намерим общ език, да насочим политическата им активност в правилно русло. Създава се впечатление, че дирекцията е съсредоточила вниманието си единствено върху учебната подготовка. Това е хубаво, но не бива да забравяме за обществения облик на съветския ученик, за възпитаването не само на образован човек, но и на дисциплиниран борец за социализъм.

Равният глас на Юферов действаше приспивно, един от членовете на комисията скри една прозявка, преструвайки се, че си приглажда мустаците. Юферов забеляза това и побърза да приключи изказването си. Не каза дали трябва Алевтина Фьодоровна да бъде свалена и изключена от партията. Премина към себе си, помоли комисията да вземе предвид, че в това училище преподава по съвместителство, а основната му работа е в научноизследователския институт.

Нина сухо и кратко заяви, че не е съгласна с изводите на комисията и намира убедителни доводите на Алевтина Фьодоровна.

Яков Иванович измънка, че шофьорът не знаел пътя и затова той трябвало да седи в кабината, а момчетата били в каросерията и вързали бюста. Той нямало да позволи, но ето, така се случило.

Лаборантът Костя Шалаев навремето бе завършил същото училище; ограничено, но дисциплинирано момче, от работническо семейство. Алевтина Фьодоровна беше благоразположена към него, остави го в училище да води химическата лаборатория с надеждата след година-две той да влезе в химическия институт. Но Костя се ожени, не кандидатства, така си остана лаборант. Костя помоли комисията да вземе предвид, че е млад комунист, все още кандидат, не си е изработил партийна закалка, сигурно наистина е трябвало повече да се интересува от живота на цялото училище, а не да седи по цели дни в лабораторията, разбира се, виновен е за това, но все пак моли да се вземе предвид неговата неопитност, работническият му произход и обещанието му да се поправи.

— Има ли въпроси? — загледан в книжата, попита председателят.

— Алевтина Фьодоровна — чу се глас откъм ъгъла, където в същата поза, преметнал крак връз крак и с лакът на перваза седеше младият красавец, — познавате ли Павел Павлович Устинов?

— Да.

— Дайте някои подробности по този въпрос, ако обичате.

— Какво отношение има това към проблема, за който сме се събрали? — попита Алевтина Фьодоровна.

Председателят вдигна глава:

— Другарко Смирнова, намирате се на заседание на комисията за партиен контрол, затова имайте добрината да отговаряте на всички зададени въпроси.

— От 1921 до 1927 година включително работихме заедно в Народния комисариат по просветата на РСФСР.

— А после? — попита красавецът.

— После мен ме преместиха в училището, а той остана в комисариата, по-късно бе назначен за завеждащ един областен отдел.

— Поддържахте ли познанството си с него?

— Да, докато той беше в Москва.

— Известно ли ви е, че той е арестуван като враг на народа?

След кратка пауза тя отговори:

— Да.

— Откъде?

— За това писа „Правда“.

— Така. Ами познавахте ли Григорий Семьонович Гинзбург?

— Познавах го. И той работеше в комисариата по просветата на РСФСР, после — в Московския отдел за народна просвета.

— Известно ли ви е, че е арестуван като враг на народа?

— Да.

— Откъде?

— Той работеше в Московския отдел за народна просвета, за арестуването му знаят всички московски педагози.

— Поддържахте ли връзки с него?

— Не, не съм поддържала лични връзки. Срещахме се по служба, на семинари, на конференции.

И така той назова един след друг десетина репресирани служители по просветата, познати на Алевтина Фьодоровна.

Нина разбра: този хубавец е от органите, сега са нарочили Алевтина Фьодоровна, тя е обречена. И всички са обречени, Нина ще е първата, нали защитаваше Алевтина Фьодоровна… Затвор? За какво?

И тутакси, сякаш отгатнал мислите й, хубавецът каза:

— Имам въпрос към Иванова. Другарко Иванова, вие сте завършили педагогическия институт. Целият ви випуск е заминал за провинцията. Как успяхте да останете в Москва и да се върнете в училището, където сте учили?

Истината! Трябва да говори само истината! Нито дума лъжа, никакви увъртания. Но от вълнение тя не можа отведнъж да овладее гласа си и изрече два пъти първата фраза.

— Разбирате ли — каза Нина, — в Москва имам жилище, тогава се грижех за по-малката си сестра. Нямаме, нито баща, нито майка. Обясних това в института при разпределението. Отговориха ми, че ако донеса искане от някое московско училище, ще ме изпратят в него. Такова искане ми даде Алевтина Фьодоровна.

— Значи ви насочиха към това училище по нейна молба?

— Да.

— Тя ви даде препоръка и за партията, нали?

— Да.

— А втората препоръка?

— От Иван Григориевич Будягин.

— Бившия заместник народен комисар?

— Да.

— Известно ли ви е, че той е арестуван като враг на народа?

— Да.

— Как се запознахте с него?

— Дъщеря му ми беше съученичка.

— Срещате ли се с нея?

— Не. Още щом научих, че баща й е арестуван, престанах да се виждам и да разговарям с нея.

— Съобщихте ли в своята партийна организация, че поръчителят ви е арестуван като враг на народа?

— Не.

— Защо?

— Не знаех, че трябва да съобщя за това. Препоръката му е приложена към личното ми дело.

По облото мордовско лице на Алевтина Фьодоровна не трепна нито един мускул. С крайчеца на окото си Нина видя това и се успокои.

— А кой друг от вашите приятели е арестуван?

Нина сви рамене.

— Не знам… Май че никой.

— Твърдите ли това?

Нина отново сви рамене.

— Защо мълчите?

— Не знам кого имате предвид.

— Имам предвид вашия приятел Александър Павлович Панкратов.

— Панкратов ли? И с него бяхме съученици… Оттогава минаха седем години.

— И оттогава не сте се срещали?

— Срещали сме се. Живеехме в един блок. Но той вече от три години е арестуван и изселен от Москва.

— Как приехте неговото арестуване?

Никак. Защото и тогава, както и сега, не знаех за какво е арестуван!

— Ходатайствали ли сте за неговото освобождаване?

Сърцето на Нина силно заби. Такъв неочакван въпрос. За какво ходатайство питат? За онова писмо, под което тя искаше да събира подписи в училище ли? Алевтина Фьодоровна го скъса. Или за другото, което обмисляха у Лена, и Будягин им каза да не го изпращат? За първото знае само Алевтина Фьодоровна, тя не може да е казала на някого. За второто знаят Лена, Макс, Вадим и самият Иван Григориевич, но нали не го изпратиха… Но пък и този не пита случайно… Сигурно знае нещо.

Отговори с неуверен глас:

— Не съм изпращала никъде никакви ходатайства.

Това беше истина. Тя не мамеше партията. Никакви ходатайства никъде не бе изпращала.

И отново по лицето на Алевтина Фьодоровна не трепна нито един мускул.

Нина си представяше какъв ще бъде следващият въпрос. Щом органите знаят за нея толкова много, дори питат как е приела арестуването на Саша, значи са събирали сведения, разговаряли са със съседите и тази гадина Вера Станиславовна със сигурност е докладвала, че над леглото на Варя е окачена снимката на Саша. Тя отдавна знаеше, отдавна чувстваше, че ще си изпати заради Варя! Какво да каже за тази снимка? Не бива да казва истината — веднага ще подберат и Варя. Ще трябва да излъже, например, че това е баща им на младини. Ами ако в тяхно отсъствие, докато с Варя са били на работа, Вера Станиславовна е отключила на пълномощника и снимката на Саша вече е преснимана? И сега нея, комунистката, я хванат в лъжа в районния комитет на партията, пред Алевтина Фьодоровна, Юферов и Яков Иванович? По-добре да потъне вдън земя, за да не изпита този позор!

— Нямам повече въпроси — каза хубавецът.

Нина седна, притвори очи.

— Да приключваме — каза председателят, — има предложение за груби политически грешки в подбора на кадрите, за извращения в марксистко-ленинското възпитание на младото поколение, за допускане и укриване на контрареволюционни антисъветски постъпки сред учениците от горните класове, както и за връзки с врагове на народа — той изброи всички имена, назовани преди това от младежа, — Алевтина Фьодоровна Смирнова да бъде изключена от редовете на ВКП /б/ и отстранена от длъжността директор на училището. Кой е за?

Членовете на комисията гласуваха „за“.

— Единодушно — обяви председателят, — Смирнова, партийния ви билет!

Алевтина Фьодоровна помисли малко, извади от чантичката си партийния билет, отново помисли, целуна го, остави го на масата.

Този неочакван жест породи моментно объркване, председателят пръв се овладя и каза навъсено:

— Гражданко Смирнова, свободна сте.

Алевтина Фьодоровна излезе от кабинета.

— Мисля, че делото на Иванова трябва да се отдели и да се предаде на партийния следовател — каза хубавецът.

Макар да се държеше като страничен човек и да седеше в ъгъла до прозореца, беше ясно, че именно той е най-важното лице тук.

Председателят кимна:

— Има предложение да се отдели делото на Нина Ивановна Иванова и да се предаде за предварително разглеждане на партийния следовател. Кои е за?

Всички гласуваха „за“.

— Единодушно — обяви председателят и отново погледна листчето на масата, така и не можа да запомни имената, — сега по отношение на Василий Петрович Юферов, Яков Иванович Маслюков, Константин Илич Шалаев…

Той направи пауза.

Хубавецът мълчеше.

— Ами при тях — каза председателят, — мисля да се ограничим с мъмрене за недостатъчна бдителност. Има ли други предложения?

Други предложения нямаше.

— Прието, закривам заседанието.

Всички излязоха заедно от районния комитет. Беше вече тъмно — около пет вечерта.

— Ей това е! — каза Василий Петрович и пое към Смоленската станция на метрото.

Яков Иванович и Костя лаборантът свърнаха по „Глазовский“ — бяха решили да се върнат в училището.

Нина изчака всички да се скрият от погледа й и се затича към булевард „Зубовский“. На улица „Кропоткин“ живееше Алевтина Фьодоровна. Сега на всяка цена трябваше да я види, да й каже нещо, да я утеши. Всичко е ужасно. Трябва да поиска съвет как да се държи, какво да прави, как да живее.

Дотича до улица „Кропоткин“, сви наляво и спря, инстинктивно притисната до стената. До тротоара бе спряла лека кола и до нея онзи хубавец, Алевтина Фьодоровна и още един в палто от лицева кожа с кожена яка. Хубавецът говореше нещо на Алевтина Фьодоровна, размахвайки пред носа й служебно удостоверение, после двамата някак много ловко, изпипано, някак незабелязано за минувачите натикаха Алевтина Фьодоровна в колата, седнаха вътре от двете й страни, колата в разрез с всякакви правила обърна в обратна посока и по улица „Кропоткин“ полетя към центъра.