Метаданни
Данни
- Серия
- Децата на Арбат (2.2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Страх, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Здравка Петрова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Йосиф Сталин
- Линейно-паралелен сюжет
- Реализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Анатолий Рибаков
Заглавие: Страх
Преводач: Здравка Петрова
Година на превод: 1994
Език, от който е преведено: руски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „Мекум“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1994
Тип: роман (не е указано)
Националност: руска (не е указана)
Художник: Веселин Христов
ISBN: 954-8213-07-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18638
История
- —Добавяне
11.
Заради грешката с хотел „Бристол“ Дяков бе уволнен и се изгуби някъде. На неговото място назначиха Шарок. Шарок с удоволствие се настани в креслото на Дяков, хубаво кресло, и длъжността по-солидна, и заплатата по-голяма.
Между другото в задълженията на Шарок влизаха и арестите на лицата, с чиито се занимаваше неговото отделение. В края на 36-та година едно от тези лица се оказа и Иван Григориевич Будягин.
— Арестувайте Будягин лично — нареди му Молчанов, — дръжте се учтиво.
В първата минута Шарок се пообърка, понечи да каже, че не може да арестува Будягин, познават се, девет години е бил в един клас с дъщеря му. Но се въздържа, добре знаеше стереотипния отговор:
— Враговете на партията престават да бъдат наши познати. И не бива да се гнусите от черната работа. Дзержински е ходил лично по арести, не е бягал.
Шарок премълча, пое нареждането на Молчанов за изпълнение, формира бригадите за тази нощ, подготви необходимите документи, но у Будягин в Пети дом на Съветите реши да прати старшия оперативен пълномощник Нефедов, а той лично да отиде да арестува някакъв военен с чин командир на дивизия. Наруши прякото разпореждане на началството, което би могло да му причини големи неприятности. Но не можеше да отиде у Будягин.
Шарок не се стесняваше от самия Будягин. Какво да се прави, гражданино Будягин, изпълнявам служебния си дълг. И срещата с Лена не го смущаваше особено. Ако останеха за минута насаме, би й казал: „Лена, трябва да ме разбереш, това ми е много неприятно, но заповедта си е заповед.“ Изобщо, всичко това беше преодолимо.
Проблемът беше другаде. Там, в Пети дом на Съветите, в апартамента на Будягини живее неговият син. Синът му! Шарок никога не го е виждал и не иска да го вижда. Но той е там, живее, съществува. Ето вече месец жилището на Будягини се наблюдава отвън и той е наредил агентите да му докладват кога извеждат внука на Будягин на разходка и кой го извежда: майката, бабата или бавачката, кой общува с тях, с кого разговарят. Естествено, за делото тези сведения не са необходими, но са необходими на него — искаше да научи живо ли е това дете или бог е помогнал да умре, което би било най-добрият изход за всички: за него, Шарок, на когото това дете хич не е потрябвало, за Лена, която рано или късно ще се озове в затвора, или в най-добрия случай в Сибир или Казахстан, където с дете на ръце ще има много да пати. Ако ли пък го вземат в детски дом, пак ще го изгуби, там им дават други имена. Пък и за самото хлапе е по-добре да умре, отколкото да се мъчи в заточение или в детски дом.
Ала синът му не е умрял и дори явно не е боледувал. Според сведенията от агентурата два пъти дневно го извеждали на разходка, винаги бавачката, а в празнични дни майката, дъщерята на Будягин. Значи той е в тази сграда, в този апартамент, и ще бъде там по време на ареста на Иван Григориевич и по време на обиска.
В такъв случай е невъзможно да се предскаже какво може да й хрумне на Лена, как ще се държи в такава ситуация. Току-виж изнесла детето и му го хвърлила в ръцете:
— Тогава вземай и сина си! Носи го в затвора!
Ще се вдигне шум, викове, детски плач…
Шарок вече бе извършвал много арести, много обиски, беше свикнал с шума, виковете, детския плач и истериите. Но такъв скандал ще превърне официалните държавни действия в семейна кавга, ще се разбере, че Шарок има роднински връзки със семейство на народен враг, още на другия ден мълвата ще плъзне по целия Наркомат. Тъй че по никой начин не бива лично да арестува Будягин.
Да става, каквото ще. Все някак ще се оправдае после пред Молчанов. Ще поеме комдива, а у Будягин ще прати оперативния пълномощник Нефедов.
Вечерта Шарок извика Нефедов, инструктира го, каза, че обискът трябва да се проведе твърде внимателно — у Будягин има какво да се намери. Може да има секретни партийни документи, каквито Будягин по-рано, като член на ЦК, е имал права да съхранява, а когато е бил изхвърлен от ЦК е трябвало да предаде, но дали ги е предал? И документите, свързани с предишната му дейност като посланик, също представляват интерес за бъдещото следствие. Будягин може да има и револвер, но разрешението за притежаване със сигурност е с изтекъл срок. В такъв случай гражданинът Будягин няма право да държи оръжието вкъщи, а той го държи. С каква цел?
— Не забравяй за разрешението — пак му напомни Шарок накрая.
Нефедов нищо не забрави. Операциите, възложени на Шарок, минаха успешно. На сутринта Будягин и комдивът бяха докарани във вътрешния затвор. Шарок се прибра да се наспи след безсънната нощ, върна се следобед, седна в кабинета си и отвори поредното дело, очаквайки с тревога Молчанов да го извика. Бе решил да се оправдае така:
— Имаше опасения, че комдивът ще употреби оръжие. Не можех да рискувам хората.
Молчанов дойде в кабинета на Шарок лично. И то не сам. Двамата с Агранов придружаваха народния комисар, другаря Ежов.
Шарок скочи, изпъна се, докладва:
— Помощник началник на отделението Шарок. Здравейте, другарю народен комисар.
Дребничкият Ежов втренчено, без да мига, се взираше в Шарок. Теменужените очи бяха студени, безжалостни.
И изведнъж съвсем не намясто и ненавреме в паметта на Шарок изплува един слънчев юлски ден в Серебряний бор. Бе отишъл при Лена да се сдобряват, да си изяснят отношенията. Седяха трима на обвитата в бръшлян тераска, Вадик Марасевич още беше с тях, чуваше се приятен мъжки глас — наблизо, в двора на съседната вила някой пееше романса на Чайковски „Как те обичам, светла нощ…“
— Хубаво пее — каза Шарок, — да не е артист?
— Не знам — засмя се Лена, — работи в ЦК: Николай Иванович Ежов, много приятен човек. Той често пее.
Чак сега, в тази минута, изопнат в стойка „мирно“, Шарок свърза онзи Ежов, съседа на Будягини, който безгрижно пееше сантиментален романс, с днешния страховит народен комисар, дето серийно изпращаше хората на онзи свят. И нещо подобно на тъга пошавна в сърцето на Шарок, отиде си онова безгрижно време, отиде си за всички…
— С какво се занимавате?
Шарок докладва по делото, което водеше.
Ежов го изгледа все така втренчено.
— Имате ли достатъчно цигари?
— Тъй вярно, другарю народен комисар, имам. Благодаря за онези, които ми изпратихте.
— Не сте забравили, значи — хладно констатира Ежов и излезе.
Агранов и Молчанов го последваха.
На другия ден извикаха Шарок при Ежов.
Кабинетът на Ежов се намираше сега в лявото крило на зданието, където водеха сложни стълбищни преходи от етаж към етаж. На всяка стълбищна площадка се проверяваха документите.
Докато вървеше по дългите коридори, докато се качваше, слизаше, отново се качваше по стълби, като представяше на часовите удостоверението си, Шарок обмисляше поради каква ли причина може да го вика народният комисар.
Със сигурност не е заради делото, по което му докладва вчера. Дребно дело, без връзка с предстоящия процес и затова не може да интересува Ежов. Не е и задето Шарок не отиде лично да арестува Будягин. Молчанов не би докладвал за това на Ежов. Лош началник е онзи, който се оплаква от своите подчинени. Сам трябва да се справя. Има нещо друго. Щом Ежов помни, че му е изпратил цигари, значи сигурно не е забравил и как се държа Шарок в онази сложна ситуация: той има смелостта да предложи на Ежов нещо отхвърлено от Ягода, отхвърлено от непосредствените му началници, като същевременно не назова нито един от тези началници, не ги издаде. Това сигурно е харесало на Ежов. И друго. Шарок направо си призна, че е представил на подследствения фалшива присъда. Ежов би могъл да се заяде за подобно беззаконие. Не се заяде. Одобри, прояви внимание към него, изпрати му цигари „Херцеговина флор“. В будката за цигари кутия „Херцеговина флор“ не е нищо повече от кутия цигари. А изпратена от секретар на Централния комитет на обикновен следовател, тя е нещо много по-голямо и важно — тя е награда. И затова Шарок не очакваше нищо лошо от срещата с Ежов. Най-вероятно тя бе свързана с промените в комисариата, започнали след свалянето на Ягода. Разместването на служители при смяната на един ръководител с друг винаги е неизбежно.
С идването си в комисариата Ежов си доведе хора от апарата на ЦК, назначи ги на отговорни, макар и не на най-важните постове във всички отдели. Постепенно, но непрестанно броят на новите хора се увеличаваше. Като следеше внимателно разместванията в апарата, Шарок схвана, че Ежов изтиква напред не старите чекисти, работили при Дзержински, Менжински и Ягода, а млади, набрани през трийсетте години, един от които беше и той, Шарок. И макар че известно страхопочитание пред Ежов донякъде го сковаваше, дълбоко в душата си той таеше сладката надежда, че предстоящият разговор ще бъде начало на нов скок в служебното му положение. С такова настроение влезе в приемната на народния комисар.
Ежов седеше зад огромно писалище, дълго около три метра, както определи Шарок. Съответни размери имаше и кабинетът. Остъклени библиотечни шкафове, тежки завеси на прозорците, скъпа мебел. Над креслото зад гърба на Ежов — портрет на другаря Сталин. Другарят Сталин от портрета също седеше зад писалище, пишеше.
Ежов кимна в отговор на поздрава и спря върху Шарок странния си неподвижен поглед.
— Седнете.
И му посочи стол до другото бюро, перпендикулярно на неговото.
Шарок седна.
— Запознах се с личното ви дело — каза Ежов, — на въпроса знаете ли чужди езици сте отговорили… — той погледна анкетата, — пишете така: френски и немски, чета и превеждам с речник. А по-точно?
— В училище учехме френски — обясни Шарок, учил съм го според предвиденото в учебната програма. А в института — немски.
— Кой от тях знаете по-добре?
— Френския го знаех прилично, но съм го позабравил, отдавна беше, не съм го практикувал. Немският се преподаваше в института формално, зная го съвсем зле.
— Бихте ли могли да се разберете с французин?
— Страхувам се, че не — призна Шарок. — Да го разбера? Може би, но се съмнявам: французите говорят много бързо.
— Ще трябва да се заемете с някой език — каза Ежов, — сега в органите идва ново попълнение, партийна и комсомолска младеж, най-вече работници. Не можем да искаме от тях да знаят чужди езици. А вие имате висше образование, длъжен сте да знаете поне един чужд език. Още повече, че сте учили езици — в училище и в института, държавата е харчила пари за вас. Колко време ви е нужно, за да възстановите знанията си по френски?
— Зависи по колко часа на ден ще уча и какъв преподавател ще се случи.
— Ще имате достатъчно време и добър преподавател. В семейството ви има ли военни?
— Военни ли? Не.
— Измежду роднините ви?
— Не. И не е имало. Баща ми е шивач, и дядо ми беше шивач.
— Измежду познатите ви?
— Не. Няма.
— Помислете. Сред родителите на съучениците, състудентите ви?
Шарок сви рамене.
— Не, няма. В института аз не познавах родителите на състудентите ми, те бяха най-вече от провинцията, живееха в общежитие, а аз съм московчанин, живеех с родителите си. В моето училище учеха деца на отговорни служители, но между тях нямаше военни, пък и отдавна не се виждам със съучениците си. Вярно, едно момче от нашия клас, Максим Костин, завърши военно училище и замина някъде. Не зная къде са го назначили. Беше отдавна, аз завърших училище преди десет години. Майката на този Максим беше портиерка в блока на Арбат, където живеят родителите ми. Мисля, че и сега работи.
— Добре — каза Ежов, — прехвърляме ви в международния отдел, днес предайте делата си и се явете при началника на международния отдел другаря Слуцки. Засега ще работите под ръководството на другаря Шпигелглас.
Погледът му беше все така студен, неподвижен, но при думата „засега“ във виолетовите очи нещо проблесна и веднага угасна.
— Едновременно с работата ще се заемете и с езика. Ще ви бъде дадено време за учене. Всекидневно. Другарят Шпигелглас всичко ще ви обясни.
Ежов стана, подръпна гимнастьорката си. Беше много нисичък.
— Ще останете с предишния си чин и предишната заплата.
И с отново проблеснали очи добави:
— Засега. После ще видим. Работата е нова за вас. Нищо, ще я овладеете. Погледайте как работят старите кадри. Ориентирайте се.
На последната дума лекичко натърти, но може би така се стори на Шарок.
Какво пък, всичко е прекрасно. Изучаването на езика ще отнеме най-малко половин година, а може би и цяла, следователно няма да го товарят с много работа. Преминавайки в международния отдел, тоест в разузнаването, ще се освободи от изнурителната, изтощителна следствена работа, от непрекъснатите нощни разпити, побои, стонове, кръв, викове, между другото, няма и да се свърже с делото на Будягин, не му се искаше да води това дело. Вярно, при нужда и служителите от МО се включват в спешните следствия, но не често, дори много рядко, а тъй като лично той ще учи, вероятно ще го освободят от всичко това.
Дума да няма, работата в чужбина е опасна, но нали в МО няма да го готвят за разузнавач… За това си има достатъчно хора с чуждестранен произход, разни евреи, поляци, латиши, германци, пък и руснаци, които дълго са живели в чужбина, до съвършенство са изучили езика, местните условия, обичаите. А той сигурно ще трябва да наблюдава някоя страна или регион, да събира донесения, да обработва разузнавателни данни. Спокойна и почетна работа. Всички служители в МО са с висше образование, живели са в чужбина, много от тях са членове на чуждестранни компартии, бивши политемигранти, изобщо партийна интелигенция.
Когато се върна от Ежов, Шарок докладва на Вутковски за разговора си с народния комисар.
Вутковски вече беше в течение и нареди на Шарок да предаде делата си на старши оперативния пълномощник Нефедов.
— Желая ви успех — каза Вутковски, — аз съм доволен от работата ви в нашето отделение и дадох на народния комисар положителна оценка за вас.
Говореше топло, искрено.
— Жал ми е да се разделям с вас. През тези три години свикнахме един с друг, какво ли не изпитахме заедно… — В гласа му зазвуча тъжна интонация. — Какво да се прави. Служим на партията. Мисля, че историята точно така ще оцени нашите съдби — те не ни принадлежаха, принадлежаха на партията.
Шарок разбираше за какво говори Вутковски и дори вътрешно му съчувстваше: той, Шарок, отива на чиста работа — да лови истински шпиони, а Вутковски остава на мръсната — да измисля шпиони. Оправдава се с партията… Ами какво да прави? С какво друго да се оправдае?
— Имате късмет: ще работите със Сергей Михайлович Шпигелглас. Той е блестящ разузнавач, от него можете да научите много неща.
И Шарок беше чувал, че Шпигелглас е блестящ разузнавач, такава беше репутацията му в комисариата, името му беше заобиколено с тайнственост, малко хора го бяха виждали, Шарок например — нито веднъж. Международният отдел се намираше на горния етаж и за Шпигелглас казваха, че никога не слизал на долните етажи. За способността му да се превъплъщава се носеха легенди. В столицата на някаква европейска държава, където живеел нелегално, Шпигелглас търгувал с раци и то толкова успешно, че за неговите раци хората се стичали от целия град. Наложило се да продаде фирмата и да замине — популярността му станала опасна.
Известно беше, че Шпигелглас завършил Московския държавен университет, където го покровителствал тогавашният ректор на университета Вишински. До съвършенство владеел няколко езика, бил високообразован, ерудиран разузнавач професионалист, ветеран и най-добрият служител в международния отдел. Началникът на отдела Слуцки се занимавал с представителната работа във висшите сфери, в ръководството на комисариата, в ЦК, ловък, хитър, любезен, а при Шпигелглас се събирали всички нишки, в неговите ръце била цялата разузнавателна мрежа.
Слуцки посрещна Шарок радушно. Не изглеждаше искрен. Назначението на Шарок при него го кара да бъде нащрек: този човек нито по рождение, нито като стаж има отношение към работата в чужбина, не знае езици, но ето че самият Ежов го праща. Какво ли се крие зад това?
Безспорно и Шпигелглас беше леко обезпокоен, но не го показа — сдържан, коректен, немногословен. Държа се дипломатично:
— Другарят Ежов ме предупреди, че бихте искали да опресните знанията си по френски език.
— „Да опресня“ е прекалено меко казано — усмихна се Шарок, — учил съм езика в училище, всичко съм забравил, оттогава минаха десет години.
— В кое училище сте учили?
— В седмо, на „Кривоарбатский“, бившата Хвостовска гимназия.
— Кой ви преподаваше френски?
Шарок се учуди от този въпрос, но каза името на учителката, не беше го забравил.
— Ах, Ирина Юлиевна — възкликна Шпигелглас, — прекрасна преподавателка. Онова, което тя залага в своите ученици, дори забравено, лесно се възстановява. Още повече език, изучаван в детството.
Поразително. Откъде ли познава Ирина Юлиевна — обикновената учителка?
Шарок не се стърпя и попита:
— Познавате ли се с нея?
— Знам я — уклончиво отговори Шпигелглас.
Нима Шпигелглас специално се е подготвил за този разговор и недвусмислено му го подсказва? Но нали преместването на Шарок стана практически за едно денонощие? Кога е успял?
— Езиковата група работи всеки ден сутрин. Освен това ще трябва да се занимавате със специална подготовка. Какви видове оръжие владеете?
— Стрелям с пистолет.
— Всъщност инструкторът ще прецени. Работният ви ден ще завършва в осем часа, за да имате още два-три часа за домашните задания. Колкото до работата, ще се включите в група, която се занимава с бялата емиграция, в частност с РОВС — руския общовоински съюз — съюз на бившите офицери и войници от белите армии. Щабът му се намира в Париж и се оглавява от генерал Милер. Ще ви снабдят с необходимата литература и материали, постарайте се по-бързо да навлезете в работата.